Решение № 7168 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2017 г.

Решение № 7168 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Д. С. К. от гр. С. за отмяна на основание чл. 239 АПК на влязло в сила определение № 1536/07.02.2017 г. на Върховния административен съд, трето отделение постановено по адм. дело № 340/2017 г., с което е оставено в сила определение № 7206/21.12.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 12099/2016 г. В молбата от 16.02.2017 г., въз основа на която е образувано настоящото производство, като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 4 АПК. В молба - изложение от 24.03.2017 г. изрично се уточнява, че искането е за отмяна на влязло в сила определение по чл. 239 АПК. В становище от 04.04.2017 г. молителят се позовава на определение на 9196/20.06.2013 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав, по адм. дело № 5358/2013 г. Ответникът - управителя на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. П. оспорва молбата за отмяна като недопустима, на основание чл. 237, ал. 1 АПК, респективно като неоснователна, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и срещу влезли в сила на 07.02.2017 г. определения, с които се прегражда развитието на съдебното производство и по силата на чл. 237, ал. 1 АПК подлежат на контрол чрез извънредния способ. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С определение № 7206/21.12.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 12099/2016 г. съдът е прекратил като недопустимо съдебното производство по искова молба вх. № 31622/08.12.2016 г. предявена от Д. С. К. против управителя на НОИ за заплащане на обезщетение в размер на 14 372 лева и по 20 лева дневно, считано от 01.09.2016 г. С определение № 1536/07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 340/2017 г., Върховният административен съд, трето отделение е оставил в сила прекратяването на съдебното производство. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК, срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и срещу влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, постановени по административни спорове. В случая посоченото от молителя основание за отмяна в молбата му от 16.02.2017 г. е по чл. 239, т. 4 АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е приложимо само при противоречащи си съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията или разпореждания, които преграждат развитието на делото разрешават процесуални въпроси по допустимостта на оспорването и не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Само на това основание искането на Д. К. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Настоящият състав намира, че въпросът дали определенията по чл. 237 АПК подлежат на отмяна на основание по чл. 239, т. 4 АПК е въпрос по основателността на искането, а не въпрос за неговата допустимост. Това е така, тъй като за разлика от чл. 303 ГПК, респективно чл. 231 ГПК (отм.), нормата на чл. 237, ал. 1 АПК изрично предвижда, че съдебните актове, които разрешават процесуални въпроси, каквито са преграждащите определения и разпореждания, подлежат на контрол по извънредния способ. В тази връзка в чл. 239 АПК е предвидено, че "актът", подлежи на отмяна на посочените в тази норма основания, т. е. основанията за отмяна са приложими по отношение на всички съдебни актове, за които отмяната по силата на чл. 237, ал. 1 АПК е допустима. Поради това след като искането е за отмяна на определения, които преграждат развитието на делото, преценката за приложимост на чл. 239, т. 4 АПК, се включва в общата преценка за наличието или липса на основание за отмяна, което е въпрос по същество относно негова основателност. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в конкретния случай молителят не сочи конкретни обстоятелства за противоречие на съдебен акт с определенията, чиято отмяна се иска. В определение № 9156/20.06.2013 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 5358/2013 г., на което се позовава в становището си от 04.04.2017 г., е прието за недопустимо искане за отмяна на решение № 3048/05.03.2013 г. по адм. дело № 700/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено в производство по чл. 237 АПК. Съдебният спор по адм. дело № 2075/2014 г. по описа на Административен съд, С. град /АССГ/, което сочи в молбата си от 02.05.2017 г. е приключил с определение № 1420/24.03.2014 г., с което е оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 207, ал. 2 АПК "молба" от 20.02.2014 г. на Д. С. К. и е прекратено производството по делото. Касае се за определения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо и за които основанието по чл. 239, т. 4 АПК е неприложимо. По тези съображения искането на Д. К. се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Останалите твърдения и искания на молителя, направени в представените по делото молби и писмени становища, са неотносими към искането с правно основание чл. 237 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,