Решение № 4632 от 16.5.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение16.05.2022 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 125 от 31.05.2021 г., постановено по адм. дело 771/2020 г. на Административен съд Перник.
ОСЪЖДА И. Петров и Д. Петрова, двамата от гр. София да заплатят на община Перник сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Петров и Д. Петрова, двамата от гр. София против решение 125 от 31.05.2021 г., постановено по адм. дело 771/2020 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата им против заповед 1632/20.11.2020 г. на кмета на община Перник, с което е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "масивна плътна ограда, находяща се в УПИ VIII-540, кв. 51 по плана на [населено място], община Перник, собственост на жалбоподателите. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът- кмет на община Перник оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на правомощията на кмета на община Перник съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен от И. Петров и Д. Петрова без необходимите строителни книжа, а части от него са в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Констативният акт е връчен на извършителите, на когото е осигурена възможност да представят възражения и да посочат доказателства. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ са изпълнени и заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Аргументирани и в съответствие със закона, и обосновани от представените доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че процесната ограда е изградена през 1986 г., изпълнена е без разрешение за строеж. Същата се състои от два участъка и е с височини както следва: северна ограда /[улица]/ - със средно надвишение 12.8 см. над 2.2 м., източна ограда /[улица]/ е със средно надвишение 10 см. над 2.2 м. Установено е също, че оградата не е разположена изцяло в процесния имот, като части от нея се отклоняват от регулационните линии. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 147, т. 5 от ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че наредената за премахване ограда е изградена през 1986 г. Заключението на съда в този смисъл е направено след обсъждане на показанията на самите жалбоподатели, както и от останалите събрани доказателства. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. След анализ на цитираните разпоредби административният съд правилно приема, че строежът не е търпим, тъй като е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи. Освен това липсват твърдения и доказателства, че строежът е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на община Перник сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,