Решение № 16805 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2013 г.
ВАСIV отделение16.12.2013 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 666 от 15.03.2013 г. на Варненския административен съд - Първо отделение, двадесет и първи състав, постановено по адм. дело № 445/2013 г. в частта му, с която е отменен отказа на кмета на Община Аксаково да извърши административна услуга по заявление с вх. № УТ 10-944/16.11.2012 г. (вярната дата е 7.11.12.), подадено от Цецка Петрова Стефанова - издаване на скица на поземлен имот, намиращ се в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, местност "Черноморска панорама", съставляващ имот № 140 по действащия план на местността и в частта му, с която делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на административната услуга в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 16805 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2013 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Весела Георгиева Юнакова - Ст. юрисконсулт на Община Аксаково, обл. Варна, в качеството си на процесуален представител на Кмета на общината, против решение № 666 от 15.03.2013 г. на Варненски Административен съд, постановено по административно дело № 445/2013 г. Касационният жалбоподател намира решението за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Въпреки че не споделя извода на съда, че писмо изх. № УТ 1-944 (1)/16.11.2012 г. на директора на дирекция "УТ" при общината е издадено от орган, който не разполага с необходимата материална компетентност, пълномощникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал до разглеждане жалбата, като е приел производството за допустимо. На следващо място намира, че неправилно е отменен отказът за извършване на поисканата административна услуга - издаване на скица за ПИ № 140 по КП на местност "Черноморска панорама" и в тази връзка са развити обстойни съображения. Позовава се на съдебна практика на Върховния касационен съд относно приложение на института на давността по отношение на земи, попадащи в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и твърди, че обстоятелството, че заявителката иска да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота не въплъщава в себе си основателна по презумпция претенция за права върху същия. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго такова, с което да бъде потвърден отказа за изчертаване на скица, като правилен и законосъобразен. От пълномощника на ответната страна Цецка Петрова Стефанова е постъпил писмен отговор, в който се моли съдебното решение да бъде потвърдено и да бъде присъден адвокатски хонорар в пълен размер от 450 лева. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена в законния срок и е неоснователна. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Правилно съдът е приел, че лицето има правен интерес за получаване на исканата административна услуга и че този отказ е незаконосъобразен. Касационната жалба на кмета на ОБЩИНА АКСАКОВО е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14 - дневен срок от съобщаването на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 666 от 15.03.2013 г. по адм. дело № 445/2013 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Варненският административен съд - Първо отделение, двадесет и първи състав, на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК, ОТМЕНЯ отказа на кмета на Община Аксаково да извърши административна услуга по заявление с вх. № УТ 1 - 944/16.11.2012 г. (вярната дата е 07.11.12.), подадено от Цецка Петрова Стефанова - издаване на скица на поземлен имот, намиращ се в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, местност "Черноморска панорама", съставляващ имот № 140 по действащия план на местността; ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за извършване на административната услуга в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с мотивите на настоящото решение и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Община - Аксаково да заплати на Цецка Петрова Стефанова сумата от 160 лева, представляваща направени разноски в съдебния процес, на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената от Цецка Петрова Стефанова жалба е допустима и основателна. Касае се за издаване на скица на имот, свързано с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респективно наличието на конкурентни права, е от компетентност на съответния нотариус в охранителното производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не директорът на дирекция като орган по чл. 5а от ЗА, нито кметът, проверява дали представените писмени доказателства установяват право на собственост на заявителя или не. С отказа си административният орган превратно е упражнил правата си. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. По отношение на претендираните разноски съдът е приел за основателно възражението за прекомерност и е редуцирал адвокатското възнаграждение от 600 лева на минималния размер от 150 лева, и като е взел предвид и заплатената държавна такса от 10 лева, е осъдил ответната община да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 160 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административното производство е започнало по ЗАЯВЛЕНИЕ от Цецка Петрова Стефанова до Кмета на Община Аксаково с вх. № УТ 1 - 944/7.11.2012 г., за издаване скица за поземлен имот № 140 от КП на с. Осеново, местност "Черноморска панорама", като изрично е посочено, че скицата ще послужи за КНА (което означава "констативен нотариален акт"). По това заявление, което безспорно е поставило началото на административно производство, няма произнасяне от компетентния административен орган - кмета на общината, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Издаденото във връзка със заявлението писмо изх. № УТ 1-944 (1)/16.11.2012 г., подписано от инж. Мария Димитрова - Директор на Дирекция "УТ" (което означава "Устройство на територията") при Община Аксаково, Варненска област, по своето съдържание има уведомителен характер, че исканата административна услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ (плана на новообразуваните имоти) за местността, който е в процес на разработка. По своя правен характер писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Отделно от това, в него не се съдържа властническо волеизявление на компетентния адмнистративен орган, който е кмета на общината, а не директора на дирекция, който е пряко подчинен на Зам. кмет "ОСС и УТ" видно от представената по делото длъжностна характеристика. В тази връзка правилно жалбоподателката не е насочила жалбата си срещу това писмо, защото в противен случай тя би била процесуално недопустима. Правилно и първоинстанционният съд е приел за предмет на делото не горецитираното писмо, а отказа на кмета на общината да издаде поисканата скица. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение счита, че този вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Допълнителна разпоредба от Закона за администрацията, не може да бъде отказана. По принцип скицата представлява графична извадка от някакъв план, в който е обособен имота, за който се иска тази скица - помощен, кадастрален, регулационен, подробен устройствен, план за земеразделяне, карта на възстановената собственост, план на новообразувани имоти (ПНИ) и т. н. Скицата се издава въз основа на този план, ако имота съществува в него, защото е необходимо да се нанесат индивидуализиращите му белези - площ, граници, съседи, тоест да има техническите данни за него. Съответният служител прави извадка от плана за местността, където се намира имота като освен че отбелязва от кой план е тази извадка, отразява и всички данни за имота, включително и кой е посочен за собственик. Отразяват се всички обективни технически данни, съдържащи се в съответната техническа общинска служба, на която е възложено издаването на скици. Не се прави преценка на съдържащите се в преписката данни - само нотариусът в охранителното производство по чл. 587 от ГПК (чл. 483 стар ГПК) има правото да преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност или да откаже с мотивиран акт. Освен това не е в правомощията на административния орган да прави изводи относно собствеността на имота. Самата скица не представлява доказателство за собственост на имота, но е необходима именно за доказване на право на собственост върху него. В касационната жалба само се твърди, но няма представени никакви доказателства нито пред първата инстанция, нито пред настоящата, че има изработен кадастрален план от 1990 г. за процесната местност "Черноморска панорама", но той не е влязъл в законна сила, тъй като не е бил одобрен. Неоснователно е и позоваването на давност, тъй като такъв институт в административното производство не се изследва, не се преценява и не се обсъжда. Затова и практиката на ВКС за земи попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима за случая. Предвид изложеното, възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни. По отношение на съдебното решение в частта му за присъдените разноски следва да се отбележи, че с Възражение № 6632 от 25.03.2013 г. адвокат Недка Маринова като пълномощник на Цецка Петрова Стефанова е поискала от Административен съд - Варна да измени решение № 666/15.03.2013 г. в частта относно присъдения в тяхна полза адвокатски хонорар в размер на 160 лева, който е под минималния полагащ се адвокатски хонорар съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК в размер на 450 лева. Срещу това възражение е постъпил Писмен отговор от Кмета на Община Аксаково, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Весела Георгиева Юнакова. С определение № 2533/23.04.2013 г. по адм. дело № 445/2013 г. Варненският административен съд, в производство по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 143, ал. 1 от АПК е оставил без разглеждане подадената молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Това определение е било съобщено на двете страни: на Цецка Петрова Стефанова на датата 30.04.2013 г., а на Община Аксаково на датата 29.04.2013 г., но не е било обжалвано с частна жалба пред ВАС, поради което е влязло в сила и въпросът за дължимите пред първата инстанция разноски, е разрешен. Само за прецизност следва да се отбележи, че писменият отговор на Кмета на Община Аксаково, определението под № 2533/23.04.2013 г. на Варненския административен съд, както и съобщенията за неговото постановяване неизвестно защо са приложени в касационното адм. дело № 6678/2013 г. по описа на Върховния административен съд, а не са приложени по адм. дело № 445/2013 г. по описа на Варненския административен съд, където им е мястото. При този изход на спора пред настоящата инстанция, ответната страна има право на разноски, които и са поискани своевременно в писмения отговор на адв. Недка Маринова - 450 лева адвокатски хонорар, но няма данни такива да са направени, поради което и не се присъждат. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в невлязлата в сила част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,