Решение № 15347 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2019 г.

Решение № 15347 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 195 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, подадена чрез пълномощник юрк. Димитров, срещу решение № 2964/3.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12378/2018 г. по описа на Административен съд - София – град /АССГ/. Със същото, по протест на Софийска градска прокуратура е отменена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община /Наредбата/, приета с решение № 894 по протокол № 93 от 23.11.2006 г. на СОС, в сила от 1.01.2007 г., последно изменена с решение № 118 по протокол № 49 от 15.03.2018 г. С отменената норма се определят постоянни /абонаментни/ месечни такси за ползване на детските градини и детските ясли на територията на Столична община, без да се влияят от посещаемостта на децата. Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, както и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста срещу чл. 40, ал. 4 от общинската наредба. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Прокурор при Софийска градска прокуратура, не изразява становище по подадената касационна жалба. Ответниците – С. Стефанов и О. Огнянов, представлявани от адв. Дацев, в писмен отговор оспорват касационната жалба, като неоснователна. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховен административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, както и тези по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд - София-град, е подаден протест от Прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община. Съгласно цитираната разпоредба, месечната такса, намалена при условията на ал. 1 и ал. 3, не може да бъде по ниска от 50 на сто от размера, определен с настоящата наредба и има характер на абонамент. Решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че Столичен общински съвет е материално и териториално компетентен орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези по определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги. Следователно това е органът, който може да издаде нормативен акт като процесния. Размерът на таксите е определен в раздел Трети от Наредбата. Според мотивите на атакуваното решение, е налице вътрешно противоречие на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Наредбата, съпоставено с приетото в ал. 1 и ал. 3 на чл. 40, тъй като съгласно ал. 1 и ал. 3 не се заплаща такса при непосещаване на детската градина/ясла, а съобразно чл. 4 следва да се заплаща месечна такса не по-ниска от 50 на сто от размера на определен с Наредбата, който има характер на абонамент. Прието е, че така възприетата "абонаментна такса" е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно – чл. 30, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закон за народната просвета /ППЗНП/, в който е регламентирано, че за времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща такса. Изложени са мотиви, че местната наредба може да детайлизира и доурегулира разпоредбите на закона, но нейните текстове трябва да съответстват на нормативния акт от по-висока степен. Констатирано е, че определената "абонаментна такса" за посещение на детски ясли и детски градини на територията на Столична община, противоречи и на ЗМДТ, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б "а" – "к" ЗМДТ са лимитативно изброени местните данъци и такси, събирани от общините. Общинският съвет не разполага с правомощия да въвежда с наредба нови, неустановени от ЗМДТ такси. Определянето на от общинските съвети на такси съобразно разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ, винаги е обвързано предоставяне на услуги от общината, което представлява и основание да се изиска съответната такса. В заключение, решаващият състав на първоинстанционният съд е направил извод, че протестираната разпоредба е издадена и в противоречие с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съгласно която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, определя като правомощие на Общинския съвет да издава нормативни актове, с които да урежда обществените отношения с местно значение. Упражняването на тази компетентност е ограничена в рамките на закона. Както е посочил първоинстанционният съд, нормативните актове, които издават органите на местното самоуправление доуреждат и детайлизират регламентацията на обществени отношения, които са уредени в закон. Следователно разпоредбите на местната наредба не могат да влизат в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг. В конкретния случай е приета наредба по чл. 9 от ЗМДТ. Законодателят е предоставил възможност органите на местната власт, да определят размера на местните такси и цени на административни услуги. В чл. 8 от ЗМДТ са формулирани основни принципи, които следва да се спазват при уреждане на тези обществени отношения. Освен тези общи правила, законосъобразни са изводите в обжалваното съдебно решение, че в чл. 6, ал. 1, б. в" във връзка с чл. 81 и чл. 86 ЗМДТ законодателят е предвидил заплащане на месечни такси за ползване на детски ясли и градини (дневни и целодневни). Правилно решаващият първоинстанционен съд е разтълкувал волята на законодателя, че заплащането на таксите за детски ясли и градини е за ползването им. Определено е в Наредбата, че месечната т. нар. такса с характер на абонамент е независимо дали детето посещава или не детското заведение, поради което правилно е прието от съда, че с Наредбата е определена още една такса, която не е свързана с посещаемостта на детето. Следва изцяло да се споделят изводите в обжалваното решение, че законодателят е предвидил заплащането на месечна общинска такса, поради характера на същата като публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3, предл. 2 ДОПК, която се заплаща само срещу престиране на услуга. По този начин се отличава таксата като публично вземане от данъка, при който не се престира някаква услуга. Общинските наредби, каквато е процесната се издават в изпълнение на закон, поради което те не могат да му противоречат. В този смисъл правилно съдът се е позовал на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като според него наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Това означава, че когато наредбата или отделни нейни разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висока степен, то те са незаконосъобразни. В случая освен противоречаща на разпоредби от ЗМДТ, оспорената по-горе с протеста на прокурора пред първоинстанционния съд разпоредба противоречи и на чл. 30, ал. 4, изр. второ от ППЗНП, съгласно който, за времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща такса. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд, не е направил служебна проверка за наличие или отсъствие на подзаконови актове по приложението на Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУ0/. Следва да се отбележи, че приложимото право е винаги служебно известно на съда, тъй като с обнародването в "Държавен вестник" на определен закон или подзаконов нормативен акт, същият става по презумпция известен на всеки. В случая, ППЗНП е все още действащ нормативен акт съгласно параграф 30 от ПЗР на ЗПУО, независимо, че ЗНП е отменен. Съгласно § 30 от ПЗР на ЗПУО, до влизането в сила на подзаконовите актове, предвидени в този закон, се прилагат действащите в системата на народната просвета подзаконови нормативни актове, доколкото не му противоречат. В случая, нормата на чл. 30, ал. 4, изр. второ от ППЗНП не е в противоречие със ЗПУО. В чл. 298, ал. 3, т. 1 ЗПУО е предвидено, че размерът и редът за заплащане на таксите по ал. 2 за издръжка на дейностите, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата от задължително предучилищно образование - само таксите за дейностите по хранене, извън финансираното от държавата, се определят със ЗМДТ по отношение на общинските детски градини и училища. Тази разпоредба е относима към оспорените разпоредби от Наредбата, тъй като тя урежда таксите именно на общинските детски заведения. При неприсъствие на детето в съответната детска ясла или детска градина необосновано и в противоречие с нормативни актове от по-висока степен общинската наредба на СОС е разграничила таксите на постоянна с характер на абонаментна и на такси за посещение на децата в детските градини/ясли. Цитираните закони - ЗМДТ, ЗПУО, не предпоставят издръжката на децата в посочените ясли и градини от това дали посещават или не съответното заведение. Както се посочи по-горе заплащането на такса е срещу насрещна престация - услуга и при непредоставянето й незаконосъобразно в общинската наредба е прието, че се заплаща такава и при неприсъствие на детето в детска ясла или детска градина. Правилно съдът е посочил, че заплащането на такса и когато детето не посещава яслата или градината означава, че такава се заплаща не за ползване, а за възможността за ползването й, което противоречи на ЗМДТ, респ. на ЗПУО, на ППЗНП, приложим на основание § 30 от ПЗР на ЗПУО, като нормативни актове от по-висока степен в сравнение с общинската наредба. Настоящата инстанция споделя и извода на Административен съд София-град, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Наредбата е във вътрешно противоречие със ал. 1 и ал. 3 на същия член. В чл. 40, ал. 1 и ал. 3 е регламентирано, че не се заплаща месечна такса, когато детето не е посещавало ясла или детска градина след предварително уведомяване от родителите или по болест, докато в ал. 4 е посочено, че месечната такса по ал. 1 и ал. 3 не може да бъде по ниска от 50 % от размера определен с настоящата наредба и има абонаментен характер. Първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от приетата Наредба на СОС е и в противоречие с чл. 15, ал. 1 от ЗНА, съгласно който нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Изложените доводи от касатора в представената писмена защита, свързани с финансовата обосновка на приетата редакция на протестираната разпоредба и са логични и житейски оправдани. Те обаче не могат да се противопоставят на констатацията, че определената такса за ползване на детските градини и детските ясли без значение на посещаемостта, противоречи на други законови разпоредби и се явява незаконосъобразно определена. Като е достигнал до тези изводи Административен съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на производството от страна на ответниците по касация С. Стефанов и О. Огнянов, представлявани от адв. Дацев, е претендирано заплащане на разноски по договори от 16.09.2019 г. за процесуално представителство пред касационната инстаниця, по които е договорено възнаграждение в размер на по 900 лв. с отбелязване, че разноските са платени изцяло и в брой при подписване на договора. По искането за разноски е направено възражение от касатора чрез юрис. Гошева в проведеното съдебно заседание. Настоящият съдебен състав приема, че искането за заплащане на разноски е допустимо и основателно, но по размер е прекомерно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да бъде намалено до минималния размер предвиден с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - 500 лева. Предвид изложеното, следва да бъде осъдена Столична община да заплати на всеки от ответниците по касация С. Стефанов и О. Огнянов разноски за касационното производство от по 500 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение