Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 458/2012 г.

Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 458/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Х. Х. и И. Х. Х. срещу Решение № 130 от 19.01.2012 г. по гр. д. № 1473/2011 г. на Софийския апелативен съд. Апелативният съд е бил сезиран с въззивната жалба на Д. и И. Х. срещу тази част от Решение от 20.01.2011 г. по гр. д. № 487/2007 г. на Софийския градски съд с която са отхвърлени над 30000 лв. и до размера на по 16000 лв. за всеки от тях активно субективно съединените им искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу ЗК [фирма]. Като е счел, че жалбата на Х. е неоснователна, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт в обжалваната му част. В касационната жалба се подържат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Заявеният петитум е за касирането му и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени субективно съединените искове на Д. и И. Х. до предявения размер, ведно със законната лихва от датата на деликта. Направено е искане за присъждане на разноски. В представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния си представител в с. з., ответникът по касация [фирма] (в качеството на правоприемник на ЗК [фирма]) изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1 ГПК т. 1 ГПК по въпроса - съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 г. Като взе предвид становищата на страните и извърши на основание чл. 290, ал. 2 ГПК преценка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е частично основателна. В качеството си на наследници (синове) на загиналия при ПТП на 02.09.2006 г. Х. Д. Х., Д. и И. Н. са предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на увреждащия автомобил ЗК [фирма] за по 160000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта. Застрахователното дружество е оспорило исковете по размер. Първоинстанционният съд е приел, че отношенията между Х. Х. и синовете му действително са били много добри, същите са общували активно и са си помагали, но поради това, че те вече са пораснали, справедлив размер на обезщетението е по 30000 лв. за всеки от тях. За да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната му част, въззивният съд също се е позовал на това, че загубата на бащата е станала в момент, към който синовете са пораснали и не се нуждаят от бащина подкрепа и закрила по начина, необходим за по-ранна възраст. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос е следното: С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява на-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при по-късна възраст. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най-силна проява при низходящи в детска възраст. Моралната подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. По същество. Събраните по делото доказателства сочат, че между пострадалия Х. и синовете му е съществувала тясна връзка. Общували са често, помагали са си и са се подкрепяли, работели са заедно (свид. С.). Синовете тежко са понесли загубата на баща си, усещат липсата му. Поради това, съдебният състав счита, че справедливото обезщетение за всеки един от низходящите на Х. Х. е по 60000 лв. Поради това, ще следва да бъде отменено частично решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на СГС в отхвърлителната му част и се присъдят още по 30000 лв. Ответникът по касация ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1230 лв., а на адв. К. - хонорар в размер на 1450 лв., съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.