Решение № 8426 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационната жалба на П. Х. Л. от гр. София, чрез адв. Недева против решение 1571/11.03.2024г., постановено по адм. д. 10116/23г. на Административен съд- София-град. Иска отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отменено оспореното разпореждане на полицейски инспектор от 04 Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните работи (МВР)-София. Ответната страна-полицейски орган при 04 РУ на МВР-София не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 1571/11.03.2024г. по адм. д. 10116/2023г. по описа на Административен съд София-град е отменено разпореждане от 21.09.2023г., издадено от полицейски орган при 04 РУ на МВР-София с правно основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с което е разпоредено на адресата-П. Х. Л. да не нарушава обществения ред, да не влиза в конфликти и самоуправни отношения с други лица и да върне в срок до 25.09.2023г., намиращите се у него документи, вещи, папки, пари, ключове и др. на етажната собственост на [улица]на Ц. Б.. За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че разпореждането е законосъобразен административен акт, издадено от компетентен административен орган и съдържа всички реквизити по чл. 64 от ЗМВР, а мотивите се извличат от събраните по административната преписка доказателства- снети свидетелски показания и обяснения на жалбоподателя. Решението е неправилно. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан и оспореният акт, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити (чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР). Видно от съдържанието на разпореждането, изложено по-горе, то не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му. Такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, установяващи извършени от жалбоподателя или други лица действия, които да налагат издаването на разпореждане за прекратяване на противоправни действия. Следва да се отбележи и че разпоредителната част на акта не установява и не конкретизира какви точно документи, вещи, пари, ключове и т. н. е задължен Л. да върне на Б.. Предвид изложеното позоваването от страна на съда на приобщените към административната преписка противоречиви свидетелски показания на етажните собственици от [улица] обяснения на жалбоподателя, и приемането им за мотиви на акта не намира опора в закона. Релевантно за спора е обстоятелството, че фактическото и правно основание за издаване на полицейското разпореждане не е налице, което е основание за отмяна на разпореждането като материално незаконосъобразно по чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения, настоящият касационен състав на ВАС, пето отделение намира, че като отхвърля жалбата на П. Х. Л. срещу разпореждането от 21.09.2023г. на полицейски орган от 04 РУ на МВР решаващият съд постановява неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по съществото на спора с отмяна на оспореното разпореждане. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна, поради което МВР следва да бъде осъдено да заплати на П. Х. Л. разноски по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, от които 300 (триста) лева възнаграждение за един адвокат и 70 (седемдесет) лева държавна такса за производството. Воден от горното, ВАС, пето отделение