Решение № 8087 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15173/2012 г.

Решение № 8087 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15173/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Максима 21" ЕООД, против Решение № 3866/09.07.2012 г. по адм. д. № 9659/2011 г. на Административен съд - гр. София, I-во отделение, 9 с-в, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 1100125/11.04.2011 г., в частта, с която е потвърдена с Решение № 1727/03.10.2011 г. на Директор на Дирекция" ОУИ". Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА в посочената част. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Бонев, изразява становище за правилност на решението. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество- за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 1100125/11.04.2011 г., в частта, с която е потвърдена с Решение № 1727/03.10.2011 г. на Директор на Дирекция" ОУИ". За да отхвърли жалбата на "Максима 21" ЕООД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Според първостепенния съд правилно не е признато право на данъчен кредит на доставчиците "Дениз Дизайн" ЕООД, "Асен Строй" ЕООД, "Ведари" ЕООД, "Туидас" ЕООД, "МБИ Груп" ЕООД, "Ромо" ЕООД, "Дил Карс 2008" ЕООД, "Магистика" ЕООД. По съществото на спора съдът е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит да бъде установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Посочил е, че на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е счел, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, в резултат на което е достигнал до извода, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че този извод не се оборва и от констатациите на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, тъй като вещото лице е работило само по документи от счетоводството на ревизираното лице, което от своя страна обуславя и извода, че неговите констатации относно предмета на договорите, съдържанието на приемо- предавателните протоколи и разплащанията между страните не могат да бъдат кредитирани. Така постановеното решение е правилно- същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор и обосновано е приел, че ревизиращият орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е приел съдът, събраните в двете фази на спора доказателства - протоколите от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, посочени в издадените фактури. В тази връзка задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти относно кадровата обезпеченост, включително и обстоятелството, че не са представени и безспорни доказателства относно материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи, поради което и вещото лице, изготвило съдебно- счетоводната експертиза не е извършило проверка в счетоводството на същите и не може да даде отговор редовно ли е водено то. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в 7 пункта по делото, с подробни мотиви, като е проследил доставките от "Дениз Дизайн" ЕООД, "Асен Строй" ЕООД, "Ведари" ЕООД, "Туидас" ЕООД, "МБИ Груп" ЕООД, "Ромо" ЕООД, "Дил Карс 2008" ЕООД, "Магистика" ЕООД. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. И в хода на ревизионното, и в хода на съдебното производство, преките доставчици не са открити на посочените адреси за кореспонденция. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства сочещи, че последните разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, позволяваща му да осъществи доставките, доказателства какви материали са доставени, от кого е извършено транспортирането, има ли превъзлагане на услугите от страна на доставчика на други лица, доказателства за осъществените разплащания между жалбоподателя и доставчика, както и такива за надлежно отразяване на фактурите в Дневниците за продажби и в справките декларации за съответния данъчен период. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Като е достигнал до горните изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,