Решение № 35 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2014 г.

Решение № 35 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимира Георгиева Николова срещу решение № 194/20.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3208/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 261301843/01.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 976/18.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане след отмяната на решението на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно- отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Панова, в депозираната писмена защита, е изложил мотивирани доводи за нейната неоснователност. Отправя се искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Красимира Георгиева Николова против РА № 261301843/01.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 976/18.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, досежно установените с него данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Приел е още, че в съдебната фаза на спора не са ангажирани конкретни доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации по отношение на допълнително определените от органите по приходите задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 128.73 лв. и лихви от 95.52 лв., по ЗДДФЛ за 2007- 2008 г. в общ размер на 15 562.46 лв. и лихви в общ размер на 9 013.87 лв. и ЗОВ. Съдът е посочил, че са останали недоказани твърденията, че жалбоподателката е получавала парични средства от свидетелката Живка Грозева и от свидетелката Диана Димитрова, представляващи върнати суми по предоставени в предходен период заеми от страна на Николова. По отношение на договорите за заем и разписките, съдът е изложил съображения, че като частни писмени документи не се ползват с материална доказателствена сила и е посочил, че са съставени за установяване на защитната теза на жалбоподателката. Според съда, по отношение на сумата 15 000 лв., представляваща според жалбоподателката върнато капаро от Живко Кадънков, не са били ангажирани достатъчно доказателства, предвид възражението за липса на достоверна дата на представените частни документи, предприето от ответника. В мотивите си съдът е посочил още, че във втория вариант на ССчЕ е направено преизчисляване на паричния поток основано единствено на приетото от вещото лице твърдение на жалбоподателката и на свидетелските показания, базирани на хипотетични данни, а не на събрани по делото доказателства. От друга страна, заключението на ССчЕ потвърждавало в цялост констатациите на органите по приходите. Относно констатациите по ЗОВ, решаващият съд е споделил изцяло констатациите и изводите в РА и е потвърдил установените с него задължения. В обобщение, съдът е счел, че правилно ревизията е проведена по особения ред, предвид наличието на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, издаденият РА е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора пред Административен съд - Пловдив са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил фрагментарно и повърхностно съвкупния доказателствен материал в контекста на твърденията на жалбоподателката- - касатор в настоящото производство, за получени парични суми от Живка Грозева, Яна Бахрие и Живко Кадънков, които неправилно, според нея, ревизията не е включила в паричния поток. Ревизията е била проведена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради констатирано от приходните органи несъответствие между доходите и имущественото и финансово състояние на ревизирания субект. Съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК ревизиращият орган е длъжен да извърши анализ на относимите към процесния случай обсотятелства, за да се изследва в пълнота, макар и по аналог на имущественото и финансовото състояние на ревизирания. Съдът като съд по същество съгласно ч. 160, ал. 1 ДОПК е бил длъжен да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, ведно с възраженията, които са направени от страните пред него и доказателства, събрани както в хода на ревизионното производство, така и пред съда. В ревизионния акт са съставени парични потоци на приходите и разходите на касаторката за ревизираните периоди от 2006 г. до 2008 г. В тях има установен от приходните органи недостиг на парични средства помесечно. Съдът е следвало да извърши проверка на така съставения паричен поток за всяка една от ревизираните години, но това не е сторено. Съдебно- счетоводната експертиза, в своя втори вариант за ревизираната 2008 г., е имало за задача, като използва методика за съпоставка на получените приходи и извършените разходи на годишна, а не на месечна основа, и ако констатира в този случай превишение на приходите над разходите, да посочи размера на превишението. В съответствие с така поставената задача за 2008 г. експертизата е очертала формирания паричен поток и е извела извода, че не е налице превишение на разходите за 2008 над получените приходи или доходи. Този вариант на експертното заключение изобщо не е обсъден, като, впрочем, липсва детайлен анализ на вариант първи за 2008 г., както и анализ на двата варианта за 2007 г. Всъщност първоинстанционният съд в мотивите си не е отговорил на основното възражение на жалбоподателката, че при изготвяне на паричния поток ревизията е посочила недостиг не на годишна основа, а подневно. Това противоречи на материалния закон, тъй като данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен и съгласно чл. 17 от същия закон и данъчната основа, върху която той се начислява също се определя на годишна основа. Данъчната основа се определя на годишна основа и по ЗОДФЛ (отм.), а определеният данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е годишен данък - аргумент от чл. 13, чл. 14 и чл. 15 на същия закон. Затова приходните органи недопустимо са определили недостига като превишение на разходите над приходите за всяка една от ревизираните години за части от тях, а не на годишната основа. Съдът не е установил това, тъй като не е извършил проверка на тези парични потоци за всяка една от ревизираните години, поради което и обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалните правила за това. В контекста на изложеното следва да се посочи, че е било необходимо, включително и служебното поставяне на задача към ССчЕ да извърши проверка на съставения паричен поток на ревизираното лице и да се произнесе на годишна основа също и за 2006 г. и за 2007 г., има ли недостиг на парични средства, да установи на тази база и за тези ревизирани години каква е данъчната основа за облагане, ако има такава и съответния данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ. Въз основа на експертизата съдът ще следва да се произнесе налице ли е или не недостиг на парични средства на годишна база, а не помесечно на паричния поток на Николова, което да е основание за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Наред с това, както бе посочено по- горе, в мотивите на съдебното решение не е извършена обстоятелствена и всестранна проверка на събраните доказателства за доходите и разходите, относими към определяне на данъчната основа за облагане с преки годишни данъци на Красимира Николова, респ. не е извършена и проверка и на установените задължения за задължителни осигурителни вноски. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от съда едностранно, обобщено и схематично. Липсата на конкретизация при обсъждане на доказателствата, при наличие на твърдения за множество релевантни за спора факти и обстоятелства - договори за заем, и други основания за предоставяне на средства от значителен брой лица на жалбоподателката- касатор в настоящото производство, всяко от които със собствена специфика, предполага, че излагането на обобщени и неконкретни изводи е равнозначно на липса на мотиви. Не са формирани фактически и правни основания, не са изложени доводи по наведените от жалбоподателя множество и различни възражения във връзка с обосноваността и законосъобразността на акта по съществото му. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови друго решение по съществото на спора при спазване указанията, дадени в настоящето решение. Предвид изхода на делото съдът не присъжда разноски на страните, тъй като такива ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед неговия изход. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,