Решение № 15044 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2018 г.

Решение № 15044 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Ц. Г. от [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], чрез адв. Д. Маринов, срещу Решение № 322/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2128/2016 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт № МД-АУ-3021/11.04.2016 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-054/11.07.2016 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 1 704. 62 лв., от които главница 1 461. 43 лв. и законна лихва от 243. 19 лв. и г-жа Г. е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209 АПК. Необосновано съдът приел, че плащания на част от установените задължения адресатът на АУЗД е извършила след издаването му, при представени доказателства за извършени плащания през 2014 г. Неправилно съдът приел, че плащанията на установените задължения след издаване на акта нямат правно значение. Неправилно съдът приел, че партида № 004 се отнася не само до един апартамент на [улица], а и до два офиса и гараж на същия адрес. Това нито било безспорно, нито било доказано. Съдът неправилно разрешил спорния въпрос относно погасяване на евентуалните публични задължения по давност. Разпоредбите за давностните срокове по ДОПК не се прилагат в случая, поради липса на препращане към тях в ЗМДТ и давностният срок е тригодишен както за главниците, така и за лихвите. Административният акт подлежи на отмяна поради погасяване на установените с него задължения чрез плащане, евентуално по давност. Иска се отмяна на акта и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил АУЗД, с който на касационната жалбоподателка са установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци - по партиден № 6310191117001 за недвижим имот на [улица], за периода – 2014 г. в размер на 146. 74 лв. (главница) и 24. 09 лв. (лихва) за ДНИ и 143. 81 лв. (главница) и 23. 61 лв. (лихва) за ТБО; - 2015 г. в размер на 146. 74 лв. (главница) и 9. 13 лв. (лихва) за ДНИ и 143. 81 лв. (главница) и 8. 94 лв. (лихва) за ТБО; по партиден № 6310191117004 за имотите на [улица], за периода – 2012 г. в размер на 140. 44 лв. (главница) и 49. 21 лв. (лихва) за ТБО; - 2013 г. в размер на 279. 48 лв. (главница) и 74. 25 лв. (лихва) за ТБО; 2014 г. - в размер на 242. 96 лв. (главница) и 40. 44 лв. (лихва) за ТБО; - 2015 г. в размер на 79. 65 лв. (главница) и 4. 95 лв. (лихва) за ДНИ и 137. 80 лв. (главница) и 8. 57 лв. (лихва) за ТБО. За да отхвърли изцяло жалбата, административният съд е приел, че задълженията за ДНИ и ТБО са определени законосъобразно и не са погасени нито чрез плащане, нито по давност. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд не са били спорни нито основанието, нито размерът на установените с АУЗД задължения. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви относно законосъобразното определяне на този размер, като е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. С основание съдът е взел предвид отписването на два от четирите имота, собствени на жалбоподателката, записани по партида № 6310191117004 и обосновано е приел, че след като в нейна собственост са останали два от имотите, за тях тя дължи такса битови отпадъци за 2012-2015 г. В този смисъл, неоснователно е касационното оплакване, че не било доказано, че партидата на посочения административен адрес включвала апартамент, два офиса и гараж. Обратното се вижда от мотивите на АУЗД, където под посочения номер са вписани имоти, а не един имот. Съдът е съобразил и обстоятелството, че с АУЗД не са установени задължения за ДНИ за имотите на [улица] за периода 2012-2014 г. като е съобразено погасяването на тези задължения от частен съдебен изпълнител при продажбата на имоти на публична продан преди издаването на процесния акт. Неоснователно е касационното оплакване за непризнаване на погасяване на установените задължения по давност. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци и такси, установени по основание със закон. На основание чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Затова съответен на материалния закон е изводът на административния съд, че за процесните задължения е неприложим 3- годишен давностен срок, както и че нито 5-годишен, нито абсолютният давностен срок са изтекли. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът незаконосъобразно не взел предвид извършените преди и след издаването на АУЗД плащания на част от процесните задължения. Фактът на частично погасяване на задълженията чрез плащане се признава в отговора по касационната жалба, а за доказването на този факт са представени и писмени доказателства. Представените на лист 12 от делото на АС приходни квитанции действително са били дубликат и датата върху тях - 05.05.2016 г. е датата на издаване на дубликатите, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд- датата на извършените плащания, която е 24.07.2014 г. Тази неволна грешка обаче не се е отразила на правилността на съдебното решение, защото видно от съдържанието на квитанциите, с тях са погасени задължения на жалбоподателката за ДНИ по партиден № 6310191117004 за 2013 и 2014 г., каквито не са установени с процесния АУЗД. Плащането на част от установените задължения след издаването на акта е станало в негово изпълнение, предвид изричното заявление в първоинстанционния процес, че жалбоподателката не оспорва нито основанието, нито размера на установените с акта задължения. Предвид изложеното, това плащане не може да послужи за отмяна на акта. То представлява правопогасяващ юридически факт, с осъществяването на който се погасява съответната част на установените с акта публични вземания /чл. 168, т. 1 ДОПК/, а не основание за незаконосъобразност на административния акт. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 251, 42 лв. на осн. чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение