Решение № 2496 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 896/2016 г.

Решение № 2496 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 896/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Костадинова, в качеството й на пълномощник на "Производствена кооперация - Зора", ЕИК *********, с. Т., община И., област Р., против Решение № 30 от 03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 308/2015 г. от Административен съд Р..

В жалбата се мотивират съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответната страна - Кметът на община И., в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на "Производствена кооперация - Зора" против Заповед № РД-09-698 от 11.10.2013 г. на Кмета на О. И., област Р., с която е наредено изземване на част от недвижим имот - публична общинска собственост, предмет на АПОбС № 225 от 29.05.2013 г., представляващ 1. 500 дка от имот № 000039 по картата на възстановената собственост (КВС) - земеделска земя, с начин на трайно ползване "пасище, мера", с площ от 9. 532 дка, шеста категория, находящ се в местност "Край село" в землището на с. Т., община И., област Р., ЕКАТТЕ 73362 и е отправена покана за заплащане на сума в размер на 198 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерно ползване на имота през годината.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е неправилно. Оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които водят до неговата отмяна.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че имот 000039 по КВС на м. "Край село" с. Т., общ. И., ЕКАТТЕ 73362 е земеделска земя, шеста категория, с начин на трайно ползване "пасище, мера" и е с площ от 9. 532 дка. Съгласно приложената по делото (л. 28) скица № К06463 от 29.04.2013 г. граничи с имоти (от север-изток) № 000044 - полски път на община И.; (от юг) № 111014 - полски път на община И.; (от запад) № 111015 - нива на С. Х. М.; (от запад) № 111013 - нива община И. и № 000040 - изкуствена водна площ на МЗХ-ХМС.

Не се спори също, че за него е съставен акт за публична общинска собственост № 225 от 29.05.2013 г., вписан в Службата по вписванията.

По задача, възложена от община И. на 17.06.2013 г. е извършен оглед на място и трасиране на граничните точки на ПИ № 000039 от "Строител" ООД и вещото лице - инж. Д. С., който е установил, че част от имота, възлизаща на 1. 656 дка се обработва, като на изготвения ръчен чертеж 1, този участък е посочен, защрихован между координатни точки 1, 2, 3, 4 и 5. Граници не са посочени.

От приложената на л. 21 от дело № 93/2014 г. на РС - Р. справка от публичния електронен регистър на ДФЗ за кадастрален имот (КИ) № 73362-000-039 с площ 0.95 ха е видно, че "Производствена кооперация - Зора", с. Т. е бенефициент по схеми и мерки за директни плащания на площ и е декларирала БЗС 73362-85-2 за 2012 г., който се пресича с КИ в частта от 0.15 ха. Към справката не е приложено изображение, от което да е видно мястото на пресичане.

След уведомяването по реда на чл. 26 АПК, че започва производство за издаване на заповед по реда на чл. 65 ЗОбС, ПК "Зора" е възразила (л. 23), че съществуват неточности в терените вследствие изместване на картата на възстановената собственост. Посочва още, че кооперацията обработва земите си в границите отпреди възстановяването на собствеността, поради което не е разработвала допълнително земи от поземления фонд - пасище, мера.

В резултат, на 11.10.2013 г., е издаден оспорвания административен акт.

При тази фактическа обстановка, изложена коректно, първоинстанционният съд, правните му изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт не могат да бъдат споделени от настоящия състав.

Обосновано е възражението на касатора, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което само по себе си е достатъчно за отмяна на оспорвания административен акт. Законодателят е поставил императивно изискване за форма на административния акт, която е условие за неговата законосъобразност - точно и ясно посочване на фактическите констатации, доказателствата, които ги подкрепят и кореспондират на релевантните за конкретния случай правни норми. Само при изпълнение на това изискване съдът ще може да извърши контрол за законосъобразност, адресатът на акта ще може да защити ефективно правата си, а след влизането му в сила - ще може да бъде изпълнен съобразно волята на административния орган, вкл. и принудително.

Като правно основание в оспорваната заповед № РД-09-698 са посочени текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 1 (кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината) и ал. 2 ЗМСМА (в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди); чл. 65 ЗОбС, без да се конкретизира хипотезата на текста (от общо 5 алинеи) и чл. 34 ЗСПЗЗ, също без да се конкретизира текста, който издателят визира (общо 9 на брой). Нарушено е изискването на АПК да се посочи точно правното основание за издаване на акта, което да кореспондира на фактическите установявания.

От изложеното в обстоятелствената част на акта:

1. Не може да се установи какъв е точният размер на претендираната от общината част от имот 000039, който е с площ от 9.532 дка. Административният орган се е позовал на заснемането на имот № 000039, извършено от "Строител" ООД - Р. и е посочил, че ПК "Зора" обработва част, възлизаща на 1.500 дка. Позоваването е некоректно, тъй като вещото лице от фирмата изрично установява че обработваемата площ възлиза на 1.656 дка.

2. Административният орган не е индивидуализирал претендирания имот като местонахождение (изток, запад, север, юг) и граници. Такава индивидуализация е абсолютно необходима с оглед разпореждането на административния орган за принудително изпълнение на административния акт. Такова е допустимо и с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗСПЗЗ.

3.. Цялостна регламентация в чл. 34, ал. 1 - ал. 9 от ЗСПЗЗ води до извод, че целта на законодателя е да създаде единен ред и бърза процедура за изземване на земи със земеделско предназначение, независимо дали са собственост на частноправни субекти, или са собственост на държавата или общините, като по този начин се гарантира стабилност при ползването на земеделските земи като основа за земеделско производство. В случая материално-правните предпоставки за изземване на процесния имот се намират в нормата на чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ и те са: 1. Земеделската земя да е от общинския поземлен фонд; 2. Да се ползва без правно основание. Наличието на тези предпоставки е достатъчно, за да се издаде заповед от кмета за изземване на такъв имот.

А самата заповед се издава по реда на чл. 65 ЗОбС, тъй като става въпрос за общински земеделски земи. Но специалният закон дерогира приложението на общия, какъвто е ЗОбС и затова не се изследват материално-правните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, както е процедирал кметът на община И..

В конкретния случай административният орган е смесил двете норми и е изложил мотиви за наличие на материално-правните предпоставки от общия закон - чл. 65, ал. 1 ЗОбС при положение, че приложимата норма е тази на чл. 34, ал. 4 от специалният ЗСПЗЗ. С препращащата клауза се указва реда, по който следва имотът да бъде иззет. Този съществен процесуален недостатък на административния акт не може да бъде саниран с мотивите на съда.

При така изложените мотиви настоящият състав намира, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени поради допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Като е достигнал до различен правен извод, Административен съд Р. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции в полза на "Производствена кооперация - Зора" е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и писмените доказателства за адвокатско възнаграждение е заплатена общо сумата от 1 200 лв. за държавни такси - сумата от 75 лв. и за депозит за вещо лице сумата от 400 лв. В този смисъл сумата от 1 675 лв. ще следва да се възстанови на "Производствена кооперация - Зора" от бюджета на община И..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение