Решение № 13339 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2009 г.

Решение № 13339 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "Агроспектър" - ООД - гр. Каварна касационна жалба чрез управителя и представляващ дружеството Михаил Кръстев Гинков срещу решение № 604 от 10.04.09 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 49/09 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 800304/23.10.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 696/16.12.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определената лихва за забава за данъчния период м. юни 2007 г., както и в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че при самоначисляването не е налице нетно влияние върху резултата за съответния данъчен период, тъй като издаденият протокол се включва както в дневника за покупките, така и в дневника за продажбите и не се променя сумата за възстановяване или за внасяне по справката декларация. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му относно определените лихви за забава и разноските да се присъдят съобразно уважената част от жалбата за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Варна е бил РА № 800304/23.10.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 696/16.12.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. От фактическа страна по делото е установено следното: Ревизираното дружество е получател по доставка на стока от данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС (Германия). Налице е вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, като данъчното събитие е настъпило през м. юни 2007 г. Българското дружество е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС през м. ноември 2007 г. Органът по приходите е начислил ДДС в размер на 267 948.71 лв. за данъчния период м. юни 2007 г. и е начислил лихва за забава върху тази сума в общ размер 50 374.25 лв. Според настоящия съдебен състав, начисляването на лихва върху начисления допълнително ДДС е незаконосъобразно и противоречи на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, според която лихва се дължи за неплатените в законоустановените срокове публични задължения. Според чл. 88, ал. 1 и 2 от ЗДДС, резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. В чл. 89, ал. 1 от закона е предвидено, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Следователно, лихва се дължи за невнесен в срок данък, който се определя като резултат за съответния данъчен период, а не следва да се дължи за неначисления данък. Резултатът за данъчния период м. юни 2007 г. не е ДДС за внасяне в размер на 267 948.71 лв. От друга страна, в случая дружеството - жалбоподател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72 от ЗДДС преди 1.01.2009 г. С ал. 2 на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 106 от 2008 г. в сила от 1.01.2009 г.) са санирани с обратна сила случаите, при които правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, но преди влизане в сила на ЗИД на ЗДДС. Т. е. лицата, които са включили протоколи за самоначисляване на данък в дневниците си за покупки след изтичане срока по чл. 72, но преди изменението на закона, се смята, че законосъобразно са упражнили правото си на данъчен кредит и няма да се налага извършването на допълнителни действия от тяхна страна, като подаване на декларации, уведомявания, ново включване в дневниците и т. н. Тъй като § 18, ал. 2 не уточнява данъчния период на упражняването на правото на данъчен кредит при тълкуването на разпоредбата следва да се има предвид, че същата е във връзка с чл. 72 и чл. 73а. От една страна чл. 72, ал. 1 от ЗДДС изключва упражняването на право на данъчен кредит след изтичане на преклузивния срок, а от друга страна чл. 73а във връзка с § 18, ал. 2 постановява, че при нередовност данъчният кредит при самоначисляване се ползва в данъчния период на изискуемостта на данъка. В тази връзка следва да се има предвид и че по начало при самоначисляването не е налице нетно влияние върху резултата за данъчни период, т. е. върху дължимата от лицето сума за внасяне в бюджета, когато начисляването на данъка и упражняването на правото на данъчен кредит са в един и същ данъчен период, какъвто е случаят при прилагането на чл. 73а от ЗДДС във връзка с § 18, ал. 2 от ЗДДС. Затова, в този случай не се дължи лихва за забава поради липсата на задължение (включително потенциално), което да произведе лихвата. Този извод се налага и от принципа за недискриминация и равнопоставеност, който би бил нарушен, ако се поставят в по-благоприятно положение лицата, които въобще не се начислили данък, от тези, които са го начислили, макар и със закъснение. Съгласно § 18, ал. 3 от ПЗР алинея 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на ВАС касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на АС - гр. Варна в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Агроспектър" - ООД - гр. Каварна срещу РА № 800304/23.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 696/16.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определената лихва за забава за данъчния период м. юни 2007 г. в размер на 50 374.25 лв., като постановено в противоречие с материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочената част. При този изход на делото на "Агроспектър" - ООД - гр. Каварна следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от жалбата, а на ответника - съобразно отхвърлената част от жалбата. Според мотивите на решението общият размер на спорните задължения е 538 195.62 лв. (267 948.71 лв. + 270 246.91 лв.). Ако уважената част от жалбата е в размер на 267 948.71 лв. + 50 374.25 лв. (318 323 лв.), то при направени разноски в размер на 6 850 лв., на жалбоподателя за уважената част следва да се присъдят 4 051.52 лв. Ответникът претендира разноски в размер на 5854.93 лв. за потвърдената част от РА в размер на 270 246.91 лв. След като сумата от 270 246.91 лв. се намали с лихвата в размер на 50 374.25 лв., потвърдената част от РА е за задължения в размер на 219 872.66 лв. и съответната част на разноските е в размер на 4 762.81 лв. При това положение, на жалбоподателя за първоинстанционното производство не следва да се присъждат допълнително разноски по компенсация. За касационната инстанция на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1457.48 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, както и 25.00 лв. - държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение