Решение № 4149 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2009 г.

Решение № 4149 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение № 1173/26.08.2009 г., постановено по адм. дело № 867/2008 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, ХVII-ти състав, в частта, с която е отменен РА № 160002265/07.02.2008 г. на ТДД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 268/14.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ТПК "Леда", гр. Пловдив, представляван от председателя Екатерина Петрова Миндизова в частта за определено допълнително данъчно задължение по ЗДДС в размер на 7746,04 лв., ведно с начислените лихви за забава по фактури с доставчик "Колорстрой" ЕООД, гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ТПК "Леда", гр. Пловдив, представляван от председателя Екатерина Петрова Миндизова оспорва касационната жалба като неоснователна в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, съставът на Пловдивския административен съд, е отменил РА № 160002265/07.02.2008 г. на ТДД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 268/14.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ТПК "Леда", гр. Пловдив, представляван от председателя Екатерина Петрова Миндизова е определено допълнително данъчно задължение по ЗДДС в размер на 7746,04 лв., ведно с начислените лихви за забава по фактури с доставчик "Колорстрой" ЕООД, гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е приел за неоснователни изводите на данъчните органи за наличие на основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за отказано право на данъчен кредит. Съдът е посочил, че са налице достатъчно данни установяващи наличието на реални доставки предвид представените писмени доказателства, наличие на кадрова и техническа обезпеченост. Обект на тези фактури са били строително-монтажни работи, за които между фирма "Колорстрой" ЕООД и ТПК "Леда" има сключени договори (приложили са копия на договорите) и по тези договори са били извършени съответните услуги, отразени в процесните фактури. Съдът е изслушал строително - техническа експертиза, която е приета без възражения от страните като компетентна и независима. В нея вещото лице е съпоставило процесните строителни работи по протоколите обр. 19, залегнали според счетоводната експертиза в осчетоводявянето и данъчното отразяване от двете страни по доставките. Констатациите на приетата ССЕ са, че за всички ф-ри и протоколи обр. 19 е налице съответствие с извършени и установени от вещото лице на место СМР с изключение на тези по ф-ри № № 1559/16.03.2005 г. - ДДС 20 лв., 1637/13.04.2006 г. - ДДС 20 лв. и 15/09.10.2006 г. - ДДС 50 лв. Вещото лице е извършило и съпоставка с представения РА № 1600896/05.04.06 г., касаещ ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2000 г. - 31.08.2005 г. на фирма "Колорстрой" ЕООД. Периода на този РА съвпада с ревизирания период на ТПК "Леда" и гореупоменатите фактури представени от ТПК "Леда" . Вещото лице е установило, че осчетоводените приходи в група 70 и отразени в ОПР за резивираните периоди съответствуват на декларираните по справки - декларации за съответните периоди, в т. ч. и продажбите по процесните ф-ри. Вещото лице е сравнило приложените към Ревизионен акт № 1600896/05.04.06 г. справки, изготвени по време на ревизията на "Колорстрой" ЕООД за сключените от ревизираното дружество договори за СМР и изпълнението на същите. Сравнението го е довело до извода, че всички процесии ф-ри, издадени на ТПК "Леда" до крайната дата на ревизията, са отразени в тях, като посочените стойности, дати на договори и дати на актуване, съвпадат напълно с тези, установени по Ревизионен акт № 1600896/05.04.06 г. и по настоящото дело. На база на така установените съответствия и на база на факта, че ревизиращият орган не е извършил промени в декларираните от "Колорстрой" ЕООД /тогава е ООД/ продажби и начислен ДДС, вещото лице прави заключението, че ДДС по процесните фактури, издадени от "Колорстрой" ООД е приет за начислен от доставчика и е вменен с цитирания РА № 1600896/05.04.06 г. като задължение към бюджета. Правилен е тук изводът на съда, че след като приходната администрация веднъж е признала реалността на доставките и начисляването на данъка при ревизия на прекия доставчик, без да са направени корекции по тези доставки и това е констатирано с влезли в сила РА, недопустимо е същата тази администрация в настоящото ревизионно производство, да направи констатации, напълно противоположни на предходните. Влезлият в сила РА относно ревизията на "Колорстрой" ЕООД е задължителен както за издалия го административен орган, така и за съда. Съдът подробно и прецизно е анализирал и съпоставил доказателствата за наличието или не на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на Кооперацията. Осчетоводяването на доставките съобразно изискванията на ЗСч е установено и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, която съдът е кредитирал изцяло. След обсъждането на всички тези доказателства съдът е направил извода, че издаденият РА е незаконосъобразен и го е отменил в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът, правилно след анализ на всички доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност е стигнал до обоснования извод, че в случая са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки. Съдът правилно е кредитирал експертизите, от заключението на които е видно, че е налице редовно водено счетоводство. Установено е и това, че дружеството - съконтрахент е имал технически и кадрови потенциал за извършване на процесните доставки, които дават основание да се приемат за опровергани констатациите в РА за неизпълнение на изискваниятана чл. 55, ал. 6 ЗДДС за начисление на ДДС при доставчика и нереалност на извършените доставки. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените по делото разноски за настоящето производство, но липсват данни за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,