Решение № 473 от 5.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1797/2013 г.

Решение № 473 от 5.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1797/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане /назовано жалба/ от осъдения Д. Г. Ч. за възобновяване на производството по нохд № 1627/2012 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В искането се сочи, че решението на въззивния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е постановено при нарушение на процесуалните правила, а в рамките на признатата виновност наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се твърдения за пренебрегване на процедурните изисквания при формулиране на обвинението, довело до ограничаване правото на защита на осъденото лице. В заключение, след заявление, че не оспорва авторството на деянието и вината си, искателят акцентира върху смекчаващите отговорността му обстоятелства и настоява за намаляване на размера на наложената санкция лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира претенцията на Д. Ч. за ревизия на влязлата в сила присъда да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството по делото, установи следното: Пловдивският окръжен съд с присъда № 103 от 29.11.2012 г. по нохд № 1627/2012 г. признал подсъдимия Д. Г. Ч. за виновен в това, че на 09.03.2012 г. в гр. Пл., Пловдивска област, отнел чужди движими вещи - пари на стойност 105 лева от владението на Б. В. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на Банков, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. първо, вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК съдът приспаднал от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан под стража. Със същата присъда подсъдимият Ч. бил осъден да заплати на всеки от гражданските ищци и частни обвинители В. Б. В., А. Б. В. и Г. Б. В. по 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на наказателното производство, ведно със законните лихви от деня на увреждането до окончателното изплащане на главниците. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски и дължимите държавни такси. Пловдивският апелативен съд с решение № 54 от 29.03.2013 г. по внохд № 66/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, която влязла в сила, без да е проверявана по касационен ред, на 23.04.2013 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съгласно задължителните указание на Тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК "подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти." Искането на осъдения е вътрешно противоречиво и не държи сметка за заетата от него процесуална позиция. В него се повтаря изложеното пред първата инстанция самопризнание и в същото време се атакува съдържателно обвинителния акт. Приведените от искателя аргументи изцяло са почерпени от разпореждането на съдията-докладчик от 24.09.2012 г., с което съдебното производство е прекратено, а делото върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения. Разпореждането съдържа тяхното точно описание и мерките за преодоляването им - уведомяване на пострадалия Г. Б. за процесуалните му права по реда на чл. 75, ал. 2 от НПК и допълване на обстоятелствената част на обвинителния акт с посочване на времето и мястото на извършване на деянието и размера на отнетата парична сума. Прокурорът съобразил тези указания и внесъл нов обвинителен акт. В него на стр. 2 и стр. 3 е изложено детайлно описание на изпълнителното деяние и предмета на престъплението. Ето защо е напълно несъстоятелен упрекът за ограничаване на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен за отговаря и въз основа на какви доказателства. Обвинителният акт удовлетворява стандарта на чл. 246 от НПК и не създава пречки пред пълноценното реализиране на правото на защита на подсъдимия в условията на съкратено съдебно следствие. Не се установява и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Апелативният съд внимателно проверил това оплакване на подсъдимия във въззивното производство. Посочените в искането смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, съдействие на разследващите органи, градивно процесуално поведение са отчетени по най-благоприятен за него начин. Не е вярно твърдението, че не съществуват отегчаващи обстоятелства. Настоящият състав се съгласява с предходната инстанция, че те превалират над смекчаващите, макар и в лека степен. В отговор на направените в искането оплаквания следва де се изтъкне, че съдът не би могъл да пренебрегне престъпната упоритост на поведението на осъдения, употребата на алкохол, жестокостта при умъртвяване на жертвата, посечена с брадва в съня си, както и близките взаимоотношения, свързващи дееца и възрастният пострадал, предполагащи емпатия, а не ожесточеност. Съдебните състави са намерили точното съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и са наложили санкция, която е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция. Срокът на лишаване от свобода е редуциран при точно спазване на чл. 58а, ал. 1 от НК до дванадесет години и не подлежи на намаляване по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Обобщено, не се установиха основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на производството по делото, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение