Решение № 15259 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2013 г.

Решение № 15259 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 40 от 20.05.2013 г. по административно дело № 78/2013 г., Административен съд - Шумен е: 1) отменил по жалба на Георги Тодоров Гроздев от гр. Нови пазар, решение № Реш 37 от 17.05.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен, с което е оставена без уважение депозирана жалба вх. № ПЖ-30/17.04.2012 г., подадена срещу разпореждане № ИП-В-2422 # 1 от 04.04.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 6448,00 лева, от които главница за периода 01.02.2011 г. - 31.03.2012 г. в размер на 5776,12 лева и лихва в размер на 671,88 лева, начислена към 04.04.2012 г.; 2) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен да заплати на Георги Тодоров Гроздев разноски по делото в размер на 300 лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Шумен. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, и обосновава теза за законосъобразност на постановеното по реда на административния контрол свое решение и потвърденото с него разпореждане. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение на Шуменския административен съд и отхвърляне на жалбата на Георги Тодоров Гроздев срещу решението на директора на РУСО - Шумен. Ответникът по касация Георги Тодоров Гроздев от гр. Нови пазар, действащ чрез пълномощника си адвокат Кадрева, в писмен отговор моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд. На 14.02.2011 г. Георги Тодоров Гроздев е подал заявление до директора на РУСО - Шумен, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е декларирал, че не се осигурява от 01.02.2011 г. С разпореждане № 10 от 16.03.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен е отпуснало исканата пенсия в минимален размер, считано от 01.02.2011 г., от която дата заявителят е декларирал, че не се осигурява. С последващо разпореждане № 30 от 18.05.2011 г. пенсията е определена в действителен размер. Със заявление от 22.02.2012 г. Гроздев е представил доказателства за придобит след пенсионирането му осигурителен стаж и е поискал на основание чл. 102 от КСО да бъде изменена пенсията му. Един от документите, приложени към това заявление, е удостоверение обр. УП-2 изх. № 88 от 18.08.2011 г. на Община - Нови пазар, с което е удостоверен доход от 111,96 лв. за времето от 01.02.2011 г. до 16.06.2011 г., придобит на длъжността "лектор" при Общински детски комплекс - Нови пазар. По искане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО Георги Тодоров Гроздев е представил заверен препис на трудов договор от 20.09.2010 г., сключен между него и Общински детски комплекс - Нови пазар на основание чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) за длъжността "лектор на клуб по шахмат". Договорът е с определен срок - 15.06.2011 г. Представен е и заверен препис на заповед № 19 от 15.06.2011 г., с която директорът на Общински детски комплекс - Нови пазар е прекратил трудовото правоотношение с Георги Тодоров Гроздев, считано от 16.06.2011 г. При тези данни длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е издало разпореждане № ОП-И-22 от 28.03.2012 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменило разпореждане № 10 от 16.03.2011 г., като е приело, че пенсията е отпусната неправилно в нарушение на чл. 94, ал. 2, изречение първо, предложение първо, КСО при липса на прекратено осигуряване на жалбоподателя. На основание чл. 98, ал. 2, изр. 1-во от КСО е издало и разпореждане № ИП-В-2422 от 04.04.2012 г. за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии ведно с лихва. С обжалваното пред Административен съд - Шумен решение № Реш. - 37 от 17.05.2012 г. директорът на РУСО - Шумен е оставил без уважение жалбата на Георги Тодоров Гроздев, подадена срещу разпореждане № ИП-В-2422 от 04.04.2012 г., по съображения, че лицето има непрекъснат трудов стаж от 01.09.1990 г. до 07.01.2012 г. и няма прекратяване на осигуряването към 01.02.2011 г. - датата на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но вследствие на декларирани неверни обстоятелства му е отпусната такава пенсия в противоречие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО и съответно Гроздев неоснователно е получил сумите, които следва да възстанови по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство от допълнително събраните доказателства в изпълнение на дадените указния от ВАС безспорно се е установило, че за времето от 01.02.2011 г. Гроздев е бил в осигуряване само за длъжността "лектор" в Общински детски комплекс - Нови пазар, която е заемал по трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 20.09.2010 г., прекратено със заповед № 19 от 15.06.2011 г., като по силата на този трудов договор е полагал труд 1 път в седмицата за по 2 учебни часа (1 учебен час е с продължителност 45 минути), с размер на получаваното възнаграждение 3,11 лв. на лекторски час. Т. е. на 01.02.2011 г. основният и единият от двата допълнителни трудови договора са били прекратени, като непрекратено е останало трудовото правоотношение, по силата на което лицето е наето на работа само при един работодател за не повече от пет работни дни (40 часа) през календарен месец. Решението на Шуменския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства съобразно указанията на Върховния административен съд (дадени с решението му по административно дело № 15064/2012 г., отменило предходно решение на друг състав на първостепенния съд по казуса) надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че към 01.02.2011 г. е налице прекратяване на осигуряването на Георги Тодоров Гроздев в качеството му на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО, но е останал "осигурено лице" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от КСО. Както бе споменато и по-горе в друг контекст, същият е работил след тази дата само при един работодател за не повече от пет работни дни (40 часа) през календарен месец. В тази връзка трябва да се отбележи, че прекратяването на осигуряването е правен, а не фактически резултат, поради което незнанието дали е осъществено или не е осъществено, не може да се вмени априори във вина на незнаещия. Събраните доказателства по делото обуславят извод, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдържащо и декларация, че не се осигурява към 01.02.2011 г., Георги Тодоров Гроздев не е декларирал умишлено неверни данни, защото не е имал съзнанието, че е осигурено лице за този период, а освен това, не е знаел и не би могъл да предполага, че е налице пречка да му бъде отпусната исканата пенсия с оглед непрекратено осигуряване, респ. че получаваните след това суми за пенсии не му се дължат. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Същото не е укрило факти и е представило всички относими документи във връзка с придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неточното тълкуване и прилагане на закона от административните органи не следва да бъде в ущърб на осигурените лица, работили и притежаващи необходимия трудов стаж и възраст, за да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, и в случая не сочи наличие на недобросъвестно поведение. При положение, че всички документи за осигурителния стаж на лицето са били приложени по опис към заявлението, административният орган е следвало служебно да извърши проверка на декларираните данни и да изясни всички обстоятелства от значение за издаване на законосъобразен акт. Установеното по делото дава основание да се приеме, че в случая не може да става въпрос за проявена недобросъвестност от страна на Георги Тодоров Гроздев. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на ответника по касация, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,