Решение № 6926 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. С. М. от [адрес] чрез адв. Ц. Дончева против Решение 1720 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. 621/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С Решение 1720 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. 621/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на Х. С. М. против Решение 1012-04-66#1/25.09.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане 2103-04-54#21/28.07.2023г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. В подадената от Х. С. М. касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество, като подадената жалба срещу административния акт бъде отхвърлена, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав. В писмени бележки излага допълнителни аргументи. Претендира присъждане на съдебни разноски, при условията на чл.38 ЗАдв. Ответникът по тази касационна жалба Директора на ТП на НОИ Велико Търново, чрез процесуален представител юрисконсулт М., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба от Х. С. М. за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че Х. С. М. е подал заявление с вх. 2113-04-869/15.06.2021 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени следните документи, удостоверяващи осигурителен стаж: военна книжка 05888, трудова книжка 12338, Заповед 2РМЗ/15.05.2021 г., Удостоверение Обр. УП-2 439/12.05.2021 г. и Удостоверение Обр. УП-3 440/12.05.2021 г. от осигурител "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица, както и Удостоверение Обр. УП-3 349/17.05.2021 г. от осигурител "МАТ - 2001" ООД, гр. Лясковец. В Удостоверение Обр. УП-3 440/12.05.2021 г. за времето от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. е заверен осигурителен стаж на длъжност "шлосер и ел. заварчик" и е направено предложение стажът да се зачете за такъв от втора категория труд, съгласно т. 20 от ПКТП (отм.). С писмо изх. 2113-04-869#2/22.06.2021 г. на Началник Отдел "Пенсии" към ТП на НОИ - Велико Търново е изискано от осигурителя да представи допълнителна информация във връзка с осигурителния стаж на лицето, в т.ч. да уточни колко часа от работното време лицето е работило като "шлосер" и колко часа като "ел. заварчик" в периода 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. В отговор с писмо изх. 578/28.06.2021 г., получено в ТП на НОИ - Велико Търново на 30.06.2021 г., е уточнено, че няма данни относно исканата информация. С писмо изх. 2113-04-869#6/06.08.2021 г. на Началник Отдел "Пенсии" към ТП на НОИ - Велико Търново отново от осигурителя е изискана информация и документи, относно изпълняваната от М. длъжност "шлосер и ел. заварчик" за периода 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. като в отговор са депозирани допълнителни документи и е издадено ново Удостоверение УП-3 440 от 11.08.2021 г. от осигурител "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица, в което е заверен осигурителен стаж за времето от 02.11.1983 г. до 01.03.1990 г. на длъжност "шлосер" и от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "шлосер, ел. заварчик РМЗ", направено е предложение стажа от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. да се зачете от втора категория труд на основание т. 20 от ПКТП (отм.), като предходното издадено Удостоверение УП-3 440/12.05.2021 г. е анулирано. Първоначално производството пред административния съд по адм. Дело 684/2021г по описа на АС-Велико Търново е образувано по жалба на Х. С. М. от [населено място], община Горна Оряховица, срещу Решение 1012-04-155#1/15.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. С него се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане 2113-04-869#11 от 30.8.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Велико Търново, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО по подадено заявление за отпускане на пенсия с с вх. 2113-04-869/15.06.2021 г. Мотивите за отказа са, че М. има придобит осигурителен стаж от трета категория труд от 39 години, 01 месец и 22 дни, поради което към датата на заявлението заявителят нямал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемата възраст от 64 г. и 4 месеца. Прието е, че заявителят няма право на пенсия и по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, като отговаря на изискванията за възраст с навършени [възраст], но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Спорът е развит в административното производство пред директора на ТП на НОИ - Велико Търново, който в решението си също не е признал стажът, положен като "шлосер и ел. заварчик" от Х. С. М. в Захарни заводи АД гр. Горна Оряховица в периода от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. от втора категория труд, като същият е зачетен от трета категория труд. След постановяване на разпореждането от орган по осигуряването при ТП на НОИ - Велико Търново е извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО на осигурителя "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица, относно установяване на допълнителна информация за осигурителния стаж на М. за периода от 02.11.1983 г. до 11.02.2003 г. За резултатите от тази проверка е съставен Констативен протокол КП-5-04-01068334/31.01.2022 година на орган по осигуряването при ТП на НОИ - Велико Търново, като въз основа на него е издадено ново Удостоверение Обр. УП3 151/01.02.2022 година от осигурител "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица. Тези документи са представени в хода на съдебното производство и са приобщени към доказателствата по делото. В хода на съдебното производство към делото са приобщени като доказателства още и тези, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. 2103-04-54#1/03.11.2021 година по описа на ТП на НОИ - Велико Търново, както и писмо от ответника с вх. 4988/12.11.2021 г., ведно с приложените писмени доказателства, ведно с Удостоверение Обр. УП3 26/12.01.2022 г. на осигурителя "Захарни заводи" АД - Горна Оряховица. Приети като доказателства по делото са изпратените документи с молба вх. 1374/23.03.2022 г. по реда на чл. 192 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК от трето неучастващо лице - "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно - икономическа експертиза. За установяване на релевантни за делото факти в качеството на свидетели са разпитани три лица, работници в "Захарни заводи" АД - Горна Оряховица през процесния период. Първоинстанционният съд по адм. Дело 684/2021г е приел за установено, че неправилно Директорът на ТП на НОИ - Велико Търново не е признал осигурителния стаж на Х. М., положен в Захарен комбинат - Горна Оряховица, сега Захарни заводи АД гр. Горна Оряховица, на длъжността "шлосер и ел. заварчик" през следните периоди: от 01.03.1991 г. до 25.11.1996 г., от 01.01.1997 г. до 20.11.1998 г. и от 20.12.1998 г. до 31.12.2000 г. като труд от втора категория. Съдът е обсъдил приложението на т. 20, т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.) и при установените условия на труд, е приел, че този труд е от втора категория, поради което отменил решението и разпореждането и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че от представените по делото доказателства се установява, че със Заповед 1553 от ноември 1983 г. Х. М. е бил назначен първоначално в Захарен комбинат - Горна Оряховица на длъжността "шлосер" в Цех за нестандартно оборудване (ЦНО) - "монтажен цех", считано от 01.09.1983 г., като видно от вписванията в трудовата книжка и издаденото Удостоверение 440/12.05.2021 г. лицето е работило на тази длъжност до 01.03.1990 г., когато е било преназначено на длъжността "шлосер - ел. заварчик" в монтажния цех на предприятието и преназначаван на същата длъжност в други цехове и в РМЗ през периода до 01.01.2001 г., когато е започнал да заема длъжност "сърцар-формовчик" до 11.02.2003 г. По делото е представено и Удостоверение по обр. УП- 3 26/12.01.2022 г., в което след 20.11.1998 г. са отразени и други заемани от лицето длъжности в периода до 2000 г. при този осигурител - от 20.11.1998 г. до 20.12.1998 г. е бил на длъжност "работник разтоварващ вагони" - и този период не съответства на вписванията в трудовата книжка. Трудови характеристики на длъжностите не са запазени и не са представени нито в пенсионното производство, нито в съдебното, такива не са и открити от вещото лице по назначената СИЕ и при проверката от органа по осигуряването по реда на чл. 108 от КСО, при което съдът е приел, че такива не са запазени в предприятието и са унищожени. Съдът също така е приел, че данните от съставения при проверката от контролните органи на НОИ констативен протокол, заповеди, допълнителни споразумения и разплащателни ведомости, не кореспондират с част от вписванията в трудовата книжка, в каквато посока са и установяванията в заключението на вещото лице. С оглед това според съда е налице разминаване между вписванията в трудовата книжка и установеното в констативния протокол и от вещото лице, че за времето от 01.03.1990 г. до 28.02.1991 г. жалбоподателят е бил преназначен на длъжност "котляр" в монтажния цех на завода, а от 25.11.1996 г. до 31.12.1996 г. е преминал на работа като "чистач на отливка" в леярен цех на предприятието (приложена е заповед 35/02.12.1996 г. ) и от 20.11.1998 г. до 19.12.1998 г. е бил на длъжност "работник по разтоварване на вагони", а не както е отбелязано в трудовата книжка, че за целия период от 01.03.1990 г. до 01.01.2001 г. е заемал единствено длъжността "шлосер-ел. заварчик". В трудовата книжка е вписано, че жалбоподателят е преназначен на длъжността "шлосер-ел. заварчик" от 01.03.1990 г., като видно от констатациите при проверката по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО при работодателя са намерени две споразумения под еднакви номера, приложени и по делото, според които М. е заемал длъжност "котляр", както и длъжност "шлосер-ел. заварчик", но съгласно ведомостите за заплати за периода "01.01.1990 г. - 28.02.1991 г. длъжността е "котляр", при които съдът е счел, че именно тази длъжност следва да бъде зачетена като меродавна. При тези данни, съдът е приел, че М. за периода от 02.11.1983 г. до 28.02.1990 г. е заемал длъжността "шлосер", а от 01.03.1990 г. до 28.02.1991 г. е бил преназначен на длъжност "котляр" в монтажния цех на завода. Длъжността "шлосер - ел. заварчик" в цех "Монтажен" към тогавашния Захарен комбинат - Горна Оряховица е заемал за времето от 01.03.1991 г. до 25.11.1996 г., от 01.01.1997 г. до 20.11.1998 г. и от 20.12.1998 г. до 31.12.2000 г., като за времето от 25.11.1996 г. до 31.12.1996 г. е преминал на работа като "чистач на отливка" в Леярен цех на предприятието и от 20.11.1998 г. до 19.12.1998 г. на длъжност "работник по разтоварване на вагони". За периода от 01.01.2001 г. до 11.02.2003 г. е заемал длъжността "сърцар-формовчик" в цех "Металконструкции (до 01.05.2001 г.) и в цех "Леярен" (след 01.05.2001 г.). Посочено е, че правоспособността като заварчик на М., каквато се изисква за заемане и изпълнение на длъжността "шлосер ел. заварчик" не е спорна по делото. Установено е, че Х. М. е полагал труда си на обособено работно място, отделено за целта от останалите работници от другите цехове поради вредността на полагания труд, поради което това място следва да се признае за "обособено звено" по см. на записа в т. 20 от ПКТП (отм.). Предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел, че трудът на М. като "шлосер - ел. заварчик" следва да се зачете от втора категория, тъй като същият е с еднаква вредност и тежест с труда на заварчика по смисъла на т. 20 от ПКТП (отм.). Критерий за определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, а не наименованието й. Според съда сами по себе си свидетелските показания, които са подробно пресъздадени в мотивите на решението, не водят до извода, дали спорният трудов стаж е от втора категория, но съпоставени с останалите доказателства по делото те водят до комплексния извод, че спорният трудов стаж е от тази категория. По делото няма данни шлосер - заварчиците да са полагали труда си в различна работна среда от тази, в която са работили заварчиците, дори напротив. Цехът/заводът, където е полаган трудът като "шлосер - заварчик" е обособен, извършвали са се ръчно операциите по заваряване. При всички положения както изпълняващите длъжността "заварчик", така и тези, назначени като "шлосер - ел. заварчик", са се намирали в едно помещение, в цех с лоши условия на трудовата среда. От значение е, че когато жалбоподателят е бил "шлосер - заварчик" е съчетавал функциите на двете длъжности, изпълнявал е фактически едни и същи трудови операции, в една и съща трудова среда, при едни и същи вредности, съпътстващи производството, получавал е допълнително възнаграждение за полагания от него труд при вредни условия, специално работно облекло и храна. Условията, при които лицето е работило са идентични по вредност и тежест с условията при които са работили лицата, заемащи длъжността "заварчик" в монтажния цех и този за метални конструкции. С оглед изложеното съдът е приел, че неправилно административният орган е определил полаганият от жалбоподателя труд като такъв от трета категория, отричайки приложението на т. 20 от ПКТП (отм.). Съдът също така е приел, че органът се е ограничил да коментира единствено заеманите от М. длъжности "шлосер" и "шлосер ел. заварчик" през периода на полагане на труд при "Захарни заводи" АД (предишна Захарна фабрика Горна Оряховица) и не е обследвал въпроса за полагания при същия работодател труд на длъжността "сърцар - формовчик" след 01.01.2001 г., а от мотивите на решението и на потвърденото с него разпореждане не става ясно коя точно категория труд е признал в тази част. Това решение на АС-Велико Търново по адм. Дело 684/2021г е оставено в сила с решение 7574/10.07.2023г по адм. Дело 10710/2022г по описа на ВАС.При предходното разглеждане на делото от касационната инстанция е прието,че са налице условията на чл. 173, ал. 2 АПК, който задължава съда да изпрати преписката на административния орган, предвид липсата на изложени от административния орган мотиви, досежно другите периоди, за които е признат стаж от трета категория, извън изрично обсъдените в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново.В изпълнение на указанията на ВАС с разпореждане от 28.07.2023г на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ Велико Търново на М. е признат осигурителен стаж както следва: от първа категория труд- 0 г. 1 мес и 6 дни;от втора категория труд- 10г 5 мес и 4 дни; от трета категория труд 28 години 7 мес и 12 дни.След обжалване по административен ред Директорът на ТП на НОИ Велико Търново в обжалваното решение 1012-04-66#1/25.09.2023г е признал на М. от първа категория труд- 0 г. 1 мес и 6 дни;от втора категория труд- 11г 5 мес и 4 дни; от трета категория труд 27 години 7 мес и 12 дни. Това решение е било предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново по адм. Дело 621/2023г.Съдът в първоинстанционното производство е приел, че в периода 01.03.1990-28.02.1991г М. е заемал длъжност шлосер- ел. заварчик и е признал тази една година за осигурителен стаж от втора категория труд.Приел е също така ,че за останалите спорни периоди от 02.11.1983г. до 28.02.1990г., когато е заемал длъжността шлосер и от 01.01.2001г. до 01.05.2003г., когато е заемал длъжността сърцар-формовчик цех Металконструкции , положеният труд следва да се зачете като такъв от трета категория. В случая не било налице изпълнение на изискването за наличие на трудов стаж от 15 години при условията на втора категория труд,поради което и отхвърлил жалбата на М. против решението на Директора на ТП на НОИ Велико Търново.Приел е също така,че според основното и допълнителното заключение на СТЕ работещите в цеха за нестандартно оборудване са били в еднаква степен изложени на неблагоприятни въздействия на трудовата дейност, като са полагали труд в една и съща работна среда, но това обстоятелство само по себе си не предопределя извода, че трудовата им дейност е била с еднаква степен на вредност и тежест по смисъла на тези понятия, който влагат в тях нормативните разпоредби на ПКТП/отм./. Видно от основното заключение на СТЕ трудът, полаган от Х. М. на длъжността шлосер е несъпоставим като трудова функция, условия, вредност и тежест с този, полаган от лицата, изброени в т.16 и т. 26 от ПКТП/отм./, а липсват обективни данни, по които да се направи сравнение и да се даде оценка на този труд спрямо полагания от работниците, посочени в т. 42 от ПКТП/отм./. В допълнителното заключение на експертизата по въпрос 9 вещото лице е посочило, че поради липса на писмени доказателства не може да се установи дали натовареността и интензитета на трудовия процес за длъжностите шлосер и ел. заравчик в ЦНО са били идентични. Решението е валидно, допустимо,но неправилно. По настоящем с касационната жалба единственият спорен период, за който се претендира касаторът да е полагал труд от втора категория, е от 01.11.1983 г. до 01.03.1990 г. Първоинстанционният съд е приел,че за периода 01.11.1983г до 01.03.1990 г осигурителният стаж на касатора, придобит в "Захарни заводи" АД (предишна Захарна фабрика Горна Оряховица) на длъжността "шлосер - ел. заварчик" не е труд от втора категория,макар преди това в мотивите си да е изложил обосновани изводи, че за следващия период- 01.03.1990-28.02.1991г съгласно допълнително споразумение 97/01.03.1990 М. бил преназначен от длъжност шлосер- ел.заварчик на длъжност шлосер- ел.заварчик в Монтажен цех-ЗНО, като решаващият състав на съда посочил, че М. продължил да изпълнява същата трудова дейност на предишното място. Правните изводи на първоинстанционния съд досежно спорния период от 01.11.1983г до 01.03.1990г са необосновани с оглед тълкуването на представените писмени и събраните гласни доказателства и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Разпоредбата на т. 20 от ПКТП(отм.) посочва, че трудът е от втора категория, положен от електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. За изясняване на спора, съдът е допуснал до разпит свидетел, работили заедно с М. през процесния период, от чиито показания да се съберат сведения за условията, при които е полаган труда. Съгласно практиката на ВАС, формирана преди допълнението на чл. 104, ал. 10 от КСО (доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд (така решение 15517 от 18.12.2014 г. по адм. д. 8391/2014 г., VІ отд. на ВАС, решение 12526 от 23.11.2015 г. по адм. д. 4754/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение 10282 от 04.08.2017 г. по адм. д. 8915/2016 г., VІ отд. на ВАС и др.). След допълнението на разпоредбата на ал. 10 на чл. 104 е създадено изречение второ, в което изрично е предвидено, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В процесния случай е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО, която допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя.Гласните доказателства не са ценени като непротиворечиви, след съпоставка с приетите писмени доказателства. В противовес на формираните от съда правни изводи са и данните, съдържащи се в част от писмените доказателства, както и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, което е изготвено след извършена проверка на наличните изплащателни ведомости за заплати, които са първични счетоводни документи. От друга страна, заключението по назначената СИЕ е разяснило структурата на предприятието, в което е положен труда. Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел е изяснил същността на работния процес в монтажния цех. С помощта на свидетелските показания се установява, че условията на труд, при които касаторът е изпълнявал трудовите си функции, са били тежки, мястото било шумно, мръсно, запрашено, имало пушек и било задимено, без функционираща аспирационна система, а всички работници в този цех работили еднакво натоварено и получавали социални привилегии - кисело мляко, работно облекло и маска за работа. От данните по делото се установява, че на лицето е изплащано и допълнително трудово възнараждение за работа при вредни условия на труд. През посочените период, за които съдът не е признал стаж от втора категория, М. е осъществявал трудови функции по двете длъжности, но работата му е била свързана с извършване на дейности по ръчно заваряване, както и други при необходимост. Налице са данни, че длъжността шлосер ел. заварчик е изпълнявана при идентични условия, тежест и вредност с тези на ел. заварчици. При тези данни съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на т. 67 на ПКТП (отм.), с оглед доказателства за заемана от М. длъжност шлосер-ел.заварчик . Съгласно цитираната разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Неправилно е обоснован правен извод, че приемането на положения труд на длъжността шлосер-ел. заварчик от втора категория, се основава на факта на полагане на този труд в обособен цех или звено съгласно ПКТП (отм.). Съгласно практиката на ВАС обективирана в Решение 4654 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1382/2021 г. и решение 5671/31.05.2023г по адм.дело 7669/2022г на ВАС причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в Раздел "Общи разпоредби", т. 67 ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, се причислява към съответната категория.При липсата на мотиви,изложени от административния орган както в издаденото разпореждане, така и в решението на горестоящия административен орган защо приемат,че процесният положен от М. труд в периода,посочен по горе следва да е от трета,а не от втора категория труд,съвкупната преценка на доказателствата в първоинстанционното производство по несъмнен начин доказват,че М. е полагал труд в периода 01.11.1983-01.03.1990г в среда с идентична вредност и тежест на труда както и полагащите труд по длъжността ел.заварчик,а отделно от това е налице съвпадение на характера и вида на трудовата дейност.При това положение неправилна е преценката на първоинстанционния съд досежно кетегоризирането на труда ,положен от М. в спорния период 01.11.1983-01.03.1990г съгласно т.67 от ПТКП/отм./. Видно от доказателствата по делото, съдът е извел неверен правен извод за вредности и тежести, отговарящи на условията на втора категория труд. Ето защо и следва да се приеме, че смесеното наименование на длъжността, не изключва автоматично приложението на ПКТП за по-благоприятна категория труд.В тази връзка доводът на ответника по касация- Директора на ТП-НОИ -Велико Търново, че едва в настоящата жалба за пръв път се прави довод за приложението на т. 20 от ПКТП се явява необосновано,доколкото подобен довод е бил разглеждан и в предходното първоинстанционно производство- по ад. Дело 684/2021г,а и по адм. Дело 10710/2022г по описа на ВАС. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка да се постанови ново решение, с което да се отмени обжалвания административен акт и преписката да се върне на органа за ново произнасяне по постъпилото заявление при спазване на изискванията за тълкуване на закона ,дадени в настоящия съдебен акт. При този изход на делото от юридическото лице ответник по подадената касационна жалба/ на основание § 1 т.6 ДР на АПК/ на адв.Ц. Дончева се дължат разноски в размер на 500 лева, на основание чл.38 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК Върховен административен съд, шесто отделение