Решение № 470 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2499/2011 г.

Решение № 470 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2499/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Осъденият В. М. М. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 1003/2007 г. на Районен съд - Сливен, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не е участвал в съдебното производство - чл. 423, ал. 1 от НПК. В съдебното заседание осъденият, чрез назначения му служебен защитник поддържа искането, но на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като излага съображения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, осъденият е знаел за наказателното производство, поради което и то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането на осъдения В. М. М. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения шестмесечен срок от узнаването на влязлата в сила присъда. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство е възможно само ако са налице и останалите, предвидени в чл. 423, ал. 1 от НПК предпоставки. Видно от материалите по делото досъдебното производство е проведено изцяло с участие на осъдения. След приключването му е изготвен обвинителен акт, с който В. М. М., О. А. А. и С. Д. Д. са предадени на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7 от НК. По образуваното н. о. х. д. № 108/2005 г. В. М. е участвал в съдебното производство, имал е договорен защитник, чрез който е упражнявал активно правото си на защита. Това наказателно дело е било многократно отлагано по искания на тримата подсъдими, като след събиране на доказателствата по него между подсъдимите О. А. А. и С. Д. Д. от една страна, и Районна прокуратура гр. Котел е било постигнато съгласие за решаване на делото със споразумение. Видно от протокола от 10.05.2007 г. в присъствието и на тримата подсъдими и защитниците им съдът е одобрил постигнатото споразумение и постановил производството по делото да продължи по отношение на подсъдимия В. М. по обвинението, което му е повдигнато с обвинителния акт. По късно поради невъзможност Районен съд гр. Котел да образува състав, който да разгледа делото същото е било изпратено от ВКС за разглеждане от Районен съд-Сливен. По образуваното в този съд н. ох. д. № 1003/2007 г. единственият останал вече подсъдим В. М. е получил лично призовка за съдебното заседание на 20.09.2007 г., но не се е явил, поради което и съдът изменил мярката му за неотклонение в "задържане под стража", която обаче не е била изпълнена, тъй като защитникът на М. е представил болничен лист оправдаващ неявяването му. От този момент нататък вярно е, че М. не е бил намерен, делото многократно е било отлагано, проведено е щателното му издирване и след като съдът се е уверил, че не може да бъде издирен, е провел съдебното заседание при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 3, б. "а" от НПК. При тези обективни данни очевидно е, че неучастието в съдебното заседание не е по вина на съда, разглеждащ делото. Цялото поведение на осъдения сочи на нежелание да се яви пред съда, макар да знае за воденото срещу него дело. След като неявяването му не е поради наличието на уважителни причини, както и че той умишлено се е укривал от съда не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Не са налице и предпоставките по чл. 423, ал. 5 от НПК, тъй като осъденият е предаден от гръцките власти, без да са предоставяни гаранции за възобновяване на наказателното дело. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК и искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. По отношение изложените в съдебното заседание съображения за наличието на предпоставки за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК поради явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият състав намира, че не са налице основания за намаляване размера на наказанието, което е и минималното, предвидено в закона за престъплението. Сравненията, които осъдения прави с наложените на другите двама подсъдими наказания, за да обоснове явната несправедливост са неудачни, тъй като поради реда, по който е приключено делото за тях, наказанията са наложени при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. За осъдения не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи обстоятелства, при които и най- лекото наказание се явява прекомерно тежко. Определеното наказание е съответно на извършеното, отговаря на целите по чл. 36 от НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение