Решение № 1732 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2017 г.

Решение № 1732 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, против решение № 37/12.01.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2675 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001315010673-091-001/05.08.2016 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП П., потвърден в обжалваната част с Решение № 734/27.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. П. при ЦУ на НАП, за сумата над 900 лв. по пълния размер на задължението от 35 891,26 лв., както и за начислените законни лихви за сумата над 105,51 лв. до пълния им размер от 4 207,85 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Мебелна къща Я.- С." ЕООД, представлявано от управителя на дружеството Б. С., чрез адв. Табаков, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е РА № Р-16001315010673-091-001/05.08.2016 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП П., потвърден в обжалваната част с Решение № 734/27.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 35 891,26 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 207,85 лв. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 720 лв. по 14 фактури, издадени от "М С. Ф." ЕООД. Същите са с предмет на доставката изработка на рекламни материали и консултация, планиране и изграждане на web реклама. Отказан е данъчен кредит общо в размер на 8 572, 24 лв. по 11 фактури, издадени от "Б. С. Г." ЕООД. Фактурите са с предмет рекламни услуги и доставка на канцеларски материали. Отказано е данъчен кредит в общо в размер на 6 324,34 лв. по 14 фактури, издадени от "С. В. Е." ЕООД. Същите са с предмет - разпространение на рекламни материали, интернет реклама и др. услуги, както и доставка на канцеларски материали. Отказано е право на приспадане в размер на 900 лв. по 1 фактура, издадена от "Ванина 2013" ЕООД за разпространение на рекламни материали. Отказано е право на приспадане общо в размер на 1 000 лв. по 2 фактури, издадени от "А.-Б. 83" ЕООД с предмет - разпространение на рекламни материали. Отказан е данъчен кредит и в размер на 2 188.68 лв. по 2 фактури, издадени от "Е. Е. В. 75" ЕООД. Предмет на доставка са авточасти и различни части и материали за компютърна система. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на РЛ незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит, с изключение на отказаното право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Ванина 2013" ЕООД. Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството не е било обжалвано и съответно е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Относно доставките на стоки по 4 броя фактури, издадени от "Б. С. Г." ЕООД, 8 броя фактури, издадени от "С. В. Е." ЕООД и 2 броя фактури, издадени от "Е. Е. В. 75" ЕООД. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че прехвърлянето правото на собственост на стоките по горепосочените фактури е реално осъществено. Към всяка фактура е представена стокова разписка, удостоверяваща получаването на процесните стоки. Правилно първостепенният съд се е позовал на практиката на СЕС, в частност Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и по дело C-18/13. Няма причина дадените от СЕС разрешения да не бъдат съобразени изцяло по отношение на доводите на жалбоподателя за произхода на стоката и за кадровата и техническата обезпеченост на дружествата- доставчици. Доводът на жалбоподателя за липса на доказателства за търговски обекти на доставчиците или за осъществен превоз на фактурираната стока е ирелевантен предвид вида и обема на стоките, позволяващи пренасяне и превозване, без да е налице необходимост от ангажиране на специализиран превоз. Относно доставките на услуги по 14 броя фактури, издадени от "М С. Ф." ЕООД, 7 броя фактури, издадени от "Б. С. Г." ЕООД, 6 броя фактури, издадени от "С. В. Е." ЕООД и 2 броя фактури, издадени от "А.-Б. 83" ЕООД. В първоинстанционното решение в тази част съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че всички услуги по горепосочените фактури са реално извършени. За да приемем, че една услуга е осъществена следва изрично да са налице достатъчно и годни доказателства за предаването, съответно приемането й. За фактури № 159/22.06.2015 г., № 99/28.05.2015 г., № 230/20.07.2015 г., № 38/24.04.2015 г., № 121/03.06.2015 г., с издател "М С. Ф." ЕООД, фактури № 464/05.12.2014 г., № 738/04.03.2015 г., № 632/02.02.2015 г. с издател "Б. С. Г." ЕООД и фактура № 148/02.04.2015 г. с издател "С. В. Е." ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи, които да установят предаването и приемането на съответните рекламни услуги. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени услугите. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение в частта, в която е отменен РА относно фактури № 159/22.06.2015 г., № 99/28.05.2015 г., № 230/20.07.2015 г., № 38/24.04.2015 г., № 121/03.06.2015 г., с издател "М С. Ф." ЕООД, фактури № 464/05.12.2014 г., № 738/04.03.2015 г., № 632/02.02.2015 г. с издател "Б. С. Г." ЕООД и фактура № 148/02.04.2015 г. с издател "С. В. Е." ЕООД е неправилно постановено, и затова следва да бъде отменено. Вместо него и по съществото на спора следва да се постанови решение, с което жалбата на дружеството да се отхвърли в тази й част. По отношение на останалите издадени фактури за осъществени рекламни услуги, решението, с което е отменен РА е правилно - обосновано и материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Несъстоятелни са направените касационни оплаквания за допуснати нарушения от съда. Установено е при условията на пълно доказване договарянето, извършването, приемането на услугите, както и резултата от тях. Установено е счетоводното отразяване на поръчките и извършеното разплащане между страните. Направените от съда изводи са обосновани, поради което решението в тази му част следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП за касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 763 лв. всяка от двете съдебни инстанции. Съответно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските в присъдения в полза на РЛ размер над 1293 лв. до 1723,67 лв. За касационната инстанция ответникът по жалбата не представя доказателства за направени разноски и списък. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение