Решение № 11867 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Колева и Й. Колев от гр.Асеновград, като родители и законни наследници на И. Колев, чрез адв.София Николова, срещу Решение 5560 от 04.10.2021 г. по адм.д.3287/ 2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.08.2017 г. на инспектор в "Инспекция по труда София" гр.София между Велмарт ЕООД- гр.София и И. Колев. Изложени са съображения срещу съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът "Велмарт" ЕООД при условията на редовно призоваване, се представлява от адв.Михайлов, който оспорва касационната жалба. Ответникът Дирекция Инспекция по труда гр.София, се представлява от юрк.Стоянова, която не оспорва жалбата и намира постановлението за правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление от 18.08.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр.София, издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Велмарт" ЕООД, гр.София, като работодател и И. Колев, изпълняващ длъжност монтаж на метално скеле, починал при злополука на 11.05.2017 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормата на чл. 35 АПК, при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АССГ за това, че в хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно това налице ли е сключен договор между Велмарт ЕООД и П. Шентов за изпълнение на СМР по топлоизолацията на строителния обект. От друга страна, свидетелите Д. Ковачев, К. Вълков и Н. Ковачев са категорични, че отношенията им по повод работата са били само с П. Шентов, получили са възнаграждението си от него и не са чували за Велмарт ЕООД. По делото липсват доказателства, от които може да бъде направен извода, че П. Шентов е завел работниците на обекта и е платил за извършената работа като упълномощен представител на Велмарт ЕООД. Установените по делото факти, мотивират съда да заключи, че на 11.05.2017г. четиримата работници, включително и лицето И. Колев не са имали трудовоправни отношения сВелмарт ЕООД, а са постигнали договорка с П. Шентов за извършване на определен обем строителна дейност, срещу определено възнаграждение. И. Колев е извършвал работа, като полагане на труд на определено работно място /скеле на строителен обект/, но не се установи това да е ставало ежедневно, с установени почивки и почивни дни, при уговорено трудово възнаграждение и с материали и инструменти на търговското дружество ВелмартЕООД, спазвайки технологична и трудова дисциплина. Не е бил уговорен и срок за извършване на работата между починалото лице и последното дружество. По този начин не е възникнало правоотношение по наемане от Велмарт ЕООД на работната сила на работника, който да е бил длъжен да бъде на разположение на работодателя, да изпълнява определена работа и да му се подчинява в процеса на нейното изпълнение. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и е основание за квалифициране на възникващите въз основа на това отношения като трудови по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Настоящият състав на ВАС намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващото правоотношение между ВелмартЕООД и лицето И. Колев, поради което липсва основание да се приеме, че то действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 КТ. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,