Решение № 53 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2008 г.
ВКСII гражданско отделение24.03.2010 г.докладчик т Емануела Балевска
Диспозитив
ОТМЕНЯВА влязлото в сила Решение от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2465/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което по заявеният иск от Т. С. Н. срещу С. Н. Н. е прогласена недействителността на отказ от наследство, направен от последния на 19.03.2004 г., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане, от друг състав, при което разглеждане след надлежното конституиране на страните, спора бъде разгледан с тяхно участие, в производство по реда на § 1, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
Мотиви
Решение № 53 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молбата на П. И. Д. и И. Н. Н., и двамата от гр. П. С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане по същество тази молба за отмяна вх. № 23691/06.08.2008 г., с която е поискано да се отмени влязло в сила Решение от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2465/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което по заявеният иск от Т. С. Н. срещу С. Н. Н. е прогласена недействителността на отказ от наследство, направен от последния на 19.03.2004 г., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД. Поддържа се, че влязлото в сила решение е неправилно, тъй като по делото не са взели участие останалите сънаследници на Н. Н. предвид на неправилните процесуални действия на съда по надлежното конституиране на страните, а постановеният съдебен акт ги обвързва. При данните по делото, настоящият състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена, аналогично на отменения чл. 233, ал. 2 ГПК от 1952 г., гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната силата на присъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, и по конкретно с хипотеза, когато молителят - като неконституирана страна по делото, вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира на от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита/ като ищец или ответник по делото/. От тези категория нарушения примерно биха били тези, довели до невръчване на препис от исковата молба, до нарушаване правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание изобщо или в рамката на срока, определен от закона за подготовка на защитата по делото, неправилно връчване на книжата по делото в т. ч. и на обявление за изготвения обжалваем съдебния акт и др. "съответни" правила по новия действащ ГПК / 2007 г./. С решението, чиято отмяна се иска, е прогласена недействителността на направен от един от наследниците на покойния Н. Н. 04.04.1992 г., а именно С. Н. Н. отказ от наследство, вписан в особените книги на съда на 19.03.2004 г., по иск заявен от лице, кредитор на наследника С. Н. Н. Отказът от наследство, като едностранно волеизявление на един от наследниците, има за правна последица заличаване на това лице като наследник и съответно преминаване на наследството, като съвкупност от права и задължения, в патримониума на останалите наследници от същия ред. Данните по делото сочат, че след смъртта си, наследодателят Н е оставил за наследници по закон- П. И. Н. - съпруга и синове- И. Н. Н. и С. Н. Н. По силата на вписания отказ от наследство от страна на С. Н., наследството, в случая съставляващо * част от съпружеската имуществена общност, прекратена със смъртта на Н. Н., е преминала в патримониума на останалите наследници- син И. Н. Н. и съпруга П. Прогласената недействителност на отказ от наследство, направен от С. Н., цели да върне неговата наследствена част в патримониума му, за да послужи на ищеца по делото Т. С. Н., в качеството му на кредитор-взискател за реализиране на вземането му в рамката на провежданото индивидуално принудително изпълнение срещу С. Н. Н. Или влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, рефлектира пряко в имуществената сфера на останалите наследници, неучаствали по делото. Именно това налага и обуславя основателността а заявената молба за отмяна по чл. 304 във вр. с чл. 303, т. 5 ГПК, като след отмяната делото следва да се върне на Пловдивския районен съд за надлежното конституиране на страните и ново разглеждане на спора с тяхно участие, в производство по реда на § 1, ал. 1 от ПЗР на ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия