Решение № 5523 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2017 г.

Решение № 5523 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. А. О. - гражданин на Ирак, срещу Решение № 17 от 3.01.2017 г., постановено по административно дело № 5740/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и норми - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът поддържа изложеното в касационната жалба, като твърди, че живее в България от 4 години, женен е и работи легално. О. П. на Д. А. за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да остане в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна решението на АССГ и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 17 от 3.01.2017 г., постановено по административно дело № 5740/2016 г. на Административен съд С.- град е отхвърлена жалбата на Ш. А. О., търсещ закрила от Ирак против Решение № 2813/12.05.2016 г., издадено от Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила. Намира, че правилно административният орган е отказал на чужденеца предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид бежанската история на чужденеца, адм. съд приема, че не е налице преследване на лицето по смисъла на закона, съответно не са ангажирани подобни доказателства. Счита, че представената бежанска история в съдебното производство е напълно нова и в противоречие на твърдяното в административното производство, поради което е приета като недостоверна. Според решаващият съд установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак, поради реална опасност от тежки посегателства. На следващо място, съдът от първата инстанция е приел, че не са налице и основанията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като кандидата за статут не е бил принуден да напусне страната си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко и унизително отнасяне, както и не излага такива обстоятелства. АССГ с оглед представената по делото справка от ДАБ- МС, относно актуалното положение в Ирак и И. К. и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, стига до извода, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преценени са и фактите, свързани с личното положение на молителя, който не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. В бежанската история не се съдържа какъвто и да е факт за проява на преследване от страна на официалните власти на Ирак. Не е посочен довод, който да обосновава, че се касае за лице, което е обект на преследване по причините по чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на държавата на произход, чужденеца е обосновал с твърдените проблеми с бащата и близките на жена с име Соня. Описаните проблеми имат личен и икономически характер. Правилно административният съд е приел, че представените данни в съдебното производство са в противоречие с тези дадени в интервютата пред административния орган. С оглед на изложеното правилен е изводът на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са и релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти от личното му положение, свързани с настоящата ситуация в страната. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Видно от мотивите на обжалвания адм. акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в страната. От същата справка не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак. Обосновано от адм. съд се приема, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че лицето, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Съобразно данните от справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалната обстановка в страната е възможно завръщането на жалбоподателя в Ирак без да бъдат нарушени основните му човешки права до степен, че да се приеме нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. На следващо място е от значение обстоятелството, че съществува сигурен регион - И. К., в който са приети значителен брой вътрешно разселени лица, които имат достъп до здравеопазване и подпомагане, в това число от международната общност. Това, че чужденецът работи легално в България, женен е за българска гражданка, съотнесени към бежанската история на лицето, не обосновават наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Ирак и по- конкретно в И. К. и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва изводът за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд- С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК,