Решение № 1010 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2009 г.

Решение № 1010 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Николай Христов Анастасов чрез пълномощника му - адвокат Калугерова против Решение № 181 от 6.04.2009 г. по адм. дело № 1103/2008 година на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-12-2267 от 24.09.2008 година на кмета на община Плевен. Релевира доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни също не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последващ етап от реституционната процедура и проверката за законосъобразност обхваща единствено съответствието на заповедта с плана на новообразуваните имоти. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във връзка с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Николай Христов Анастасов против Заповед № РД 12-2267 от 24.09.2008 година на кмета на община Плевен. С нея на основание чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и на основание на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е възстановено право на собственост на наследници на Тодорина Якова Баджиева върху имот извън строителните граници на града, местност "Стража" с идентификационен номер 2859, кадастрален район 701 с площ от 591 кв. м. при описаните граници и съседи. Възразил е, че имот с три пъти по-голяма площ - 1.500 декара е възстановен първоначално в стари реални граници, като находящ се в местност по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но впоследствие решението е поправено и възстановяването е следвало да се проведе с план за земеразделяне. Вместо това на наследниците се възстановява имот с 591 кв. м. макар останалите части от него да не са раздавани на ползватели. От писмените доказателства по приложената административна преписка и представените от жалбоподателя е установено, че с Решение № 18 - 50 от 7.06.1993 година, поземлена комисия - Плевен е признала на наследниците на Тодорина Якова Баджиева право на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе от 1.500 декара, находящо се в терен по § 4 в местността "Стража", землището на град Плевен. Поради тази причина със същото решение е отказала възстановяването му. Отказът, направен от органа по поземлена собственост не е обжалван и е влязъл в сила. Видно от съдебно-техническата експертиза имотът е нанесен в помощния план с площ от 1510 кв. м под номер 703.343. С плана на новообразуваните имоти от него са обособени три имота: единият е предмет на настоящата заповед, другите два с номера 701.1838 с площ от 521 кв. м. и 701.1840 с площ от 528 кв. м. са предоставени на правоимащи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - Борис Спасов Гунов и Веселин Георгиев Донев. Част от имота е включена в общински път. Планът е одобрен със Заповед № РД-13-53 от 2.05.2007 година, не е обжалван от наследниците на Тодорина Якова Баджиева и е влязъл в сила. Въз основа на него, кметът е издал заповедта по чл. 28а от ППЗСПЗЗ за конкретизация на възстановения имот с приложена скица. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспорената заповед съставлява последния етап от възстановителната процедура и на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на имота по площ, граници и собственик с влезлия в сила план на новообразуваните имоти и регистъра на собствениците към него, както и наличието на извършени плащания. В случая е установено пълно съответствие. Отделно от това имотът се възстановява на наследници на бившата собственица и конкретно по отношение на него не се дължат каквито и да било плащания. Съдът е съобразил, че в производството не подлежат на проверка актове от изминали етапи във връзка с признаване права на собственици, съответно на ползватели и образуване на имоти по площ и граници на всеки един от тях. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, находящи се в територии, в които такива са раздавани през годините на отделни лица за ползване, преминава през три основни етапа. : Първият е признаване на правата на двете категории правни субекти - бившите собственици или техните наследници от една страна и от друга страна - ползвателите и съответно техните наследници. Към него следва да се приобщят и производствата, във връзка с плащания между тях по реда на § 62, ал. 4 ПЗР на ПМС 456/1997 година. Вторият е регулиране на териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ с план на новообразуваните имоти в графичен вид и поименен регистър на собствениците. Към този етап следва да се вземат предвид и евентуалните разплащания по реда на § 31 от ПЗР на ПМС 234 от 1999 година. Последният етап е издаването на заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за индивидуализация на имота, придружена със скица. Това е окончателният акт, който финализира цялостната възстановителна процедура. Характерното за нея е, че всеки един от етапите завършва със самостоятелни актове, издадени от овластените за целта органи. При това законодателят изрично е регламентирал правото и сроковете за обжалване на всеки един от тях. При надлежно сезиране в определените срокове и от активно легитимирани лица, съдът дължи пълна проверка за законосъобразност на цитираните актове. При липсата на проведено оспорване, те влизат в сила, придобиват стабилитет и са законова предпоставка за преминаване към следващата фаза от възстановяването. Преценено от този аспект и с оглед на така изложената нормативна логика за уреждане на спорните правоотношения, съдът намира за неоснователни доводите в касационната жалба за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на осъществяване на косвен контрол върху предходни решения на поземлената комисия, послужили, като основание за издаване на процесната заповед. Вторият основен касационен довод е, че съдът не е взел предвид променено решение на органа по поземлена собственост, с което е изменено възстановяването по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в такова по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ - с план за земеразделяне. Позовава се на доказателствената, представени пред първоинстанционния съд. От анализа им е видно, че с решение № 18-50 от 7.06.1993 година, поземлена комисия - Плевен е признала на наследниците на Тодорина Якова Баджиева право на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе от 1.500 декара, находящо се в терен по пар. 4 в местността "Стража", землището на град Плевен. Със същото решение е отказала възстановяването му. Решението е взето по протокол № 18-50 от 7.06.1993 година под номер 26, подписан от председателя, секретаря и членовете на поземлената комисия и е за земи по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отказът, направен от органа по поземлена собственост не е обжалван и е влязъл в сила. Заявител по реституционната преписка е била Маргарита Николова Връбчева - една от наследниците на бившата собственица. На л. 30 по делото, жалбоподателят е представил извлечение от протокола, в което с химикал е зачертана отметката, че имотът от 1.500 декара попада в такива земи и е вписано, че имотът се възстановява с план за земеразделяне. В горния десен ъгъл на страницата е отбелязано, бе поправката е направена от общинската поземлена комисия. Има подпис и печат, но не е посочено нито лицето, извършило самоволно поправяне на решение, нито датата, на която това е направено. В левия горен ъгъл на преписа е отразено, че поправката е поискана, поради грешка, че имотът е в зона по пар. 4. Има подпис, но също не е изписано името на лицето, което я е поискало. Седем години по-късно - през 2000 година друг наследник - Христо Николов Анастасов, баща на жалбоподателя е поискал възстановяване на имота в реални граници и е приложил служебна бележка от заместник-кмета на община Плевен, че процесният имот не е нанесен в кадастралния план на местността "Стража"; не е подавана молба за попълването му с този имот и може да се промени решението на поземлената комисия за възстановяването му с план за земеразделяне. Процедура по изменение на решението не е проведена. От така установените обстоятелства може да се направи еднозначен и категоричен извод, че е налице само един влязъл в сила административен акт и това е решението на поземлената комисия, с което е отказано възстановяване право на собственост, поради факта, че признатият за възстановяване имот се намира в зона по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Всякакви останали поправки, извършвани ръкописно върху протокола от комисията са без каквото и да било правно значение, тъй като от една страна не могат да изменят стабилен административен акт, и от друга страна - еднолично не може да се изменя акт, взет от колективен орган. Не е налице и законовата хипотеза за поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото промяната касае изменение на начина на възстановяване на собствеността, а не допусната фактическа грешка. Така влязлото в сила решение на поземлената комисия е поставило началото на цялостната процедура по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, която преминавайки през изготвяне и одобряване на план на новообразуваните имоти приключва с постановяване на заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Ето защо е неоснователно и последното възражение на касатора за нищожност на заповедта, тъй като възстановяването на собствеността следвало да се извърши по различен ред. Окончателният административен акт е законосъобразен и първоинстанционният съд, като е отхвърлил жалбата против него, поради неоснователност е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение