Решение № 12118 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Д. Белчинска-Стоянова, чрез адв. Михайлова, против Решение 89/06.01.2023 г. постановено по адм. дело 10337/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/311/00768/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8754 /погрешно посочен в решението като изх. 01-6500/68754/ от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие" /ДФ Земеделие/. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с решение за финансова корекция. По подробни съображения настоява за отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на АУПДВ 23/311/00768/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8754 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г., т.8.1 от Договор 23/311/00768 от 10.10.2014 г., във връзка с неизпълнение на чл.2 и чл.16 от Наредба 30/11.08.2008 г., както и т.4.12 и т.4.18 от договора, както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на ЕТ Д. Любомирова е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 144 112,48 лева. От фактическа страна съдът е приел, че производството по издаване на процесния АУПДВ е открито във връзка с изпълнението на задълженията по договор 23/311/00768 от 10.10.2014 г., сключен между Държавен фонд Земеделие и ЕТ Д. Любомирова, при условията на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По договора е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 144 112,48 лв. за създаване на следната инвестиция: Изграждане на обект: къща за гости - жилищна сграда за настаняване на туристи за развитие на интегриран селски туризъм и допълващо застрояване - лятна кухня с барбекю в УПИ XIII-17, кв. 1, [населено място], общ. Горна Малина". Въз основа на извършена проверка на място след плащане в периода 24.06.2019 г.-27.06.2019 г. и повторна проверка на 11.07.2019 г., както и извършени допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и нормативни задължения. В представения и одобрен с договора за финансово подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2 работни места - производствен персонал. Установено е, че за периода от изплащане на субсидията до 02.01.2019 г. не са разкрити заложените и предвидени в бизнес-плана 2 нови производствени работни места. Отново в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. В производствената и търговска програма са заложени приходи от продажби на туристическа услуга (нощувки) за първите три финансови години / 2016 г., 2017 г. и 2018 г./ съответно 60 000,00 лв., 62 000,00 лв. и 64 000,00 лв. От представените при проверката на място документи и допълнителните административни проверки, в т.ч. на годишните финансови отчети на ЕТ Д. Любомирова, за посочените 3 пълни финансови години е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 7 % от заложените приходи. При извършените проверки на място и административни проверки се установило несъответствие в параметрите, вида и количествата на част от финансираните активи по договора - Кухненски плот от технически камък - при заявка за плащане е заявен разход стойност 1 111,13 лева, за който е изплатена субсидия в размер на 777,79 лв. При извършената проверка на място е установено, че кухненският плот е изпълнен от MDF - имитация на технически камък. Писмо с изх. 01-6500/8754 от 05.11.2019 г., с което е предоставена възможност на ползвателя да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, е връчено на 18.11.2019 г. В указания 14-дневен срок в ДФ Земеделие е постъпило възражение във връзка с откритото производството по издаване на АУПДВ. Към възражението не са представени нови документи или доказателства, относими към откритото производство. При тази фактическа обстановка е бил издаден процесния индивидуален административен акт. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Белчинска-Стоянова против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това, доколкото в констатирания случай, предвид измененията в ЗПЗП, не са установени условията за нередност, а неспазване на друго задължение. Съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят не е постигнал за цели три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. заложените в бизнес плана нива на приходи от съответните услуги. Постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ /сега вече ЗУСЕФСУ/. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 10.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ Земеделие договор е изтекъл на 10.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 05.11.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството, а АУПДВ е издаден на 25.08.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, а вече ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП в съответната му редакция дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. При неизпълнение на одобрените индикатори е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че показателите на бизнес - плана са индикатори. В този смисъла са и мотивите на Решение 13796/06.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г. на ВАС, VII отд., съгласно които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри - инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. /така също Решение 1971 от 01.03.2022 г. по адм. дело 6624/2021 г. по описа на ВАС/. В случая административният орган се е позовал на неизпълнение на задължението на ползвателя да изпълни заложените в бизнес плана финансови показатели и индикатор за устойчива заетост. Тези основания обаче се субсумират в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което административният орган, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е следвало да издаде решение за финансова корекция. Систематичното и граматично тълкуване на посочената норма сочи, че тя не предоставя на компетентния орган възможност за избор кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, така и под същото материалноправно основание в съответната наредба по реда на която е сключен договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. Размерът на установените несъответствия в количеството на финансовите активи е 777,79 лева, представляващ размера на субсидията, изплатена на жалбоподателя за кухненски плот от технически камък. Същият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен от административния орган и в т. III от обжалвания АУПДВ, който размер е кумулиран в по-високото вземане по т. II от АУПДВ в размер на 144 112,48 лева, което всъщност е и окончателно установената като дължима сума за възстановяване с процесния АУПДВ. Като не е съобразил всичко това и е издал процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за незаконосъобразност и отмяна на оспорения АУПДВ. По изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени като неправилно и вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУПДВ. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател се следва присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Същите се констатираха в размер на 4 480 лева разноски за първоинстанционното производство в това число държавна такса и уговорен и изплатен адвокатски хонорар. За касационното производство разноските са в размер 11 102,90 лева за държавна такса и изплатен адвокатски хонорар. Общо за двете инстанции на Д. Белчинска-Стоянова следва да бъдат изплатени разноски в размер на 15 582,90 лева. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат изплатени от ДФ Земеделие". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение