Решение № 13186 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9330/2017 г.

Решение № 13186 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9330/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 и ал. 5 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "Д. К." ЕООД, със седалище гр. С., подадена чрез законния представител - управителя Ал. И., срещу решение № 849 от 27.07.2017 г., постановено по преписка № КЗК-595/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение № ВСС-6850/19.05.2017 г. на Е. Ж. Атанасова-член на ВСС и Ръководител на Проекта по Договор № В0058ГОР001-3.001-0001-С01, оправомощена с решение на Пленума на ВСС, Протокол № 39/27.10.2016 г. -т. 33, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Предоставяне на консултантски услуги за оптимизиране на съдебната карта и разработване на единна информационна система на съдилищата" в изпълнение на проект "Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата", финансиран по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-3.001-0001-C01/26.08.2016 г., процедура BG05SFOP001-3.001, по Приоритетна ос № 3 "Прозрачна и ефективна съдебна система", Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с основни твърдения, че КЗК игнорирала множеството допуснати от възложителя нарушения в решението за откриване на процесната обществена поръчка, а тя самата допуснала нарушения на материалния закон и административно производствените правила и постановила необоснован акт. В първата група доводи касаторът твърди, че КЗК, в нарушение на административнопроизводствени правила не обсъдила три възражения, посочени съответно на стр. 4 и 8 от неговата жалба до КЗК досежно изискванията, въведени от възложителя по отношение на графика за изпълнение на обществената поръчка, получаване на максимален брой точки и условието за получаването им по отношение на подпоказатели ТО1, ТО3, ТО4 и ТО5. Сочи, че КЗК не е взела предвид неговите съображения и в обжалваното решение неправилно приела, че не са налице допуснати от възложителя нарушения на основните принципи на ЗОП, особено на този по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, а досежно методиката за оценка на офертите игнорирала несъобразяване с разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 "б", чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 12 от ЗОП, както и на чл. 33, ал. 1, изр. от ППЗОП, като изложил изключително пространни доводи в тази насока, включително такива, че възложителят не е дал дефиниции за много от употребените термини, а там, където ги е дал, те включвали субективни и "нематематически условия". В трета група възражения твърди, че КЗК не съобразила, че въведените от възложителя критерии за подбор и конкретно поставените изисквания за професионални способности, квалификация, образование и опит на лицата, включени в офертата за екипа специалисти, в частта досежно "бизнес архитект", "аналитик", "експерт Организационно развитие", експерт "финансист", "програмист" и "системен архитект", ръководител проект", "ръководител на технически екип" и "ръководител на екип Анализ и оптимизация на съдебна карта" като за последния се изисква стаж поне две години като магистрат, освен опит в изпълнени проекти, свързани със анализ, разработване на документи и моделиране на процеси в публичния сектор и този опит да се изразява в приключен проект, грубо нарушават, чл. 63, ал. 1 от ЗОП и отново чл. 2, ал. 2 от същия закон. На четвърто място счита, че при постановяване на оспореното пред съда решение КЗК не е съобразила, че обжалваното пред нея решение е незаконосъобразно поради това, че от страна на възложителя е допуснато "противоречие в условията" за размера на гаранцията, обезпечаващ гаранционната поддръжка-в документацията за участие този размер е 10 %, а в проекта на договора -15 % и това нарушение на закона въобще не е несъществено, както необосновано е приела КЗК. На последно място намира за необоснован и извода на КЗК досежно неговото твърдение за допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, защото възложителят не е разделил поръчката на обособени позиции, въпреки че тя включва множество дейности, които можело да се осъществят самостоятелно. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и обжалваното решение на възложителя. Претендира присъждане на разноски за производството пред КЗК и по делото . В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, нито становище. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не изпраща представител и не заявява становища по подадената жалба. Ответникът - Висш съдебен съвет- чрез процесуалния си представител юрк. Величков и в писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски за защита пред ВАС. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че КЗК е извела обоснован правен извод, че обжалваното решение на възложителя е правилно и законосъобразно. Намира направеното от касатора възражение за техническа оценка на офертата по пет пункта в обжалваната обществена поръчка за несъобразено с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, предл. второ от ППЗОП и с чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" от ЗОП, тъй като така заложеният технически подпоказател дава възможност за сравняване и обективно оценяване на техническите предложения на участниците в процедурата, а на последните дава достатъчно информация относно начина, по който ще бъде осъществено самото оценяване на техните технически оферти-съобразно приложимите законови изисквания в тази насока. Допълва доводите като сочи, че преценката (за ефективност на действия, както и доколко конкретни или не са мерките и/или приложими ли са дейностите по отстраняване на последиците, както и всичките възможни аспекти ли са отчетени или не, кои са основните аспекти, кои мерки гарантират изцяло и кои не и т. н.), по никакъв начин не се обвързва с конкретно зададени минимални параметри от възложителя, надграждането над които например да е свързано с по-високо качество на офертата. Намира за обосновано заключението на КЗК, че дори да се приеме известна степен на субективност при изработване на оценъчните критерии, те ще се преодолеят чрез извършване на експертна оценка от членовете на комисията на възложителя. Преценява за неоснователно и възражението на касатора за необосновано ограничаване на конкуренцията по описаните от възложителя изисквания към образователния ценз и опита на възможния изпълнител, предвид сложността и обема на обявената обществена поръчка, както и че КЗК правилно е отхвърлила и възражението за нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, доколкото специфичните задачи на проекта, свързан с реформирането на съдебната власт в цялост, изискват обявената обществена поръчка да не се разделя на обособени позиции. Намира, че в обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяната му. Предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на глава двадесет и седма - чл. 196 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба от настоящия касатор против Решение № ВСС-6850/19.05.2017 г. на ВСС -възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОП, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет. В нея дружеството-жалбоподател твърдяло незаконосъобразност на оспореното решение на възложителя с идентични на посочените по-горе в групи № 2-№ 4 аргументи, с оглед нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 "б", чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 12 от ЗОП, чл. 33, ал. 1, изр. от ППЗОП, чл. 63, ал. 1 от ЗОП и чл. 46, ал. 1 от ЗОП. КЗК преценила жалбата за допустима и я разгледала по същество. Обсъдила наведените от дружеството доводи и приела, че не са осъществени твърдяните с жалбата нарушения на материалноправни норми. От писмените доказателства в приложената административна преписка Комисията за защита на конкуренцията установила, че с оспореното пред нея решение са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. По отношение на първото спорно обстоятелство установила, че в случая комплексната оценка се определя въз основа на формула, където техническата оценка е с относителна тежест 70 % и финансова оценка- 30 %, като показател ТО включва пет подпоказателя- ТО. 1, ТО. 2, ТО. 3, ТО. 4 и ТО. 5, и оценката на всеки от тях се осъществява по тристепенна скала от 1 т., 3 т. или 5 точки. По основната група възражения КЗК развила съображения, изведени от обявлението и от документацията. Приела за неоснователно оспорването на "Д. К." ЕООД по твърденията, касаещи методиката за оценка на офертата. Преценила, че не са допуснати нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 1 - 3, чл. 70, ал. 5 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, по съображения, че подпоказател ТО. 2, отразяващ качеството на предложения "детайлен план-график", е съобразен с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро от ППЗОП, защото тя не се отнася до забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците, а до обвързването на тази оценка с неговата пълнота, яснота, детайлност и формалност. По отношение на подпоказатели ТО. 3, ТО. 4 и ТО. 5 приела, че, противно на твърдяното от жалбоподателя, дефиницията на понятието "логически обоснован", дадена от възложителя, също не нарушава разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро от ППЗОП и чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, тъй като съгласно методиката за оценка, за такова ще се приеме това предложение на участник, при което е налице последователна, аргументирана и убедително доказана връзка между причина и следствие и че, използваните в методиката за оценка понятия имат понятно и общоприето съдържание, поради което не е необходимо допълнително дефиниране и на понятията "убедително", "доказан", "аргументиран", "гарантира", "повишава", "взаимоотношение", "инструменти за изпълнение", "начин на прилагане", "частично" или "напълно" /разработен начин на прилагането на предложените методи за изпълнение/, и да се сочи кога методиките "доказват" и "обосновават" постигането на резултатите от изпълнение на дейностите от техническите спецификации, респ. не би позволило на помощния орган на възложителя да прави свободни интерпретации и така да наруши принципа на свободна и лоялна конкуренция. По отношение на тези три подпоказатели /ТО. 3, ТО. 4 и ТО. 5./, но вече по твърдението, че поставените от възложителя изисквания за присъждане на най-малкия предвиден брой точки по определената тристепенна скала обуславяли извод за силен субективизъм в условието "участникът е предложил методи за изпълнение, но не е обвързал предложението си с гарантиране на качеството" органът по преразглеждане приел липса на нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП, който извод обосновал с довод, че именно чрез оценка на това дали участниците са обосновали необходимостта и относимостта на предложените от тях методи за изпълнение, ще се оцени нивото на предложено изпълнение, с оглед спазване на целите на ЗОП-ефективност при разходването на публичните средства и средствата, предоставяни от европейските фондове и програми. По групата твърдения, касаещи критерии за подбор и конкретно по изискванията за професионални способности, образование, опит и квалификация на екипа специалисти, които да изпълнят обществената поръчка, КЗК приела, че те са съобразени с предмета, обема и сложността й, и че няма условия или изисквания, ограничаващи конкуренцията или даващи необосновано предимство или необосновано ограничаващи участието на стопански субекти в нея. Развила подробни съображения, изведени от предмета на поръчката, в частта на изискванията съответно за образованието за "бизнес архитект"- "Информатика и компютърни науки" (или еквивалент) или "Комуникационна и компютърна техника" (или еквивалент). За ключов експерт "аналитик", "експерт Организационно развитие" и експерт "Финансист" по отношение на изискването за опит, свързан с "публични организации", а не в частни, както е сочел оспорващият, КЗК съобразила разяснението на възложителя, че това понятие- за целите на процесната обществена поръчка, е по-широко от това в § 2, т. 43 от ДР на ЗОП и включва и организации, предоставящи обществени услуги, както и такива, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено по закон. По съображения, изведени от дефиницията на "организации, предоставящи обществени услуги" в ДР на Закона за търговския регистър и в ДР на Закона за електронното управление приела, че това изискване не е прекомерно и не ограничава необосновано участието на стопанските субекти в настоящата процедура. По отношение на условието сред ключовите експерт да има финансист с 5-годишен професионален опит КЗК приела, че то не е завишено, предвид сложността и обема на дейностите, с реализирането на които този експерт ще бъде ангажиран. По отношение на изискванията за "ръководител проект" и "ръководител на технически екип", в частта съответно за допълнителна квалификация и общ професионален опит, отново не съзряла нарушение, предвид организационните и координационни задължения на първия-където наличието на опит в разработването на информационни системи е гарант за качественото и навременно изпълнение на договора, включващ изпълнение на 3 основни дейности и 16 под-дейности, с голяма прогнозна стойност и съществен обществен интерес, а по отношение на втория -защото ще отговаря за координирането, методическото и техническото ръководство на екипите, ангажирани конкретно с две дейности, разделени на още осем, представляващи повече от 85 % от общата стойност на договора. С аналогични съображения обосновала липса на нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и спрямо изискванията за 5-годишен общ професионален опит за "бизнес архитект", "бизнес анализатор" и "програмист", в която връзка съобразила и дефиницията на понятието "професионална компетентност", дадено в § 2, т. 41 от ДР на ЗОП. За твърдяното дискриминационно условие спрямо "ръководител на екип Анализ и оптимизация на съдебна карта", който да има стаж поне 2 години като магистрат, ведно с опит в изпълнени проекти, свързани със анализ, разработване на документи и моделиране на процеси в публичния сектор, и този опит се изразява в приключен проект, КЗК го преценила за неоснователно, с оглед предмета на дейност № 1- "Разработване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури", с осем поддейности със специфичен предмет, които посочила, всички-несъмнено свързани с работата на органите на съдебната власт, поради което изискването за наличие на опит в съдебната система на магистратска позиция преценила за недискриминационно, а като предпоставка за правилното им реализиране. Изискването за приключен проект преценила за основано на разбирането, че единствен адекватен и обективен измерител за придобита професионална компетентност за целите на настоящата поръчка е именно успешното и цялостното му изпълнение. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗОП, обосновала извод за липса на отменително основание и в тази връзка. По твърдението на оспорващото дружество за различен размер на гаранцията, обезпечаващ гаранционната поддръжка, а именно че в документацията този размер е 10 %, а в проекта на договора - 15 %, КЗК установила, че то отговаря на истината, но това "разминаване" преценила за техническа грешка, или за нарушение, но несъществено-защото не създава объркване у потенциалните участници каква сума следва да оферират като цена за изпълнение, на база на която се определя размера на самата гаранция и размера на обезпечението за гаранционна поддръжка. Така преценила, че и то не представлява основание за отмяна на оспореното решение на възложителя за откриване на процедурата. По възражението за допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, предвид неразделена на обособени позиции поръчка, като всички дейности, включени в нейния предмет, ще се реализират от един изпълнител, КЗК приела, че в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да структурира обществената поръчка по най-благоприятния за него начин, с оглед специфичните си потребности и постигането на качественото й изпълнение, като в случая при структурирането й, възложителят е съобразил принципите на чл. 2, ал. 1 от ЗОП и ограниченията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Този извод извела като посочила, че макар дейностите по изпълнението на предмета да са различни, те са взаимно свързани - двете първи имат предимно юридически и аналитичен характер, но са необходими за третата - разработването и внедряването на Единната информационна система на съдилищата, тъй като за изграждане на последната е необходима информация за текущото състояние на съдилищата и прокуратурите и тази система ще функционира в рамките на обновената съдебна карта. По тези съображения преценила и това това твърдение за неоснователно. Обосновала решаващ извод, че не е налице порок в решението за откриване на обжалваната процедура. По тези съображения КЗК приела жалбата за изцяло неоснователна и я отхвърлила. Решението на Комисията за защита на конкуренцията е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с настоящата жалба на касатора, предвид следното: Неоснователни са доводите на касатора, че КЗК, в нарушение на административнопроизводствени правила, не обсъдила три възражения, посочени съответно на стр. 4 и 8 от неговата жалба досежно изискванията, въведени от възложителя по отношение на графика за изпълнение на обществената поръчка, получаване на максимален брой точки и условието за получаването им по отношение на подпоказател - ТО1, ТО3, ТО4 и ТО5, предвид обстоятелството, че в тази жалба /т 7.2 / няма твърдение за нарушение на закона по отношение на графика, а доводите, развити на стр. 8 от жалбата са обсъдени на стр. 23 и стр. 26 от решението. Другият довод, а именно, че КЗК, отново в нарушение на административнопроизводствените правила, не е разгледала съображенията, изложени в допълнителното становище на жалбоподателя, обосноваващо нови твърдения за нарушения на ЗОП, посочени за пръв път в това становище, е също неоснователно, тъй като не е наведено от настоящия касатор в неговата жалба до КЗК, поради което с оглед специалното производство по ЗОП и по аргумент от чл. 207 от ЗОП, е преклудирано. Неоснователни са и основните твърдения в касационната жалба, касаещи методиката за оценка на офертата. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗОП, в зависимост от вида и етапа на процедурата възложителите издават решения за откриване на процедурата, или други, а съгласно следващата алинея, с решението по ал. 1, т. 1 /т. е. за откриване/ възложителят одобрява обявлението, с което се оповестява откриването на процедура и документацията към обявлението или покана, когато е приложимо. Няма колебания в практиката на ВАС, че на възложителите на обществените поръчки е предоставено изключителното право сами да преценяват своите нужди и потребности, както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен, като се съобразяват с принципите, залегнали в чл. 2 от Закона за обществените поръчки. Доводът на касатора, че КЗК незаконосъобразно игнорирала неговите възражения, че е налице несъобразяване с разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 "б", чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 12 от ЗОП, както и на чл. 33, ал. 1, изр. от ППЗОП, включително и този, че възложителят не е дал дефиниции за много от употребените термини, а където ги е дал, те включвали субективни и "нематематически условия", е неоснователен: Първо-защото по подпоказател ТО. 2, касаещ качеството на предложения "детайлен план-график", разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро от ППЗОП не касае забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците, а обвързването на тази оценка с неговата пълнота, яснота и детайлност. Второ-защото по отношение на подпоказатели ТО. 3, ТО. 4 и ТО. 5, дадената от възложителя дефиниция на понятието "логически обоснован", е съобразена с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро от ППЗОП и чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, тъй като съгласно методиката за оценка, за "логически обосновано" ще се прецени това предложение на участник, при което е налице последователна, аргументирана и убедително доказана връзка между причина и следствие и защото използваните в методиката за оценка понятия имат понятно и общоупотребимо съдържание, съобразно Български тълковен речник, поради което действително не е нужно допълнително дефиниране на понятията "убедително", "доказан", "аргументиран", "гарантира", "повишава", "взаимоотношение", "инструменти за изпълнение", "начин на прилагане", "частично" или "напълно"-в частта за разработен начин на прилагането на предложените методи за изпълнение, и кога методиките "доказват" и "обосновават" постигането на резултатите от изпълнение на дейностите от техническите спецификации. Иначе казано, КЗК е извела обоснован извод, че използваните в методиката термини и понятия не предполагат "свободни интерпретации", по който начин и да се наруши принципът на свободна и лоялна конкуренция. Трето - защото по отношение на подпоказателите ТО. 3, ТО. 4 и ТО. 5 поставените от възложителя изисквания за присъждане на най-малкия предвиден брой точки по определената тристепенна скала, противно на твърдяното, не обосновава извод за недопустим субективизъм в условието "участникът е предложил методи за изпълнение, но не е обвързал предложението си с гарантиране на качеството". По това твърдение органът по преразглеждане законосъобразно приел, че няма нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП, защото именно чрез оценка на това дали участниците са обосновали необходимостта и относимостта на предложените от тях методи за изпълнение, ще се оцени предложеното изпълнение, а така са спазени и целите на ЗОП за ефективност при разходването на публичните средства и средствата, предоставяни от европейските фондове и програми, какъвто е настоящият случай. Така напр. и в решение № 5378 от 28.04.2017 г. по адм. д. № 540/2017 г. на IV отд. на ВАС. С оглед посоченото по-горе, правилен е изводът на КЗК, че тези твърдения, впрочем неподкрепени с доказателства, не могат да послужат като основание за отмяна на процесното решение за откриване на процедурата по ЗОП. Противно на твърдяното в настоящата жалба, и по тази група възражения на оспорващото дружество КЗК е извела обосновани изводи. Изключително подробните твърдения, групирани в недоволството от изискванията за професионални способности, образование, опит и квалификация на екипа специалисти, които да изпълнят обществената поръчка, са също неоснователни, предвид предмета, обема и сложността й, и липсата на условия или изисквания, ограничаващи конкуренцията или даващи необосновано предимство или необосновано ограничаващи участието в нея. Съображенията в настоящата жалба, досежно изискванията за образованието за "бизнес архитект"- "Информатика и компютърни науки" (или еквивалент) или "Комуникационна и компютърна техника" (или еквивалент), а не напр. "математика или компютърно проектиране в машиностроенето" не държат сметка за горното. Тези за ключов експерт "аналитик", "експерт Организационно развитие" и експерт "Финансист" по отношение на изискването за опит, свързан с "публични организации", а не в частни, както е претендирал оспорващият, не са съобразени с разяснението на възложителя, че за целите на процесната обществена поръчка, това понятие е по-широко от дефинираното в § 2, т. 43 от ДР на ЗОП и включва организации, предоставящи обществени услуги и такива, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено по закон. Останалите доводи в тази група не държат сметка за дефиницията на "организации, предоставящи обществени услуги" в ДР на ЗТР и в ДР на ЗЕУ и дефиницията на понятието "професионална компетентност" в § 2, т. 41 от ДР на ЗОП. Твърдяното като дискриминационно условие ръководителят на екип "Анализ и оптимизация на съдебна карта" да има стаж поне 2 години като магистрат и опит в изпълнени проекти, свързани със анализ, разработване на документи и моделиране на процеси в публичния сектор, и този опит да се изразява в приключен проект, правилно е преценено като неоснователно, предвид предмета на дейност № 1 - "Разработване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури", с множеството й поддейности: анализ на състоянието на съдилищата и прокуратурите; подбор на пилотни структури и разработка на аналитични инструменти; детайлни доклади по места за обединяване на съдебни структури; разработване на предложения за оптимизация на съдебната карта; избор на модел за оптимизация на съдебната карта и изготвяне на пакет от предложения за изменение и допълнение на действащото законодателство за въвеждане на оптимизирана съдебна карта. Изискването за приключен проект също не е дискриминационно, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗОП. Т. е. правилен е изводът, че не е налице отменително основание и в тази насока. В тази насока напр. решение № 3109 от 14.03.2017 г. по адм. д. № 544/2017 г. на IV отд. на ВАС Твърдението на оспорващото дружество за различен размер на гаранцията, обезпечаващ гаранционната поддръжка, посочен в документацията - 10 %, а в проекта на договор - 15%, е верно, но не представлява основание за отмяна на оспореното решение за откриване на процедурата, тъй като не касае цената за изпълнение, на база на която се определя размерът на тази гаранция и размерът на обезпечението за гаранционна поддръжка. Настоящият състав не според извода на КЗК, че това "разминаване" е техническа грешка, и споделя този, че налице несъществено нарушение, неводещо до извод за наличие на основание за отмяна на решението на възложителя. Най-сетне, неоснователно е и възражението на касатора, че КЗК неправилно не е съобразила, че оспореното пред нея решение е незаконосъобразно и поради това, че предметът на откритата с оспореното решение обществена поръчка неправилно не е разделен на обособени позиции. Този извод се налага от анализа на чл. 196, ал. 2, т. 2 от ЗОП и чл. 46, ал. 1 изр. 2 от ЗОП и че в рамките на оперативната си самостоятелност възложителят е структурирал обществената поръчка по начин, съобразен със специфичните си потребности и целта за качественото й изпълнение, за което е изложил мотиви - дейностите по изпълнението на предмета й са взаимно свързани - двете първи дейности имат предимно юридически и аналитичен характер, но са необходими за третата - разработването и внедряването на ЕИСС, а за изграждане на тази система е необходима актуална информация за състоянието на съдилищата и прокуратурите, а и тази система ще работи в рамките на обновената съдебна карта. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на касационния жалбоподател. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, направеното искане от законния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС, предвид чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, е основателно и е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 200 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 5 ЗОП, Върховният административен съд, Четвърто отделение,