Решение № 7968 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2014 г.

Решение № 7968 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Маргарита Иванова Георгиева, от гр. София, против Решение № 6297/17.10.2013 г. по адм. дело № 3541/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - София, редовно призован, не се явява и не изразява становище. Ответницата Радислава Димитрова Величкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Маргарита Иванова Георгиева, против Заповед № КД-14-22-93/28.01.2013 г. на началника на СГКК - София, издадена на основание чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, като неоснователна. Със заповедта е одобрено изменение на КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИК на АГКК, в частта относно границите и площа на ПИ с идентификатори 61 и 62 и привеждането им в съответствие с границите на имот пл. № 7 кв. 58 по плана на гр. София от 1977 г., изразяващо се в: нанасяне на нови обекти - поземлени имоти 950 и 951 и заличаване на обекти - поземлени имоти 61 и 62. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на оспорващата, относно допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АНГ по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, както и за наличие на спор за материално право между нея и заинтересованата страна Радислава Величкова, с мотиви, че същата се явява заинтересовано лице, което е дало съгласие за изменението, чрез подписване на съставения АНГ без никакви възражения. От данните по делото е приел, че са налице материалноправните предпоставки за изменение на границата между двата имота по влязлата в сила КККР, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, поради наличие на непълноти или грешки. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че предприетото изменение на границата между поземлени имоти 61 и 62 по влязлата в сила КККР от 2010 г., е по заявление на ответника Радислава Величкова - собственик на ПИ № 61, отговарящ на стар имот с пл. № 7, парцел ХХV, кв. 58 по плана на кв. Княжево, гр. София от 1977 г., който стар имот е имал площ от 555 кв. м., на основание договор за доброволна делба, нотариално заверен, вписан под № 284, т. 6 рег. № 15744/10.07.1992 г. Касаторът се явява единствен собственик по наследство от своя баща Иван Георгиев Иванов и отказ от наследство, направен от останалите негови наследници по закон, надлежно вписани под № 42/1993 г., № 43/1993 г. и № 44/1993 г. при IV-ти РС - София /стр. 60 и 61/, на съседния поземелен имот № 62, отговарящ на стар имот с пл. № 6, парцел VII, кв. 102а по плана на кв. Княжево, София от 1959 г., идентичен на имот пл. № 11, парцел ХХVI, кв. 58 по плана от 1977 г., който стар имот е с площ от 579 кв. м., на основание нот. акт № 179, т. I д. № 189/1962 г. на I Нотариус при СРС и удостоверение за смъртта и наследници на Иван Г. Иванов. Видно от приложените скици-извадки от влезлия в сила кадастрален и регулационен план от 1977 г. имотната граница между двата съседни имота е била права линия, а по влязлата в сила КККР от 2010 г. същата е заснета различно, с чупка към ПИ № 61, т.е. налице е грешка в последния план по отношение границата между тях. Поради това съдът правилно е извел извод, че е налице хипотезата на изменение на КККР по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, което се извършва по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, изискващ съставяне на акт за непълноти и грешки /АНГ/, който следва да бъде подписан от съставителя, заявителя и всички пряко заинтересовани собственици. По спорния за делото въпрос кои са тези пряко заинтересовани собственици, чийто подпис върху АНГ е бил необходим, съдът е изложил изводи, че това е само собственика на съседния ПИ № 62, а именно наследници на Иван Георгиев Иванов, който е записан като собственик на този имот към кадастралния регистър на влязлата в сила КККР от 2010 г., респ. оспорващата Маргарита Георгиева, като негов наследник по закон и извършен отказ от наследство на останалите му наследници /негови внуци/. Установено е, че същата е участвала в административното производство по издаване на оспорения акт, както и е подписала съставния АНГ от 4.12.2012 г. без възражения. В с. з. пред решаващия съд Георгиева е потвърдила съгласието си с новата граница. При тези данни правните изводи на съда са правилни. Правилно е прието, че с оглед положения подпис на заинтересования собственик-касатор върху АНГ, не е налице спор за материално право, както и липсват нарушения в процедурата по издаване на оспорената заповед, поради което същата е законосъобразен акт. Като правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Представеният пред касационната инстанция писмен документ, като ново писмено доказателство, а именно нот. акт за дарение № 4/1997 г. за наличие на собственически права върху ПИ № 62 /идентичен на бивш УПИ ХХVI-11, кв. 58/ на друго лице Ивайла Константинова Йорданова, не води до различни от направените по-горе изводи. Това е така, защото това лице не е заявило навременно своите права, не е вписано в КР към влязлата в сила КККР като собственик на този имот, поради което и не е заинтересовано, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лице, което следва да участва в производството по изменение на тази КККР и да подписва съставения АНГ като такова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение