Решение № 5867 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13211/2017 г.

Решение № 5867 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13211/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 243/13.10.2017 г. по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административния съд-Перник в частта, в която е била осъдена да заплати на А. С. обезщетение в размер на 1000 лева за понесените от него неимуществени вреди по време на престоя му в Ареста-Перник за периода 22.11.2016 г. - 10.04.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът А. С. е поискал отхвърлянето на касационната жалба. С молба, заведена в деловодството на Затвора-Бобовдол на 7.11.2017 г., А. С. е възразил срещу касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В същата молба е отправил и искане за отмяна на решението на Административния съд-Перник в частта, в която предявеният от него иск е бил отхвърлен за разликата над 1000 лева до 10 000 лева, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, което следва да се счита за подадена от него касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подадена на 30.10.2017 г., в рамките на 14 -дневния срок за обжалване, считано от съобщаването на решението, от страна, участвала в първоинстанционното производство. Жалбата, подадена от А. С., е регистрирана в деловодството на Затвора-Бобовдол на 7.11.2017 г. Подадена е по пощата на 10.11.2017 г. Съобщението за постановяване на решението на Административния съд-Перник е получено от С. на 19.10.2017 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 2.11.2017 г. При тези данни жалбата е просрочена. Тя обаче следва да се приеме за разглеждане, тъй като е датирана от самия жалбоподател на 01.11.2017 г. Като се има предвид, че е заведена в деловодството на затвора два дни след изготвянето й и е подадена в пощата девет дни след това, следва да се приеме, че e налице очевидно забавяне от страна на администрацията на затвора. А. С. е лишено от свобода лице, което не би могло само да организира подаването на жалбата, поради което тя следва да се счете за допустима. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. С. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава, за неимуществени вреди, понесени от ищеца при задържането му в Ареста-Перник при Областната служба "Изпълнение на наказанията" - Перник. Твърде се, че по време на престоя на ищеца в ареста не му била осигурена консултация с лекар офталмолог, хирург и невролог за периода 22.11.2016 г. - 10.04.2017 г. С молба от 10.04.2017 г., в отговор на указанието на съда, А. С. допълнил исковата си молба, като посочил, че в Ареста-Перник търпял болки и страдания, тъй като по вина на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не му било осигурено нужното лечение. Административният съд установил, че А. С. бил задържан по досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на Първо районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Перник, с мярка за неотклонение "задържане под стража" в периода 22.11.2016 г. - 10.04.2017 г. На 11.04.2017 година той бил приведен в Затвора-Бобовдол за изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода". Според данните от представената по делото справка № 8288/07.06.2017 г., по време на престоя му в ареста А. С. многократно бил преглеждан по повод оплакванията му за влошено здраве. Разпитаният по делото свидетел М. Георгиев разказал, че пребивавал в ареста заедно с ищеца за времето от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 г. Условията в ареста били лоши. Помещението било 1, 60 метра/2, 00 метра, а осветлението - оскъдно. Имало прозорец, през който влизала дневна светлина, но той бил отдалечен. Килията не била оборудвана със санитарен възел, на задържаните лица не бил осигуряван достатъчен престой на открито. По негови впечатления, А. С. имал главоболие и споделял, че не вижда. Свидетелят заявил, че не знае С. да е воден на лекар или да го е посещавал лекар в ареста. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск е частично основателен. В мотивите си съдът посочил, че съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите. Дейността представлявала специализирана административно дейност, която била свързана не само с изпълнението на мярката задържане под стража, а и с обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица. При преценката на основателността на иска първоинстанционният съд се позовал на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. За нарушение се считало и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По силата на чл. 284, ал. 5 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В конкретния случай на ищеца не бил осигурен преглед от лекар офталмолог, което довело до влошаване на зрението му. Некомпетентно проведеното лечение от страна на служителя, който осигурявал медицински грижи в ареста, допринесло за влошаване здравословното състояние на ищеца, за обостряне на притесненията му и на пристъпите му на клаустрофобия. Според мотивите на съдебното решение, ищецът бил поставен в неблагоприятни условия, тъй като не му било осигурено медицинско обслужване в пълен обем, което се доказвало от приложените по делото медицински документи – извлечение от амбулаторен лист № 306/09.03.2010 г., според който А. С. страда от клаустрофобия; рецепта, издадена от лекар- офталмолог на 10.05.2017 г., от която се установява, че ищецът бил с намалено зрение, амбулаторен лист № 001342/10.05.2017 г. с анамнеза на пациента за намалено зрение; документи, удостоверяващи, че към датата 01.03.2010 г. А. С. е здравно осигурен, както и постановление от 10.02.2017 г. на Районната прокуратура-Перник, видно от което прокуратурата сигнализирала за влошеното здравословно състояние на ищеца. С постановлението било разпоредено А. С. да бъде изпратен за консултиране в Специализираната болница за активно лечение на лица, лишени от свобода - София. С. бил подложен на лечение, което обаче не е продължило адекватно след напускане на лечебното заведение. Към справка № 8288/07.06.2017 г. на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" също били приложени медицински документи, които съдържали обективни данни за здравословни проблеми на задържаното лице. Съдът изтъкнал, че ответникът не провел обратно доказване на фактите, изложени от ищеца, а представените от него доказателства всъщност не разколебавали, а подкрепяли твърденията, изложени в исковата молба. Макар администрацията на следствения арест да допуснала лечението на ищеца, тя не направила необходимото за провеждане на лечението съобразно дадените от медицинските специалисти предписания и не обърнала внимание на многобройните оплаквания на задържания, с което била нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС. Административният съд обосновал преценката си с чл. 240, ал. 1 ЗИНЗС, според който разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража", както и с разпоредбата на чл. 250, ал. 5 ЗИНЗС, според която необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста. Съдът цитирал редица международни и вътрешни актове, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. На правото на лицата, които са задържани или лишени от свобода, съответствало задължение на администрацията, на която е възложено изпълнение на наказанията и задържането под стража, да осигури необходимите условия за поддържане на и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 ЗИНЗС ). Тъй като физическият и емоционалният дискомфорт на ищеца надвишавали неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", те представлявали неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста, в нарушение изискването по чл. 2, т. 3 ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им. Според съда, бездействието рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 ЕКПЧ. Поради това административният съд осъдил ответната страна да заплати на А. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, отчитайки периода на бездействие, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. За разликата над пълния предявен размер от 10 000 лева искът бил отхвърлен Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е направил фактически изводи, които не съответстват на доказателствата по делото. Противно на приетото от съда, събраните по делото като доказателства по делото медицински документи доказват, че за исковия период, по време на престоя на ищеца в следствения арест, му е била оказвана медицинска помощ. Субективната преценка на ищеца, че не е получил медицинска грижа в достатъчна степен, е била възприета от съда без наличието на доказателства, които подкрепят подобен извод. Съдът не притежава нужните експертни знания, поради което не може да обоснове както нуждата на ищеца от лечение, така и състоянието на неизпълнение на медицинските предписания за лечението на ищеца в условията на следствения арест. Не са били събрани и доказателства, че ищецът е преживял болки и страдания по причина, че не е бил лекуван, както и че здравето му е било увредено в резултат на бездействието на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Такава оценка може да се направи единствено въз основа на заключение на медицинска експертиза, каквато първоинстанционният съд не е назначил. Съдът не е съобразил, че ангажирането на имуществената отговорност на ответника изисква наличието на доказателства за неизпълнението на административни задължения, възложени на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Презумпцията, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, трябва да се свърже с установяването на бездействие от страна на ответника за изпълнението на конкретна административна дейност. В действителност, както беше отбелязано по-горе, медицинските документи доказват, че на ищеца е била оказана медицинска помощ. Съдът е очертал нормативноустановените задължения на ответника, но не е посочил конкретните факти, които в случая доказват неизпълнението им. Изводите на съда са твърде общи и не кореспондират с твърденията на ищеца в исковата молба, който се оплаква, че не е получавал лекарства от фелдшера на следствения арест, както и че не е бил заведен на преглед или не е получил лечение, когато такова му е било необходимо. Въпреки дадените му указания, ищецът не е посочил конкретни факти, които могат да бъдат обект на доказване. Тези пороци на решението засягат, както обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част, така и частта, обжалвана от А. С. Размерът на обезщетението не може да бъде обсъждан, без да е налице подкрепено от доказателствата заключение, че ответникът е нарушил нормативноустановените си задължения, в пряка и непосредствена причинна връзка с което ищецът е понесъл болки и страдания. Касационният жалбоподател С. е направил оплакване, че съдът не се е произнесъл по претенцията му за присъждане на мораторна лихва върху главницата. Оплакването индикира непълнота на съдебното решение, за което е компетентен да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд