Решение № 14086 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11788/2013 г.

ВАСПетчленен състав28.10.2013 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7192/28.05.2013 г. постановено по адм. д. № 13688/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА Комисията за регулиране на съобщенията, гр. София, ул. "Гурко" № 6, да заплати разноски за производството пред петчленния състав на ВАС в размер 150 /сто и петдесет/ лева на "Еврокар" ЕООД, гр. Ямбол, ул. "Стара планина", бл. 3, вх. Б, ап. 35, представлявано от Димитър Георгиев Димитров. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14086 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11788/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуален представител, срещу решение № 7192/28.05.2013 г., постановено по адм. д. № 13688/2012 г. на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав на седмо отделение. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 1894/30.08.2012 г. на КРС. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Еврокар" ЕООД, с адрес в гр. Ямбол, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 1894/30.08.2012 г. на КРС, с което на основание чл. 30, т. 10, вр. с чл. 117, ал. 2, т. 4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ е прекратено действието на разрешение № 01143/4.09.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR, издадено на ЕТ "АСЯ - Димитър Димитров", считано от 30.08.2012 г. "Еврокар" ЕООД е универсален правоприемник на "АСЯ - Димитър Димитров" по силата на договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/. За да отмени обжалвания административен акт тричленният състав на ВАС приема, че в хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, което е посоченото правно основание в оспорената заповед, законодателят предоставя право на КРС да прекрати действието на разрешението при условията на оперативна самостоятелност, с което при установяване на условията за прекратяване на действията на разрешението, административният орган следва да съобрази всички останали релевантни факти и обстоятелства освен установеното прекратяване на дейността на едноличния търговец, визирано в чл. 117, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, т. е. да изложи мотиви защо е взел решаване за прекратяване на действието на разрешението. Съдът счита, че органът не е изложил мотиви в този смисъл при постановяване на решението си и нарушението представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Отделно от това е изложил доводи, че наведените в съдебното производство доводи за неспазване на изискването от правоприемника за подаване на искане за прехвърляне на разрешението е самостоятелно правно основание за прекратяване на действието му по чл. 117, ал. 1, т. 5 от ЗЕС, поради което не може да бъде основание за упражняване на дискреционно правомощие. Това обстоятелство още по-малко може да бъде третирано като мотив в контекста на факта, че през 2008 г., т. е. след вписване на прехвърлянето, разрешението за ползване на ресурса служебно е преиздадено от регулатора във връзка с изпълнение на задължението му § 9, ал. 3 от ЗЕС на праводателя на жалбоподателя. Решението е правилно като краен резултат, но настоящият съдебен състав не споделя всички изложени мотиви: Решаващият състав е изяснил релевантните за спора факти. Основните доводи на касатора са свързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЕС по смисъла на която действието на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс може да бъде прекратено. Твърди се, че конструкцията "може да бъде прекратено" означава не наличие на дискреционна власт /оперативна самостоятелност/, а възлагане на компетентност на КРС. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното от първата съдебна инстанция относно граматичното и смислово тълкуване на израза "може да бъде прекратено", което е израз на правомощие, упражнявано при оперативна самостоятелност, за разлика от правомощието по чл. 117, ал. 1 от ЗЕС, в която са формулирани хипотези в които комисията отнема издадените разрешения. Не е спорно по делото, че "Еврокар" ЕООД е универсален правоприемник на ЕТ "АСЯ - Димитър Димитров" по силата на договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ. Оспорваният индивидуален административен акт е издаден на основание чл. 30, т. 10, вр. с чл. 117, ал. 2, т. 4 от ЗЕС. Съгласно последната разпоредба действието на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс може да бъде прекратено от КРС при ликвидация или прекратяване на юридическото лице или прекратяване дейността на едноличния търговец - в случаите, когато са им издадени разрешения. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция счита, че административният орган неправилно е приложил материалния закон при издаването на административния акт. Налице е било правоприемство по отношение на правата и задълженията на ЕТ "АСЯ - Димитър Димитров" и дейността на праводателя е продължила да се осъществява от правоприемника, поради което не е налице прекратяване на дейността, осъществявана до правоприемството от едноличния търговец. Основание за прекратяване действието на издаденото разрешение спрямо правоприемника, поради липса на спазена процедура по прехвърляне на предоставения ограничен ресурс не се съдържа в чл. 117, ал. 2, т. 4 от ЗЕС. Както правилно е посочил тричленният състав такова основание се съдържа на друго систематично място - а именно в чл. 117, ал. 1, т. 5 от ЗЕС, съобразно която действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от КРС, ако предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, или позиции на геостационарна орбита, не е спазило някои или всички от задълженията почл. 106, т. 5 от ЗЕС и не е подало искане за прехвърляне или отдаване под наем на предоставения за индивидуално ползване радиочестотен спектър по реда на чл. 121 от ЗЕС, но в настоящия случай административният орган не е издал решението си на това правно основание и при преценка на законосъобразността му не могат да бъдат взети предвид изтъкнатите от него доводи в тази насока. Предвид изложеното решението като постановено с правилен краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие и депозирана писмена защита, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, Комисията за регулиране на съобщенията дължи на ответника по касационната жалба направените разноски за настоящето производство в размер на 150 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

Цитирани разпоредби

2