Решение № 13972 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2020 г.

Решение № 13972 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 62/25.11.2019 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 564/2019 г., с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-2600/1234 от 06.08.2019 г., издадено от касатора, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението и Държавен фонд "Земеделие" - София е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба. Ответникът по жалбата – едноличен търговец В. Цветков в качеството му на ЕТ "В. Цветков Комерс" взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Русе е било уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-2600/1234 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С обжалвания акт ЕТ е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 по ПРСР 2007-2013 г. по отношение на подадено от него в качеството му на регистриран земеделски производител в интегрираната система за административен контрол заявление за подпомагане с УИН: 18.31.0516/74552 за кампания 2016 г., като оторизираната сума е 0 лева. За да постанови решението си първоинстанционния състав в изпълнение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК задълбочено и прецизно е изяснил фактите от значение за правния спор и въз основа на тях е направил своите правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се препраща към тях. Правилен е изводът, че уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 от таблицата на страница 2 и колони 9 и 13 на таблицата на страница 3 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, като от една страна те са обвързани със съдържанието на т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година. От друга страна (според поясненията към колона 7 от таблицата на стр. 2) неизпълнението на базовите изисквания е обвързано с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац, от същата методика, касаеща непредоставянето на финансово подпомагане за периоди, надвишаващи минималните периоди на преход, определени в европейските регламенти. Съгласно посочения чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. На това основание министърът на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите) е издал заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР 2007-2013 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Точка V от тази методика касае намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214, като в т. 1 са посочени общите условия, според които при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела, извън специфичните случаи за конкретни дейности, описани в т. 2 от същия раздел. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита неизбираема за подпомагане и се изключва от общата избираема площ като тази площ не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта. Отделно, в т. 2 са определени специфични условия, като за дейностите от направление "Биологично растениевъдство" е посочено, че размерът на финансовата помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато: биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай; установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за подпомагане. Видно е, че самата методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели. И това е логично с оглед изричния текст на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., който говори за "базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2". Именно в посочената разпоредба на наредбата базовите изисквания са определени нормативно по следния начин: Земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват: 1. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители; 2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 5, и 3. правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (чл. 26, ал. 1). Освен това за парцелите, заявени по направление "Биологично растениевъдство" следва да се спазват и изискванията за опазване на околната среда, регламентирани в чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията (чл. 26, ал. 2, т. 1 от наредбата). В настоящия случай, макар данните от таблиците на стр. 2 и стр. 3 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови изисквания (съобразно наименованията на обсъдените по-горе колони от всяка от таблиците), нито в поясненията към съответните колони, нито другаде в административния акт, нито дори в административната преписка въобще, се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от жалбоподателя. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Нещо повече, в съставения доклад от извършена проверка на място се сочи, че всички относими за конкретните парцели базови изисквания са изпълнени. Това води до извод от една страна за липса на мотиви на оспорения административен акт досежно неспазени базови изисквания, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност, а от друга страна дори и за противоречие на изводите на административния орган за неспазени базови изисквания с наличните по преписката доказателства. Правилни са и изводите на съда, относно посоченото в колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, че има неспазване на базови изисквания и когато има неспазване изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11/2009 г., което неспазване е обвързано с текста на т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214. Посоченото изискване безспорно не е измежду базовите изисквания, които земеделският стопанин следва да изпълнява по силата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 година. От съдържанието на самото уведомително писмо не може да се направи извод, че приложими за случая са именно тези мотиви на административния орган, доколкото, както се посочи по-горе, не само тази колона е свързана с неспазени базови изисквания, а и колони 9 и 13 от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, където са отразени същите данни за площи, респективно за размера на финансовото подпомагане за тези площи, също касаят неспазени базови изисквания. Дори да се приеме, че цитираната част от поясненията към колона 7 от таблицата на стр. 2, въпреки противоречието със съдържанието на таблицата от стр. 3, представлява мотиви на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, то е налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславя и материална незаконосъобразност на административния акт. Подробни мотиви в подкрепа на този извод са изложени в обжалваното съдебно решение и те напълно се споделят от настоящия състав и са в съответствие с практиката на ВАС. Предвид изложеното, касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1730 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Направеното възражение от представителя на касационния жалбоподател за прекомерност на същия не следва да се уважава, тъй като размерът му е под определения минимум от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен в случая съобразно материалния интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение