Решение № 10586 от 3.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Соколов, подадена чрез адв. Т. Радуцов, срещу Решение 6464/03.11.2022 г., постановено по адм. дело 2906/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебния акт. Претендират се разноските по делото. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град /ТП на НОИ София-град/ чрез юрк. К. Първанов оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на П. Соколов срещу Решение 2153-21-2/06.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено потвърденото с него Разпореждане РНП-1-4-21-00842055/18.11.2020 г. за събиране на надвзетата пенсия ведно с дължимата законна лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че по заявление 496/29.04.2004 г. на П. Соколов с разпореждане [номер]/19.05.2004 г. на лицето са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ и социална пенсия за инвалидност. С искания с вх. 1029-40-3722/12.04.2017 г. и с вх. 1029-21-5754#4/07.07.2017 г. от МВР - Главна дирекция Национална полиция са изискани проверки на пенсионното досие на П. Соколов. След приключването им и с оглед на установеното от контролните органи на НОИ са приели, че не следва да се зачитат периодите от 01.01.1992 г. до 31.12.1995 г. и от 01.01.1998 г. до 31.12.2001 г., които са зачетени при отпускането на пенсията за ИОЗ на П. Соколов. В тази връзка е издадено разпореждане [номер]/229 от 27.04.2018 г, с което е поправено разпореждането от 19.05.2004 г. за отпускане на лична пенсия за ИОЗ и последващите го, като са определени нови размери на пенсията за ИОЗ. Цитираното разпореждане е обжалвано по административен ред, в резултат на което е постановено Решение 2153-21-372/18.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което подадената жалба от П. Соколов е оставена без уважение като неоснователна. Касационната инстанция намира, че правилно е възприето от съда, че след обжалване на посоченото решение на Директора на ТП на НОИ София - град по съдебен ред е постановено Решение 7129/21.11.2019 г. по адм. д. 1233/2019 г. по описа на АССГ, с което жалбата е оставена без уважение и е прието за установено, че Осигурителна книжка 5307036561, издадена на 27.01.1994 г. на П. Соколов е неистински документ. Решението на АССГ е оставено в сила с окончателно Решение 8072/24.06.2020 г. по адм. д. 2636/2020 г. по описа на ВАС. С оглед на гореизложеното разпореждане [номер]/229 от 27.04.2018 г. е влязло в сила. В тази връзка е издадено и процесното Разпореждане РНП-1-4-21-00842055/18.11.2020 г. за събиране на надвзетата пенсия ведно с дължимата законна лихва, което е потвърдено с оспореното Решение 2153-21-2/06.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София - град. С оспореният акт в касационното производство, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на П. Соколов срещу горното решение. Спорът относно осигурителния стаж и осигурителния доход на жалбоподателя за периодите от 01.01.1992 г. до 31.12.1995 г. и от 01.01.1998 г. до 31.12.2001 г., удостоверени с цитираната по- горе осигурителна книжка, е решен с влязъл в сила съдебен акт, а именно - Решение 7129 от 21.11.2019 г. по адм. д. 1233/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 8072 от 24.06.2020 г. по адм. д. 2636/2020 г. по описа на ВАС. С оглед на изложеното, така както е възприел и Административен съд София-град, правилно е, че основният спорен въпрос по делото се свежда до това дали жалбоподателят е бил недобросъвестен при представяне на осигурителна книжка 5307036561, издадена на 27.01.1994 г., за която със съдебно решение 7129 от 21.11.2019 г. по адм. д. 1233/2019 г. по описа на АССГ е прието за установено, че представлява неистински документ. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил горните факти в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София - град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Обосновани са изводите на съда, че от представените писмени доказателства не може да се направи извод, че сумите са получени добросъвестно от касатора. С депозиране на заявлението си на 29.04.2004 г., П.Соколов е бил запознат с документите, вписани в описа на стр. 2 от заявлението, включително и с процесната осигурителна книжка, тъй като в същото заявление е декларирал това свое знание. От доказателствата по делото се установява, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателя е представил неистински документ, въз основа на който за длъжностното лице по пенсионно осигуряване се е създало заблуждение, че по отношение на лицето П. Соколов е възникнало право на лична пенсия за ИОЗ в неследващ му се размер. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Според чл.114, ал.3 за възстановяване на сумите по ал.1 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1 от КСО. Неоснователни са оплакванията относно изтекла погасителна давност за вземането на разпореждане от 08.11.2020 г. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за инстанция, но единствено за настоящата, предвид това, че пред първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,