Решение № 190 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, чрез гл. юрк. Б. Йорданова като процесуален представител, против решение 2805 от 19.03.2024 г., постановено по адм. дело 2842/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като твърди доказаност на релевираните дисциплинарни нарушения от събраните в досъдебното производство доказателства, а веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства счита, че само потвърждават сведенията на лицата, предоставяли недължима парична облага на полицейските служители. Твърди, че съдът не е изяснил правнорелевантните факти и не е обсъдил надлежно доказателствата по преписката. Поддържа, че при налагане на наказанието са спазени административнопроизводствените правила и е оценена тежестта на нарушенията, формата на вината и цялостното поведение на служителя. С горното се обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от юрк. Г. Георгиев. Ответникът Г. П. Т. от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. И. Станоев, в представени писмен отговор и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира направените разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед 365з-9484/11.12.2023г. на директора на ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2 и т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т.7 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Г. П. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността младши инспектор, старши полицай в група Охранителна полиция на Пето РУ Златни пясъци при ОДМВР Варна. Дисциплинарното производство срещу полицейския служител е образувано във връзка с писмо на Окръжна прокуратура Варна и приложено към него постановление от 16.05.2023г. на ОСО към Окръжна прокуратура Варна за привличането на мл. инсп. Г. Т. в качеството на обвиняем по досъдебно производство 161/2021 г. за извършено престъпление по чл.302, т.1, б. а вр. с чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от 14.02.2022г. до 03.04.2022г. в град Варна в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице полицейски орган, осъществяващ контрол на пътното движение, в съучастие като съизвършител с други длъжностни лица, е поискал и приел дар от три лица в общ размер на 100 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба да не ги санкционира за извършени нарушения по ЗДвП. В дисциплинарното производство ДРО е събрал сведения и писмени доказателства, като е приобщил и материали от образуваното досъдебно производство, вкл. показания на М. Л. М., М. Д. Л., С. У. и Д. И. К., протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки, както и веществени доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства, касаещи разговори между полицейски служители и посочените лица. Въз основа на събраните доказателства, срещу нарушителя е предявено обвинение за три дисциплинарни нарушения, като първото от тях припокрива част от фактическия състав на престъплението по чл.302 вр. с чл.301 от НК по образуваното досъдебно производство, тъй като полицай Т. е обвинен за това, че на 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си полицейски орган служител от съвместен наряд /автопатрул 547/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ Златни пясъци, е поискал и приел от М. Л. М. дар парична сума, в размер на 30,00лв., която не му се следва, след като заблудил М., че трябва да извърши действие по служба - да го санкционира като водач на микробус, вкл. да състави срещу него АУАН за констатирано нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП и по чл.137а, ал.1 ЗДвП. По отношение на другите две деяния, в дисциплинарното производство има промяна спрямо наказателното производство относно фактическите обстоятелства, като дисциплинарното обвинение срещу Т. е за това, че на 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си на полицейски орган служител от съвместен наряд /автопатрул 547/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ Златни пясъци, след като му е станало известно, че колегата му Н. К. Н. мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция поискал от М. Д. Л., чрез С. У., парична сума в размер на 50,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави фиш или АУАН за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП, не е докладвал на своите началници по установения ред за това деяние, както и за това, че на 03.04.2022г.в гр. Варна, в качеството си на полицейски орган служител от съвместен наряд /автопатрул 547/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ Златни пясъци, след като му е станало известно, че друго длъжностно лице П. П. Ц. мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция към Пето РУ Златни пясъци, е поискал и приел от Д. И. К., парична сума в размер на 20,00лв., която не му се следва, за да не състави АУАН за нарушение на чл.103 ЗДвП, не е докладвал на своите началници по установения ред за това деяние. Първото деяние е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 и т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 ЗМВР използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с доверие и деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 и т. 50 от Етичния кодекс, уронващо престижа на службата, тъй като е станало достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани. Второто и третото деяния са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т. 4 ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР- деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 и т. 50 от Етичния кодекс, уронващи престижа на службата, тъй като са станали достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани. Прието е, че за всяко от горепосочените деяния се предвижда дисциплинарно наказание уволнение . Наред с така предявеното обвинение, на Т. е повдигнато обвинение и за това, че на посочените дати, при изпълнение на служебните си задължения е извършил проверка на лица и автомобили и не е попълнил изискуемата форма за отчет деяния, съставляващи нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, пр.2 ЗМВР не е спазил чл.33 от Инструкцията за ППД, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15, пр.2 ЗМВР, за което се предвижда налагане на наказание порицание за срок от 6 месеца до 1 година. При горните обстоятелства с издадената заповед, съобразно чл.197, ал.3, т.1 ЗМВР, на нарушителя, който е извършил повече от едно едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като е определил наказание за всяко, е наложил по-тежкото от определените наказания, а именно уволнение и е прекратил служебното правоотношение с Г. Т.. За да отмени процесната заповед, съдът приема, че същата е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за материална компетентност на органа, съответстваща на правомощията му по чл.204, т.3 ЗМВР; за спазване на изискванията за писмена форма на заповедта и на процесуалните правила по чл.205, ал.2; чл. 206, ал. 1 и чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, както на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР. Прието е обаче, че дисциплинарното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на принципите за законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност, което е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като ДНО предварително е формирал убеждение и мотиви, че служителят е подкупен, възползва се от служебното си положение и участва в корупционни прояви, т.е. за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение, позовавайки се на образуваното досъдебно производство. Допълнително се е аргументирал, че описаните фактически състави на дисциплинарни нарушения в заповедта изцяло съвпадат с изпълнителното деяние на престъплението по чл. 302 и чл. 301 от НК подкуп, като само формално тези факти са отнесени към конкретни нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Сочи се, че ДНО е приел за доказани фактите, описани в заповедта, които факти покриват и състав на престъпление, без да е налице влязла в сила осъдителна присъда, което обосновава изводи за недоказаност на релевираните дисциплинарни нарушения и за несъобразяване с разпоредбите на чл.203, ал.1, т.1 и чл.195, ал.5 ЗМВР. Констатирано е, че изводът за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина е изведен на база недопустими доказателства, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства в нарушение на разпоредбата на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства. С горните доводи, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта за "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение на Г. Т. при наличие на основанието на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, но същите не обосновават формирания от съда краен извод за незаконосъобразност на процесната заповед, който е в противоречие с материалния закон. Оплакванията в касационната жалба в изложения смисъл са основателни. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства, но не е приложил правилно релевантните правни норми. Законосъобразни са констатациите в оспореното решение, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, като същата е мотивирана съобразно съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила по чл.205, ал.2; чл. 206, ал. 1 и чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР. В противоречие с разпоредбата на чл. 206, ал.3 и ал.4 ЗМВР, са изводите на административния съд, че ДНО е формирал убеждение и мотиви за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение само въз основа на доказателствата в образуваното досъдебно производство. Освен, че изложеното се опровергава от процесуалните действия на ДРО за събиране на сведения и писмени доказателства, но и визираните правни норми предвиждат възможност да се използват всички начини и средства, допустими от закон за разкриване на обективната истина, както и за приобщаване към доказателствения материал на доказателства, събрани в други производства, както в случая са приобщени материалите от образуваното досъдебно производство. Горното правило е неприложимо за веществените доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства, а именно записи от телефонни разговори. Последните са доказателства, които не са събрани редовно от административния орган и не са допустимо доказателствено средство в дисциплинарното производство, както обосновано и правилно е констатирал административния съд. Видно е, че чрез прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) са изготвени аудиозаписи, които обаче са събрани за нуждите на наказателното производство и по аргумент от разпоредбата на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), е налице забрана за ползването им в административното производство по ЗМВР. Неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, доколкото действията на нарушителя - полицейски орган, по поискване и приемане на облаги парични суми, които не му се следват, съставляват престъпление по чл.302, т.1, б. а вр. с чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК, които в конкретния случай са били предмет на досъдебно производство 161/2021 г. и са били подсъдни на наказателния съд, а не на административния съд, поради което за налагане на дисциплинарното наказание е приложима хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Горните изводи са формирани в противоречие с материалния закон и с предявеното дисциплинарно обвинение. Следва да се посочи, че в процесния случай, само първото от трите дисциплинарни нарушения, припокрива фактическия състав на престъплението по чл.302 вр. с чл.301 от НК по образуваното досъдебно производство, а при другите две деяния има промяна във фактическите обстоятелства спрямо наказателното производство, което решаващият съд неправилно е игнорирал. Във връзка с първото деяние по процесната заповед, е видно, че дисциплинарната отговорност на нарушителя Т. е ангажирана за това, че на 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си на полицейски орган служител от съвместен наряд /автопатрул 547/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ Златни пясъци, е поискал и приел от М. Л. М. дар парична сума, в размер на 30,00лв., която не му се следва - действие, нарушаващо етичните норми за поведение, регламентирани в Етичния кодекс, с който служителят е бил запознат. Противно на приетото от административния съд, описаното от фактическа и правна страна деяние на служителя не е мотивирано от дисциплинарно-наказващия орган с доводи за извършено престъпление. Посочването в заповедта на факта на образуване на досъдебно производство във връзка с искането и приемането на подкуп и позоваването от страна на ДНО на събраните в хода на това производство доказателства, неправилно е тълкувано като презюмиране от страна на административния орган на извършено от служителя престъпление. Нито един от фактическите и правни изводи на органа, изложени в оспорения административен акт, не сочи на възприет подобен аргумент. Въпросът дали обективираното от Г. Т. деяние осъществява и състав на престъпление, е предмет на отделно производство, подчинено на специфични ред и правила за доказване. Обстоятелството, че установеното дисциплинарно нарушение е описано посредством изрази, навеждащи на мисълта за правна квалификация по смисъла на НК, също така не обосновава извод, че ДНО предварително е формирал убеждение и мотиви, че служителят е подкупен, т.е. за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение, с което да са нарушени принципите за законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност, както неправилно приема административният съд. От внимателния анализ на мотивите към оспорената заповед, ведно с материалите по дисциплинарната преписка, безспорно се установява, че дисциплинарно-наказващият орган не е наложил наказание въз основа на фактически обстоятелства, които е следвало да бъдат проверени по реда на НПК. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е реализирана в съответния обем и форма, за това, че същият е поискал и приел от М. Л. М. облага под формата на парична сума в размер на 30,00лв., която не му се следва. Предявеното обвинение е надлежно доказано с показанията на М., разпитан като свидетел на 30.03.2022г. и на 05.04.2022г., както и с протокола за разпознаване на лица по фотоснимки, ведно с албум 013 и опис 013, събрани в досъдебното производство и приобщени като доказателства от ДРО. Следва да се посочи, че във връзка с горното деяние, в дисциплинарното производство се приети и веществени доказателствени средства аудиозаписи, изготвени със СРС, които обаче са събрани за нуждите на наказателното производство и по арг. от чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) не са допустимо доказателствено средство в дисциплинарното производство. Независимо от горното, свидетелските показания и протокола за разпознаване доказват по безспорен начин релевираното дисциплинарно нарушение. От друга страна, правилно е преценено от административния орган, че така установеното деяние по искане и приемане на подкуп съставлява несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител /нарушение на правилото по т. 15 от Етичния кодекс/, който се е възползвал от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетелстване /нарушение на правилото на т.42 от Етичния кодекс/ и е участвал в корупционни прояви /нарушение на т.49 от Етичния кодекс/, при което същият не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона /нарушение на правилото по т. 20 от Етичния кодекс/ и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява /нарушение на правилото на т. 19 от Етичния кодекс/. С поведението си Г. Т. е нарушил посочените в административния акт императивни норми на ЕКПДС в МВР, с които същият е бил запознат, използвал е служебното си положение за лична облага и е злоупотребил с доверието на институцията, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 ЗМВР. С действията си нарушителят изразява незачитане на закона и уронва престижа на МВР. Поведението му е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Допуснатото от него нарушение в случая е станало известно на широк кръг от хора представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство, на служители от структурите на МВР, както и на гражданите, обект на корупционните прояви. С оглед на изложеното се налага извода, че във връзка с първото деяние по заповедта - искане и приемане на парична сума, която не му се следва, в размер на 30,00лв на 14.02.2022г. в гр. Варна от М. Л. М., по отношение на нарушителя Т. е осъществена хипотезата на чл. 203, ал. 1, т.7, т.8 и т. 13 ЗМВР наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина, обуславящо дисциплинарното наказание "уволнение". Оспорената заповед в тази част е законосъобразен административен акт, а предявената жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Тежестта на доказаното нарушение и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т.7, т.8 и т. 13 ЗМВР, поради което ниският размер на сумата на подкупа е без правно значение. Същевременно от страна на дисциплинарно наказващия орган са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция за да приеме, че извършеното от служителя Т. съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание. Следва да се посочи, че процесната заповед е издадена в съответствие с правилото на чл.197, ал.3, т.1 ЗМВР. Видно е, че наказващият орган е описал повече от едно едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, извършени от нарушителя и след като е определил наказание за всяко, е наложил най-тежкото от определените наказания, а именно уволнение и е прекратил служебното правоотношение с Г. Т.. Предвид изложеното и доколкото настоящият състав приема за безспорно доказано първото релевирано дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда наказание уволнение , то оспорването с жалбата на нарушителя срещу издадената заповед следва да се отхвърли изцяло, независимо, че по отношение на другите дисциплинарни нарушения, процесния административен акт е незаконосъобразен. За пълнота на настоящите мотиви и в отговор на доводите на страните, касационната инстанция счита за необходимо да изложи констатациите си и за другите релевирани дисциплинарни нарушения, а именно: Във връзка с дисциплинарното обвинение срещу Т. за другите две деяние, а именно за това, че в качеството си на полицейски орган, на 14.02.2022г. в гр. Варна, след като му е станало известно, че колегата му Н. К. Н. мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция , поискал от М. Д. Л., чрез С. У., парична сума в размер на 50,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба и че на 03.04.2022г.в гр. Варна, след като му е станало известно, че колегата му П. П. Ц. мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция , е поискал и приел от Д. И. К., парична сума в размер на 20,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, не е докладвал на своите началници по установения ред за тези деяния, правилно административният съд е констатирал незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение. От съдържанието на същата е видно, че относимите факти, за които нарушителят не е докладвал на началниците си, са приети за установени от органа от показанията на посочените лица в досъдебното производство, обективирани в съставените протоколи за разпит, които безспорно са допустими доказателствени средства в дисциплинарното производство съгласно чл.206, ал.3 и ал.4 ЗМВР. Изводите за доказаност на двете деяния обаче са необосновани и неправилни. От протоколите за разпит на М. Л. и на лицето, ползвано в случая като преводач С. У., не се доказва, че полицай Т. е възприел корупционно действие на свой колега. Нещо повече, въз основа на данните на разпитаните свидетелки не може да бъде идентифициран Г. Т., че е присъствал при проверката на процесната дата. От друга страна, в протокола за разпит на Д. К. се съдържат данни за това, че полицейски служител, присъствал при контролната проверка на автомобила е разбрал за предадена парична сума на неговия колега, но при извършеното разпознаване по фотоснимки, К. е посочила друго лице, различно от Г. Т.. Горните доказателства не обосновават мотивите в заповедта за съставомерно поведение на нарушителя, поради което ДНО се е позовал на веществени доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства, а именно записи от телефонни разговори. Както се посочи, последните са доказателства, които не са събрани редовно от административния орган. Същите не са допустимо доказателствено средство в дисциплинарното производство, както обосновано и правилно е констатирал административния съд. Органът е приобщил доказателства, получени с доказателствени средства, за които е налице забрана за ползването им. Съгласно чл. 32 от ЗСРС, резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и реда, посочени в закона. Тълкуването на нормата показва, че дори и при законно експлоатирани СРС, липсва нормативна възможност за използване на тези резултати в рамките на дисциплинарното производство. В случая, дисциплинарнонаказващият орган за да приеме за установени релевираните нарушения на служебната дисциплина, се е позовал на веществените доказателства, изготвени чрез СРС, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите в оспореното решение в изложения смисъл се споделят изцяло от касационната инстанция, както и решаващия извод за недоказаност на посочените две дисциплинарни нарушения. Независимо от горното, предвид безспорната установеност с надлежни доказателствени средства на първото дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение , крайният извод на касационната инстанция е за неоснователност на оспорването. Предвид изложеното, обжалваното решение за отмяна на процесната заповед се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на директора на ОД на МВР - Варна. При основателност на касационната жалба, в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, което следва да бъде определено в размер на общо 200 лева, съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,