Решение № 6060 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 735/2011 г.

22.07.2010 г., като правилен и законосъобразен. Ответната страна - Радка Янева Желева от гр. Аксаково, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поддържани като касационно основание за отмяна на решението - чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен, като е задължил компетентния орган да издаде исканата скица. За да достигне до този правен извод правилно е приел, че в чл. 587 ГПК е уредено правото по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като правомощията на административния орган се изчерпват с издаване на скица. Правото на заявителя да поиска издаване на скица се обуславя от съществуването на ограничени права относно имота - право на собственост или ограничено вещно право, включващо право на ползване. Доколкото в случая се касае за бивша земеделска земя в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издаване на скица се извършава при спазване на изискванията на Наредба № 3/2005 г. Издаване на скица е съгласно приложение № 12. От анализа на разпоредбата следва извод, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да е собственик (носител на ограничено вещно право). В случая лицето е установило, че има преотстъпено право на ползване, поради което е налице и правен интерес за получаване на исканата административна услуга. С оглед на това правилно съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да остане в сила. Правилно са определени и разноските по делото с оглед предоставени доказателства за действителното им извършване в съответствие с чл. 143 АПК и в тази част решението също е правилно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното:

от 22.07.2010 г., да се извърши административна услуга, заявена с искане вх. № УТ 1 - 567 от 12.07.2010 г. на Радка Янева Желева; Задължава Община Аксаково да извърши исканата услуга в седмодневен срок от влизане на решението в сила и осъжда Община Аксаково да плати на Радка Янева Желева от гр. Аксаково, ул. "Боряна" № 20 разноски по делото в размер на 300 лв. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че обжалваният отказ да се издаде скица на имот страда от порока превратно упражняване на власт, поради което е незаконосъобразен. Съдът е посочил, че доколкото отказът е мотивиран с наличието на заповед № 680 на кмета на общината, с която е наредено на Директора на Дирекция "Устройство на територията" да предприеме действия по преустановяването на издаването на скици за имоти, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до окончателното приемане и влизане в сила на съответните планове, с изключение на физически и юридически лица, притежаващи документи за собственост или други документи, определящи ги като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост, считано от 8.07.2010 г., то тази забрана няма нормативно основание, а освен това заповедта е вътрешнослужебен акт, който не може да се противопостави на трети лица. Тези съображения на съда принципно са правилни. Отделно от това, в конкретния случай има и друго основание за издаване на исканата скица. В Заявлението си с вх. № УТ - 1 - 567/12.07.2010 г. Радка Янева Атанасова (с фамилно име Желева според първоинстанционната жалба) е посочила, а и приложила Удостоверение № 21/1983 г. От това удостоверение се установява, че на лицето е предоставено право на ползване на земя на основание Постановление № 1 на МС от 7.01.1981 г. и решение № 18 от 28.04.1981 г. на ИК на ОНС - Аксаково, върху хавра в размер на 600 кв. м, находящо се в землището на Аксаково, местност "Янчева поляна", парцел № 8, което може да се използува за трайни насаждения. По това заявление, което безспорно е поставило началото на административно производство, няма произнасяне от кмета на общината. До заявителката е изпратено писмо с изх. № УТ 1 - 567 (1)/22.07.2010 г., подписано от инж. Мария Димитрова - Директор Дирекция УТ. По своето съдържание това писмо има уведомителен характер, че исканата административна услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ (плана на новообразуваните имоти) за местността, който е в процес на разработка. По своя правен характер писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Затова и жалбата срещу това писмо е била процесуално недопустима за разглеждане по същество. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на Радка Янева Желева да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК.