Решение № 4378 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2009 г.

Решение № 4378 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Горанов Станев от гр. Левски, подадена чрез адв. К. Костов против решение № 452/5.10.2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, (АДмС - В. Търново), постановено по адм. д. № 555 по описа за 2009 г. на този съд. Касаторът счита, че решението е нищожно, тъй като е постановено с участието на различен прокурор и е неправилно, защото е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Административният съд изтълкувал неправилно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, без да съобрази задължителните указания на изпълнителния директор на НАП, дадени с изх. № 24-00-1 от 8.01.2009 г. Под имуществено и финансово състояние трябвало да се разбира само придобитото от лицето имущество - движимо и недвижимо за ревизирания период. Станев не притежавал недвижими имоти, леките автомобили марка "Ауди" и "Пежо" са втора употреба, лицето не е развивало търговска дейност, а пътуванията му в чужбина са за търсене на работа. Относно възражението за изтекла погасителна давност приложима е нормата на чл. 109 ДОПК, а не тази на чл. 140 ДПК (отм.). Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 90089/4.02.09 г. Касаторът е пледирал чрез адв. Костов за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмен отговор на юрисконсулт Е. Ушилова. Моли за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗНА задължителното тълкуване на нормативните актове се дава от органа, издал акта. По силата на чл. 46, ал. 1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целите на тълкувания акт и на основните начала на правото в РБ. Поради това без значение за резултата по делото са указанията на НАП. Представителят на ВАП се аргументира с регламентираното в чл. 155, ал. 6 от ДОПК, че в случаите по ал. 4 производството за издаване на новия ревизионен акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Поради това е възстановена висящността на производството по частично отменения акт. Ревизията е възложена със заповед от 12.12.07 г. и не е изтекъл погасителният давностен срок. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С РА № 150900089/7.05.09 г. приходният орган от ТД на НАП гр. Плевен е установил задължения на Николай Горанов Станев от гр. Левски по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм., но приложим) за 2001, 2002, 2003 г. в общ размер на 3 191 лв. и лихва в размер на 2 463,52 лева, а така също задължение за внасяне по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 и 2006 г. в общ размер на 3 456,68 лв. и лихви в размер на 2 376,45 лв. Процесната данъчна ревизия е възложена със ЗВР № 800901/23.10.08 г., издадена от Йонка Кръстева, на длъжност Началник отдел "ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Плевен с обхват по приложението на данък върху доходите на физическите лица за периодите от 1.01.2001 г. - 31.12.01 г. и от 1.01.06 г. до 31.12.06 г. На лицето са връчени ИПДПОЗЛ във връзка с източниците и размера на доходите му, за придобитото имущество на негово име, на името на съпругата му и на имената на децата, за придобитите финансови активи, притежавани банкови сметки и парични средства. След запитвания до Агенцията по вписванията е установено, че Станев и членовете на неговото семейство не са придобили недвижими имоти, а жалбоподателят притежава банкова сметка в ОББ АД. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК лицето е уведомено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 от кодекса. Станев е подал декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК на 29.12.08 г. за следното: Придобит л. а. "Ауди" и продаден л. а. "Пежо 405; Доходи от работа в Белгия в размер на 2 145 лв., от сватба - 42 000 лв., от кръщене - 55 000 лв., доходи от продажба на орехи и прасета; На 24.01.06 г. му е върнат заем в размер на 5 850 лева. Станев е сключил граждански брак на 5.05.1998 г. с лицето Мария Лилиева Илиева, от която има три деца. Приходният орган е изискал данни от туристическите агенции за цената на автобусните билети и на самолетните билети за съответните дестинации, посещавани от Станев, както и данни за общия и за потребителския разход от домакинствата в област Плевен, относно платените от лицето местни данъци и такси. За ревизираните периоди Станев не е подавал декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Въз основа на така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал изводи за следното: РА е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Давностният срок е започнал да тече от 1.01.2003 г., като изтича на 31.12.07 г. На 12.12.07 г. обаче е възложена ревизия, по който начин е спряна давността и същата не е изтекла на цитираната дата. Налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за които приходният орган е събрал доказателства. От направената съпоставка е видно значително несъответствието между сумите, необходими за издръжка на Станев и семейството му, съответно направените разходи, с тези за които лицето е доказало получени приходи. Съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК фактическите констатации в акта се считат за верни до доказване на противното, като Станев не ги е оборил. Обжалваното решение е валидно, правилно и трябва да бъде оставено в сила. Справката със съдебния протокол от заседанието, проведено на 23.09.09 г. показва, че в него е участвал прокурор Донка Манчева, докато в съдебното решение е отбелязано, че то е постановено с участието на прокурор Т. Шабов. Въпреки това несъответствието няма за последица нищожност на обжалваното решение на цитираното основание, защото решението е постановено от законен съдебен състав и е подписано от него. Решението е правилно, защото е постановено при правилно приложение на материалния закон и след спазване на съдопроизводствените правила. Твърдението на касатора, че поради липсата на движимо и недвижимо имущество разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е неприложима, не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. Те установяват факта, че Станев е закупил лек автомобил марка "Ауди", като доводът, че е продал друг лек автомобил е недоказан, защото представеният договор е без нотариална заверка и няма достоверна дата. Същевременно е установено, включително със справки от "Гранична полиция", че лицето е пътувало в чужбина, по повод на което е направило разходи. Такива са осъществени и за издръжката на неговото семейство, състоящо се от съпруга и три деца. Твърденията на Станев за реализирани доходи от сватба, кръщене, дейност от събиране на орехи и продажба на прасета, са недоказани. В този смисъл първоинстанционният съд е направил обосновани мотиви, тъй като ревизираното лице е сключило граждански брак през 1998 г., а доводите, че сватбата е чак след три години, са без логично обяснение. Твърдените доходи от сватба и от кръщене са значителни по размер, което предполага тяхното събиране от гости на тържествата, във връзка с което пък е следвало да се направят значителни разходи. Такива по делото не са установени. Правилно административният съд е приел, че констатираното от приходният орган несъответствие между получените приходи, доходи, имущественото и финансово състояние на жалбоподателя за ревизираните периоди не е незначително, поради което законосъобразно данъчната основа е определена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви, формулирани по направеното възражение за изтекла погасителна давност. Давността е материално-правен институт, започнала е да тече при действието на чл. 140 от ДПК (отм.). Заповедта за възлагане на ревизия № 1925/12.12.07 г. е издадена в рамките на петгодишния давностен срок и на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) давността е била спряна. Сочените от жалбоподателя последващи ЗВР са издадени, поради постановеното преди тях решение на "ДОУИ" - гр. В. Търново за частична отмяна на РА. С АВДР по повод на първия РА е започнато ревизионното производство, а с последващото частично отменително решение не е започната нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на производството по издаване на частично отменения акт съобразно указанията, дадени от по - горестоящия административен орган. В чл. 156, ал. 6 от ДОПК е регламентирано, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на акта. Решението е валидно и правилно, което налага оставянето му в сила. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на "ДОУИ", тъй като Директорът на "ДОУИ" не е защитаван и представляван в производството пред ВАС, I А отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,