Решение № 1666 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2009 г.

ВАСI отделение09.02.2010 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 955 от 9.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2228 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1666 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ненко Видолов - 7Н", чрез пълномощника срещу решение № 955 от 9.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2228 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 160800680 от 26.08.2008 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 734 от 9.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС 2006 г. Твърди, че решението е неправилно. Развива съображения в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и иска съдебното решение да бъде отменено. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради наличие на съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяване на решението. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 160800680 от 26.8.2008 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 734 от 9.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС 2006 г. За да отхвърли жалбата съдът се е спрял подробно на идентичността между едноличния търговец и физическото лице. Посочил е, че било безспорно установено, че през 2006 г. жалбоподателят като физическо лице е осъществявал дейност по сладководно рибарство и с оглед декларирания доход в размер на 33000 лв. е прието, че дейността е извършвана по занятие и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) представлява независима икономическа дейност. Поради което след като търговеца е бил регистриран по ЗДДС и доставките, свързани с рибовъдството не са освободени, то е следвало за тях той да начислява данък. Поради което правилно органите по приходите правилно са определили данък по ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован. Няма спор, че в годишната си данъчна декларация за доходите за 2006 г. лицето е декларирало освен от дейност като едноличен търговец и от сладководно рибовъдство и ябълки. Доходите от сладководното рибовъдство са в размер на 33000 лв. Физическото лице е осъществило независима икономическа дейност съгласно чл. 4 от ЗДДС /действащ за периода на 2006 г./ - всяка дейност, извършвана редовно или по занятие. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, когато е налице реализация на продукция собствено производство физическите лица извършват търговска дейност независимо от това, че нямат качеството на търговец и не са регистрирани по търговския закон. Правилно е и приетото относно задълженията на едноличния търговец и физическото лице, с оглед утвърденото в практиката относно правосубектността на едноличния търговец. За задълженията, възникнали от дейността на физическите лица съответно отговорност носи физическото лице. Безспорно жалбоподателят като физическо лице е осъществявал дейност сладководно рибарство. Декларирал е приход от тази дейност в посочения размер и е извършвал тази дейност редовно. Поради което същата представлява независима икономическа дейност и след като е регистрирано лице и тези доставки не са освободени, правилно органът по приходите е начислил данък по ЗДДС. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,

Цитирани разпоредби

1