Решение № 4023 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2012 г.

Решение № 4023 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 5079/21.09.2012 г., постановено по адм. д. № 7006/2011 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен РА № 01- 1101675/15.04.2011 г. издаден от ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1115 от 04.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 5 263.31 лв., по фактура № 495/30.07.2010 г., издадена от "Реклама Експрес" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в посочената по-горе част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружение "Салса Калиенте", чрез пълномощника си адв. Чучев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен РА № 01- 1101675/15.04.2011 г. издаден от ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1115 от 04.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, досежно отказано право на данъчен кредит в размер на 5 263.31 лв., по фактура № 495/30.07.2010 г., издадена от "Реклама Експрес" ЕООД. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. По същество на спора, административният съд е приел за доказано наличието на реално извършена доставка по фактура № 495/30.07.2010 г издадена от "Реклама Експрес" ЕООД. Посочил е, че фактурата е издадена, в изпълнение на договор, по силата на който "Реклама Експрес" ЕООД се задължава да извършва рекламно обслужване на "Салса Калиенте" по проекти, свързани с дейността му, като същите следва да бъдат уточнени с допълнителни споразумения. Констатирал е, че на това основание към договора е подписан анекс от 05.03.2010 г., с който ревизираното сдружение възлага на рекламната агенция да изработи със свои сили, средства и материали рекламни продукти за кампания "Fanta Salsa Festival 2010". Приел е за установено от представените писмени доказателства, че задълженията на "Реклама експрес" ЕООД по горецитирания анекс са извършени от "Зум Дизайн" ЕООД, явяващ се подизпълнител, като в тази връзка са представени фактурите от този предходен доставчик с предмет - "печат и монтаж на рекламни материали", както и приемо-предавателни протоколи, придружени със снимки на изработените рекламни продукти. В този контекст съдът е преценил, че в конкретния казус са налице предпоставките на закона за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя по фактурата, издадена от "Реклама експрес" ЕООД, като в подкрепа на така възприетата теза са изложени аргументи, основани на представените фактури от предходния доставчик, приемо-предавателни протоколи, както и на факта, че е налице е разплащане по представените фактури. Наред с това административният съд се е позовавал и на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, според която счетоводството на "Реклама Експрес" ЕООД е водено редовно, дължимият данък по процесната фактура е отразен в счетоводните и данъчните регистри, доставчикът е подал справка декларация за съответния период и е налице плащане по фактурите по банков път. Решението е правилно постановено като краен резултат, при известна корекция на мотивите. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че изводите на първостепенния съд са неправилни, тъй като същите са формирани при превратно тълкуване и липса на анализ на приобщените писмени доказателства. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на това е формирал правилни изводи за основателност на жалбата срещу РА в посочената по- горе част. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е приел, че въз основа на анекс от 05.03.2010 г. към договора, сключен на 10.01.2010 г., се установява предметът на процесната доставка- изработка от страна на "Реклама експрес" ЕООД със свои сили, средства и материали на рекламни продукти за кампания "Fanta Salsa Festival 2010", представляващи плакати, флайери, банери, книжки и покани, с подробно описани характеристики. Обосновано е прието също, че е извършено превъзлагане на дейности по услугата на "Зум дизайн" ООД, като в тази връзка вярно е отчетено, че са представени фактури, издадени от "Зум Дизайн" ООД на "Реклама експрес" ЕООД с предмет "печат на рекламни материали", доказателства за извършено плащане по тях, както и приемо- предавателни протоколи кам всяка от издадените от "Зум дизайн" ООД фактури. Съдът е направил обоснована преценка за наличие на пълен идентитет в предметите на възложената и превъзложената услуга, което е довело до формирането на правилния извод за наличие на пряка връзка между възложената дейност от Сдружение "Салса Калиенте" на "Реклама Експрес" ЕООД и доставката за последното дружество от "Зум Дизайн" ООД. При правилно очертаване на основния спорен въпрос- налице ли са реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС, съдът законосъобразно му е дал положителен отговор и е счел жалбата за основателна. След тълкуване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 ЗДДС и предвид фактите по делото, съдът е изградил правилни изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставката, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Неоснователно касаторът твърди, че последният извод е следствие на неправилното и формално тълкуване на волята на органа по приходите, който е приел обратното, доколкото констатираната в хода на ревизията липса на пряка връзка касаела не предмета на възлагане, а факта, че представените от предходния доставчик материали не са свързани с изследваната рекламна кампания. Отново според оплакванията на касатора това обстоятелство не се оспорвало и дори се потвърждавало от жалбоподателя, който, обаче, не бил ангажирал доказателства, оборващи горната констатация. Визираните по- горе оплаквания са неоснователни. Действително, в административната фаза на спора от "Зум дизайн" ООД са представени материали за реклама на други фирми като "Германос", "Аква Парк", цифрова телевизия "Blizoo", "Проспан" и др., но още в жалбата по административен ред ревизираното сдружение е твърдяло, че "Зум дизайн" ООД е допуснал грешка и е представил печатни материали, свързани с друга рекламна кампания, а не тези, предмет на спорната фактура. В подкрепа на тези твърдения същото е представило писмени доказателства, включително съдържащи се на диск, приложен по делото. В тази връзка доводите на касатора не държат сметка за обстоятелството, че са представени достатъчно убедителни доказателства, опровергаващи водещия, а по същество и единствения мотив на органите по приходите да не признаят реалност на спорната доставка. Не следва да бъде споделена поддържаната теза, че представените от "Зум дизайн" ООД материали не могат да бъдат свързани с предмета на договорената рекламна кампания "Fanta Salsa Festival 2010". Това е така, тъй като, както бе посочено по- горе, още с жалбата по административен ред са представени относимите печатни материали. Вярно е, че в мотивите на първоинстанционното решение не е акцентирано изрично върху обстоятелството, че грешката при представянето на относимите доказателства е била поправена от ревизираното лице с последващо представяне на относимите рекламни материали. Изрични мотиви в тази връзка са от значение, доколкото горните писмени доказателства са от съществено значение за изхода на спора, който се е е концентрирал именно до съдържанието, материализирано в тях. Доколкото, обаче, е изведен правилен краен извод, че са налице достатъчно доказателства, обосноваващи извод за реалност на процесната доставка, то този пропуск не се е отразил върху правилността на съдебното решение. В тази връзка следва да бъде посочено, че не са били налице основания за съда да мотивира в съдебния акт изводи относно наличието или не по делото на доказателства за произхода на материалите, необходими за изпълнението и/или за техническа и кадрова обезпеченост при дружеството "Зум дизайн" ООД, респективно да сочи, че същите не са сред предпоставките, предвидени в ЗДДС за отказ на право на данъчен кредит. Горното е довело до излагане на пространни мотиви от касатора в подкрепа на становището, че прекият доставчик "Реклама експрес" ЕООД е превъзложил доставката на подизпълнител, който не е бил снабден с материални, кадрови и технически ресурси. Както бе посочено по- горе, тези обстоятелства не са сред решаващите мотиви на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит по процесната доставка. Предвид това и всички поддържани оплаквания в касационната жалба срещу неправилността на изводите на съда във визираната по- горе насока не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни към правилността на оспорения съдебен акт в неговата цялост. В реда на изложените мотиви настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са били налице основания за позоваване в разглеждания казус на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото същото не тангира пряко с конкретната фактическа обстановка по спора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,