Решение № 759 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2009 г.

Решение № 759 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Янка Стоянова Тапанска, от гр. Кресна, срещу решение № 10294/3.08.2009 г. по адм. д. № 6671/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Заинтересованата страна- кметът на община Петрич не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: В касационната жалба бланкетно са наведени твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон като основания за касиране на обжалваното решение. В този аспект липсва каквато и да е конкретизация съгласно изискванията на АПК, освен посоченото, че атакуваното решение е издадено от безотговорен орган, без юридическа компетентност. Поради това настоящата касационна инстанция ще следва да провери служебно само материалната законосъобразност на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу решение № 56/13.04.2009 г. по преписка № 223/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение подадената от нея жалба, като е установено, че спрямо нея не са извършени дискриминационни действия по признак "лично положение" от страна на кмета на Община Петрич Вельо Илиев, с назначаването на друго лице на длъжността " уредник" в музейна експозиция "Ванга" - Петрич. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че при нарушение на изискването за провеждане на конкурс за определена длъжност, е налице нарушение на трудовото законодателство, което не води същевременно до извод за осъществена дискриминация спрямо жалбоподателката, поради необявяване на конкурс за длъжността. Според съда не е налице твърдяното неравно третиране, с оглед действията на кмета по приемане и одобряване молбата за назначаване на Севда Георгиева, а не молбата на жалбоподателката. Както е констатирала комисията, жалбоподателката не е подала молба за назначаване, а е отправила писмено запитване относно процедурата за назначаване на уредник в къщата - музей Ванга. Не се установява извършена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, след като не е обявен конкурс за заемане на длъжността. Жалбоподателката не е поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на основата на признаците по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Не се доказват факти, по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр, от страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Правилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице признаците по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателката. Обоснован е изводът, че от доказателствата по преписката във връзка с твърденията на касаторката не се налага безусловния извод за дискриминационно отношение спрямо нея. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Комисията за защита от дискриминация е събрала всички относими за произнасянето по жалбата доказателства. В този аспект липсата на обявен конкурс за мястото "уредник" в музейната експозиция "Ванга" - Петрич не обуславя директно дискриминационно отношение към жалбоподателката, още повече, че същата не е подавала и молба за назначаване. Спрямо така установените факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Като е приел, че спрямо обжалваното решение не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. По принцип по определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая по етническа принадлежност; определяне на по-малко права за представители на държава, организация, етническа група и др. от правата на други участници в общо дело. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Твърденията на жалбоподателката за проява на дискриминация, обективирани както в жалбата й до Кз дискр., така и пред съда, не изпълват признаците на чл. 4, ал. 2 или 3 ЗЗДискр. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,