Решение № 6401 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2017 г.
ВАСVII отделение16.05.2018 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 154/2017 г. по описа на Административен съд - Я.. ОСЪЖДА Ф. А. Ф. от гр. Е., обл. Я., ул. "13-ти март" № 11, вх. ..., ет. ..., ап. ... да заплати на Областна дирекция на МВР - Я. направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/ Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6401 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Ф. А. Ф. от гр. Е., обл. Я., подадена чрез пълномощник, против решение № 117/14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 154/2017 г. по описа на Административен съд - Я., с което съдът е отхвърлил жалбата на Ф. срещу заповед № 17-0261-000156/23.05.2017 г. на началника на Районно управление - Е. при Областна дирекция на МВР - Я. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началникът Районно управление - Е., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на Ф. Ф. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 226 от 22.05.2017 г. за това, че на същата дата в гр. Е. по ул. "Г. Б." е управлявал собствения си лек автомобил "Рено", модел "Меган", с регистрационен № ....., като след извършена проба с техническо средство А. Д. инв. № 0135 същият е отчел 1,13Й (промила) концентрация на алкохол в обема на издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0034032. АУАН е подписан и връчен на датата, на която е съставен. В протокол рег. № 326р-9422 от 26.05.2017 г. е отразен резултата от извършено химическо изследване за алкохол на проба кръв, от който се установява концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,40Й (промила) към 23ч. и 05мин. на 22.05.2017 г. С оспорената пред административния съд заповед № 17-0261-000156/23.05.2017 г. началникът на РУ-Е. е приложил на водача принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Заключил е, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до правилен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка. Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие с доказателствата по делото и закона. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е за жалбоподателя. Описаните в АУАН № 226 от 22.05.2017 г. фактически обстоятелства - управление на лек автомобил от Ф. с наличие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Установените релевантни факти за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ не са оборени по надлежния ред в производството. Предвид изложеното правният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба и пълномощно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Областна дирекция на МВР - Я. следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд