Решение № 7862 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2009 г.

Решение № 7862 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гинка Рангелова Баракова от гр. Приморско, ул. "Лилия" № 14, подадена срещу решение № 1004/2.10.2009 г., постановено по адм. д. № 297/2009 г. на Административен съд гр. Бургас. С оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон се иска отмяната му, след което касационният съд да постанови решение по същество, като отмени административния акт в обжалваната му част. Жалбоподателката счита за неправилно заснемането на кадастралната граница по съществуваща ограда, поставена в нарушение на ЗУТ и без да се отчетат действителните кадастрални граници, установени по предходни кадастрални и регулационни планове. За жалбоподателката се явява адв. Бараков, който представя писмени доказателства. Поддържа жалбата по съображения, изложени в нея и в представената писмена защита. Не се явява представител за ответната Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), не се явяват и не се представляват ответниците-физически лица. От ответницата Димитрина Димитрова е представен отговор по жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните оплаквания. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Гинка Баракова срещу Заповед № РД-18-106/09.12.2008 г. на АГКК в частта относно нанесената граница между имоти с идентификатори ПИ 58356.506.106 и 58356.506.103 в кв. 17 по плана на гр. Приморско. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че след като жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 1 ЗКИР да означи с трайни регламентирани знаци границите на имота си съобразно притежаваното право на собственост, административният орган, при спазване на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри правилно е заснел кадастралната граница между поземлените имоти с посочените идентификатори по материализирана трайна ограда. Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от активно легитимирана страна, при което е процесуално допустима. Върховният административен съд, след като прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, обсъди касационните оплаквания за неправилност и намира жалбата за основателна, поради следното: Касационната инстанция се произнася по приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение. В решението е установено, че Гинка Рангелова Баракова и Ваклина Рангелова Митрева са собственици по наследство на УПИ Х-202 в кв. 17 по плана на гр. Приморско, целият с площ от 446 кв. м., а заинтересуваните лица Димитрина Димитрова и Тодор Кондаков са собственици на УПИ ХI кв. 17 в същото населено място. В одобрената с обжалваната заповед кадастрална карта имотът на Гинка Баракова и Ваклина Митрева е заснет като ПИ 58356.506.106 с площ от 443 кв. м., записан на името на наследодателите им Фроса и Рангел Рангелови, а имотът на заинтересуваните лица е заснет като ПИ 58356.506.103, с площ от 679 кв. м. Не е било спорно по делото, че границите на имотите не са ограничени с трайни регламентирани знаци, както и че кадастралната граница между тях е заснета по съществуваща трайна ограда. Първоинстанционният съд правилно е разчел релевантните правни норми от ЗКИР и Наредба № 3, но неправилно е привел спрямо тях установените по делото относими юридически факти. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР границите на поземлените имоти се установяват: а/ от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, б/ от работните материали, изработени по време на определяне на границите; в/ от изображението върху одобрена кадастрална карта и г/ от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. По смисъла на чл. 41, ал. 1 с. з. кадастралните карти и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните от посочените в тази правна норма източници, а в подзаконовия нормативен акт - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 последните са подредени по важност (приоритетност). С оглед на тези законови изисквания, неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е спазил материалния закон, като е заснел кадастралната граница между процесните поземлени имоти по съществуващата на място трайна ограда. Позовавайки се на приоритетност на този източник на кадастрални данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, административният орган, а впоследствие и съдът, не са съпоставили съществуването на оградата на това място с други налични по делото факти, които са от значение за преценката дали този източник е надежден и достатъчен да установи действителното място на кадастралната граница. За да бъде източник на кадастрални данни, материализираната граница между два имота трябва да е безспорна, т. е. да е поставена в съответствие с правото на собственост, съгласно изискването по чл. 43, ал. 1, т. 5 б. "а" ЗКИР, където под "актове" се визират преди всичко актовете за собственост. Когато същата трайна граница не съответства на правото на собственост, административният орган трябва да установи кадастралните граници на имотите от следващият по ред източник - от кадастралните планове, одобрени по реда на ЗЕКНРБ и отменения ЗТСУ - чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3. От писмените доказателства, представени по делото и пред касационната инстанция се установява, че материализираната ограда е поставена от собствениците на УПИ ХI, които по този начин са означили границата между процесните имоти с вероятна претенция за материално право по отношение имота на жалбоподателката. От друга страна, в приетото от съда експертно заключение по съдебно-техническата експертиза категорично е установено, че оградата е поставена без разрешение за строеж и в отклонение от регулационната линия между урегулираните имоти. Изброените факти свидетелстват, че мястото на материализираната ограда не е безспорно и не е съобразено с правото на собственост на Баракова и Митрева, поради което тя не е годен източник на данни за действителното място на кадастралната граница между двата поземлени имота. Като е кредитирал единствено нейното наличие и не е отчел останалите релевантни за спора факти, съдът е постановил решението в противоречие с материалния закон и необосновано е приел административният акт за законосъобразен в оспорената му част. Решението, като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора. По изложените по-горе съображения Заповед № РД-18-106/9.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК следва да бъде отменена като незаконосъобразна в частта относно заснемането на кадастралната граница между ПИ 58356.506.106 и 58356.506.103 в кв. 17 в гр. Приморско и преписката се върне на административния орган за ново заснемане на същата по регулационната граница,, която е станала поземлена такава, съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУТ, и при съобразяване правата на собственост върху урегулираните имоти. Претенцията на Димитрова и Кондаков за право на собственост върху част от УПИ Х-202, заключена между регулационната граница и материализираната ограда следва да се реши по общия исков ред, след заснемане на границата между имотите съгласно указанията в настоящето решение и влизане в сила на акта за одобряване на кадастралната граница. С жалбата не са направени искания за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение