Решение № 5059 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2018 г.

Решение № 5059 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по лично подадената касационна жалба на А. (собствено) П. (фамилно), гражданин на Афганистан, и по подадената касационна жалба на адв. Д. Д., в качеството му на защитник на чужденеца. С двете касационни жалби се обжалва решение № 6945/21.11.2017 г. по адм. дело № 6758/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 9249/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ). С касационните жалби се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че съдът е възприел безкритично представените от страна на ДАБ справки за ситуацията в Афганистан и не е събрал допълнителна информация, на база на която да прецени степента на насилие в държавата на произход при отчитане религиозната и етническа принадлежност на касатора – шиит, хазара. Направено е и оплакване, че съдът не е отчел, че ДАБ не е обсъдил представените пред него доказателства. Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван от юрк. С., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационните жалби за допустими като редовно подадени, в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалба са неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на П. (фамилно) А. (собствено), гражданин на Афганистан, против решение № 9249/10.05.2017 г. на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният съд е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е приел, че по отношение на оспорващия като афганистански гражданин, неженен, с етническа принадлежност – хазара и по религия – шиит, идващ от провинция Д., не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8 от ЗУБ. Преценено е, че заявените от кандидата причини за напускане на Афганистан и поведението му след образуване на производството пред ДАБ (опит за напускане в посока Сърбия и Унгария) водят до извод, че същият е икономически мигрант, целящ по – добър стандарт на живот. Съдът, обсъждайки бежанската история, е приел, че нападението на пътнически автобус от март 2015 г., заплахите чрез писма от октомври 2015 г. и януари 2016 г. не дават повод за извод за основателни опасения от преследване по см. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, кагато неподкрепени са възприети и страховете на кандидата от завръщане в Афганистан поради страх от преследване. С оглед липсата на данни за преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ от страна на субекти на преследване по см. на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, съдът е приел за законосъобразен отказът на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на административното решение, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, съдът, позовавайки се на справки относно актуалната обстановка в Ислямска република Афганистан с вх. № МД-1431/02.12.2016 г. на ДАБ и вх. № МД-1042/08.09.2017 г. е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето и на хуманитарен статут. Прието е, че в Афганистан са налице райони на конфликт, но ситуацията в страната като цяло не може да се определи като въоръжен конфликт свързан с безогледно насилие. Съдът е отчел усилията, които се полагат от страна на официалните власти и подпомагащите ги организации за овладяване и повишаване на сигурността в страната вкл. и по отношение намаляване на заплахата от бомбени атентати. Решението е правилно. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда относно законосъобразността на въведения за съдебен контрол административен акт. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на решение № 9249/10.05.2017 г. на ДАБ. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в решението на АССГ изводи за законосъобразност на административния акт. В тази връзка, съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на обжалваното решение. Доколкото законосъобразността на административния акт е преценена от АССГ при безспорен между страните факт, че религиозната и етническа принадлежност на касатора е шиит и хазара, то възраженията в тази посока са несъответстващи на мотивите на съда и данните по делото. Представените в касационното производство писма от 01.09.2015 г. и 09.02.2016 г., съдържащи смъртна заплаха по причина работата на кандидата за "неверниците" от "Ислямско Емирство Афганистан", само по себе си не водят до извод за основание за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Доколкото описаните писма установяват издадена смъртна присъда, която не е свързана с основанията за предоставяне на статут на бежанец, възраженията на касатора следва да се разгледат в тази посока. В тази връзка и като се установява по делото, че липсват данни "Ислямско Емирство Афганистан" да е субект по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ или да контролира провинция Д., както и че кандидатът може да се ползва от ефективна и достъпна за него закрилата по см. на чл. 9, ал. 4 от ЗУБ от страна на официалните власти, касационната инстанция намира, че дори да се приемат за достоверни заплахите, то не са налице основания за предоставяне на статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. По отношение спорът за общата обстановка на сигурност в Афганистан и възражението, че са налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, касационната инстанция намира, че АССГ правилно е кредитирал извода на ДАБ, че обстановката в Афганистан не може да се определи като въоръжен конфликт, придружен с безогледно насилие. В хода на касационното производство е приета справка с вх. № МД-148/16.02.2018 г. на ДАБ, удостоверяваща актуалното положение в Афганистан. Видно от тази справка няма данни за интензивен вътрешен въоръжен конфликт, в която й да е част на страната, който по своята сила и мащаб да води до извод за състояние на безогледно насилие спрямо цивилното население. Напротив налице е "латентна нестабилност" в зоните на конфликт, ограничени в отделни провинции, райони или конкретни обекти. Установява се, че Афганистанските национални сили за сигурност успешно се противопоставят и имат ресурс и възможности за ефективна борба с талибанските обединения. По делото са налице достатъчно и достоверни по своя характер доказателства, от които не може да се направи извод, че молителят като мъж, хазара по етнос и шиит по вероизповедание би бил в застрашена ситуация при завръщането си в държавата и района си на произход поради наличие на безогледно насилие. Представените в касационното производство медийни публикации, свидетелстващи за множество терористични атаки в Афганистан, не са основание да се приеме, че в страната е налице безогледно насилие по причина на въоръжен конфликт. Същите са свидетелство за отразеното в справките по делото проявление на "латентна нестабилност" и реакция срещу продължаващите усилия на официалните власти да се справят с проблема със сигурността, произтичащ от различни организирани въоръжени групи в страната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение