Решение № 4099 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Фаиз, гражданин на Афганистан, срещу Решение 861/ 08.02.2024 г., постановено по административно дело 1177/ 2024 г. на Административен съд- София- град, (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 5386з-17-12.01.2024г. за принудително настаняване на чужденеца в СДНВЧ София при Дирекция "Миграция", издадена от инспектор Г. Моллов, действащ за Началника на сектор Миграция към ОД на МВР Пловдив. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Смята за неправилен извода на АССГ, че по отношение на лицето е налице опасност от укриване по смисъла на & 1, т.4в от ДР на ЗЧРБ. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да установи, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на принципа на пропорционалност, защото към лицето е можело да се приложи по лека мярка за ПАМ. Моли да се отмени решението на административния съд. Касационният жалбоподател Х. Фаиз, в открито съдебно заседание чрез адвокат Петков, моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Счита, че същият следвало да установи незаконосъобразността на обжалвания административен акт, който налага една прекомерна мярка "Задържане". Ответникът- Инспектор Георги Моллов, действащ за началника на сектор "Миграция към ОД на МВР Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС- София-град. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от Х. Фаиз, гражданин на Афганистан, срещу Заповед за принудително настаняване на чужденец в СДНВЧ София при Дирекция "Миграция" 5386з-17-12.01.2024г., издадена от инспектор Г. Моллов, действащ по заместване за началника на сектор Миграция към ОД на МВР Пловдив, съгласно Заповед 317з-339/08.01.2024г. на директора на ОД на МВР - Пловдив. С оспорената заповед лицето е принудително настанен в СДНВЧ, на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, във връзка с издадена срещу него Заповед рег. 5386з-16-12.01.2024г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) Връщане до страната на произход, като е прието, че е налице опасност от укриване на чужденеца и от възпрепятстване на изпълнението на наложената ПАМ Връщане. Според мотивите на административния орган, лицето е с изтекла карта на чужденец 826055568, издадена в производство по молба за международна закрила, валидна до 03.04.2023г. Към настоящия момент афганистанският гражданин няма статут на пребиваване в страната. Установен е на 11.01.2024г. от служители на сектор Охрана на обществения ред при ОДМВР Пловдив, като пребиваващ незаконно на територията на Република България. Според становище УРИ 538600-434/ 05.02.2024г. през 2018г. спрямо Х. Фаиз е издадена Заповед за отказ за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ т.е. представил е документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни и не е предприел действия да узакони престоя си в страната, въпреки че притежава валиден национален паспорт. Административният съд е приел подадената жалба срещу административния акт за неоснователна. Посочил, че заповедта била издадена от компетентен орган, оправомощен по силата на Заповед 317з-339/ 08.01.2024г. на директора на ОД на МВР- Пловдив. При нейното постановяване не били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, правилно е приложен материалният закон. Преценил наличието на фактически основания да се счита, че е налице опасност от укриване и осуетяване изпълнението на заповедта за връщане, тъй като чуждият гражданин не е напуснал доброволно страната, макар да е разполагал с валиден национален паспорт и е продължил да пребивава незаконно, въпреки, че картата му на чужденец по ЗУБ е изтекла още на 03.04.2023г. Не е направил и постъпки за узаконяване на престоя си. Поради тези съображения е приел, заповедта за настаняване в СДНВЧ за материално законосъобразна, като жалбата срещу нея била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакуваната пред него заповед. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липса на предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. В Глава IV - Задържане с цел извеждане на Директива 2008/115/ЕО са визирани предпоставките, при наличието на които може да бъде задържано лице с цел извеждането му от страната. Така според чл. 15, § 1, буква "а" от Директива 2008/115/ЕО, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато е налице опасност от укриване. В случая може да се направи обосновано предположение за наличието на тези предпоставки за принудително настаняване на лицето. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че по отношение на лицето не е налице опасност от укриване по смисъла на & 1, т.4в от ДР на ЗЧРБ. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер, тъй като следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за издаване на заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Този извод е съобразен и с практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 10.03.2022 г. по дело С-519/20, т. 37), според която единствено в хипотезата, когато има опасност с оглед преценката на всеки конкретен случай поведението на заинтересованото лице да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане, държавите членки могат да го лишат от свобода, като го задържат. Липсва допуснатото от административния орган съществено нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 26 и чл. 34 и чл. АПК. Според настоящият касационен състав регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната преценка на обстоятелствата по случая предопределят незабавното произнасяне на органа в защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК. Видно от доказателствата по делото, административният орган е издал акта си след, като е изяснил фактите и относимите обстоятелства от значение за случая. Освен това е установено, че при задържането на границата жалбоподателят е имал възможност да даде обяснения и ако е счел, че са налице други факти и обстоятелства или други доказателства от значение за случая, той е следвало да ги посочи и представи пред административния орган. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд е следвало да установи, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на принципа на пропорционалност, защото към лицето е можело да се приложи по лека мярка за ПАМ. Вида на взетата мярка е по преценка на административният орган, която преценка е извън контрола за законосъобразност. Първостепенният съд обосновано е приел, че към момента на постановяване на обезпечителната мярка "принудително настаняване в СДВНЧ" няма данни чужденецът да разполага със средства за издръжка, не е декларирал адрес, на който желае да пребивава, не притежава и документи, място за живеене на територията на страната, социална подкрепа от близки и роднини. От тези правнорелевантни факти следва извод, че към момента на издаване на процесната заповед по-лека принудителна мярка чл. 44, ал. 5, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ е била неефективна, а освен това и трудно осъществима, а прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на ПАМ. Следва също така да се посочи, че както в първоначално подадената жалба, така и в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. Чуждият гражданин е упражнил в пълна степен правото си на защита в хода на съдебното производство, като не е оборил релевираните от административния орган обстоятелства по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съставляващи фактически основания за издаване на процесната заповед. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът правилно е приложил закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение