Решение № 15030 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2014 г.

Решение № 15030 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Стоил Иванов Николов от гр. Варна и директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 3269/19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3356/2013 г. по описа на Варненския административен съд. Стоил Иванов Николов от гр. Варна обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 031300018/22.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 418/16.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за задължения по чл. 35 ЗДОФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 8 822,50 лв. и съответстващите лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 208 и сл. от АПК. Според касатора неправилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, че не е получил заемни средства от свои роднини. Излага оплакване, че не са оборени неговите аргументи по принцип относно необосноваността на ревизионния акт, тъй като според касатора законът не съдържа изискване при липса на доказателства да бъде възприемана за достоверна онази хипотеза, която в максимална степен удовлетворява финансовите претенции на държавата и фиска. Твърди, че след отмяната на ревизионния акт на управляваното от него дружество "Си транс" ЕООД е направен опит проваленото доначисляване на преки данъци на дружеството да бъде прехвърлено върху физическото лице, собственик на същото дружество. Касаторът твърди, че проследяването на паричните потоци е направено едностранчиво. Основно оплакванията са свързани с непризнаване на получени заеми по 4 бр. договори. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част при подробно развити оплаквания в касационната жалба, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение в изменената част на ревизионния акт, като задълженията на Стоил Николов от 14 493,10 лв. и съответните лихви са изменени на 8 822,50 лв. с лихвите за 2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ. В касационната жалба е посочено отменителното основание неправилно прилагане на материалния закон, но от изложението може да се направи извод и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касаторът се оплаква, че съдът неправилно е преценил състоянието на баланса само към 31 декември на съответната година, което води и до неправилно и неточно отнасяне на получените доходи с неустановен източник към периоди, през който следва да се обложат с данък. Твърди, че изводите на съда са неправилни и необосновани и несъобразени с установените факти. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на Стоил Николов в същата част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Стоил Иванов Николов от гр. Варна, редовно призован не се е явил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни по следните съображения: Ревизията на Стоил Николов е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - укрити доходи и направените разходи не съответстват на имущественото и финансово състояние през ревизирания период. Първоинстанционният съд е приел, че принципно правилно е изготвен баланса на паричните потоци, респ. правилно определяне на относимите към ревизираното лице критерий за определяне на данъчната основа, но в същото време е допуснато нарушение на материалния закон. Според съда определянето на данъчната основа като сбор от установени моментни салда е в противоречие с материалния закон, което в случая е довело до остатък от 8 813,75 лв. към 31.12.2006 г. Съдът се е позовал на чл. 17 ЗДДФЛ (макар, че за ревизирания период относим е не ЗДДФЛ, а ЗОДФЛ (отм.), който сочи, че данъчната основа е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната година, затова за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, установеното превишение на разходите над доходите следва да е на годишна база, а в случая този принцип не е спазен и незаконосъобразно приходните органи са разделили данъчната година на части. Въпреки тези изводи, съдът е приел, че неправилно в разходната част приходните органи са включили сумата от 15 000 лв., за която са налице доказателства, че е извършена транзакция на тази сума на 11.09.2006 г. от банковата сметка на ревизираното лице към "Си транс" ЕООД. Според съда не се установява по категоричен начин, че такава сума е внасяна от жалбоподателя в касата на дружеството успоредно с безспорно установен банков превод по разплащателната му сметка. Съдът е приел, че следва да бъде коригиран баланса на касовата наличност, като от годишната база и при намаляване на разходите с 15 000 лв. води до определяне на годишна данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2006 г. в размер на 39 410,45 лв. и дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е определен от съда на 8 822,50 лв. Решението на съда е неправилно. Законосъобразни са изводите на съда, че данъчната основа се определя на годишна основа, както и че определеният данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е годишен данък - аргумент от чл. 13, чл. 14 и чл. 15 на същия закон. Затова настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното от първоинстанционния съд, че неправилно е определена данъчната основа за облагане, като в паричния поток, съставен на Стоил Николов недостигът на парични средства е определен за определени месеци от годината. Съдът в решението си не е извършил проверка на така съставения паричен поток с оглед установеното от него неправилно определяне на недостига помесечно, а не годишно. Не използвана и помощта на вещо лице-счетоводител, който да проследи съставения паричен поток и да се произнесе налице ли е недостиг на парични средства на годишна основа за 2006 г., каква е данъчната основа за облагане и съответния данък, ако е дължим такъв по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Не става ясно какво е началното салдо, което съдът е приел, - това, което е определено в ревизионния акт или установеното в решението на решаващия орган. Въз основа на изложеното едва при установяване на относимите факти и обстоятелства и съответното на тях обсъждане и преценка, съдът ще следва да се произнесе по спорните между страните въпроси относно доказване или не на твърденията на ревизираното лице за получени заемни суми от роднини и отнасянето им или не към баланса на лицето за ревизираната година. Съдът ще следва да извърши проверка относно твърдението на приходните органи за спорната сума от 15 000 лв. и нейния произход и дали тя следва да бъде включена в разходната част на баланса, след обсъждане на всички относими обсотятелства по делото, касателно тази сума. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно на сочените в касационните жалби основания за отмяна и затова решението изцяло следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК ще следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени от настоящата касационна инстанция. Предвид изхода на делото съдът не присъжда разноски на страните, тъй като такива ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед неговия изход. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение