Решение № 7268 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2026 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Андроник 1“ ЕООД, ЕИК 201210338, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от С. П. В., управител, чрез адвокат Т. Лисичкова, срещу решение № 3500/27.01.2026 г., постановено по адм. д. № 6987/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Столична община, чрез юрисконсулт И. Ташева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява искане за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на „Андроник 1“ ЕООД с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на Столична община да заплати сумата 307 052,57 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на продажната цена на обекта (ПМО – прикрепен дървен навес към трафопост) от негова продажба по сключен предварителен договор, причинени от незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за търпимост от главния архитект на Столична община и от неизпълнението на решение № 10199/24.03.2025 г. по адм. д. № 10388/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С обжалваното решение на Административният съд София-град е отхвърлена исковата молба, като е прието, че същата е допустима, но неоснователна. Съдът е приел за установено, че съгласно нотариален акт № 24 от 06.03.2017 г., С. П. В. е продал на „Андроник 1“ ЕООД недвижим имот, представляващ: Търговско помещение в трафопост, находящ се в гр. София, ж. к. „Лев Толстой“, до бл. 52 и с административен адрес: гр. София, ул. „Република“ № 16, със застроена площ 85,78 кв.м., състоящ се от предверие, работилница – склад, коридор, три канцеларии, две складови помещения и санитарен възел, прилежаща част изток 10 м., като 6,5 метра е пМО (полумасивна основа 65 кв.м.) До главния архитект на Столична община е подадено заявление рег. № САГ22-УТ00-76/23.02.2022 г. от „Андроник 1“ ЕООД, с което е поискано издаване на удостоверение за търпимост на незаконен строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към Трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 с административен адрес: гр.София, ж.к. „Надежда“, кв. „Толстой“, ул. „Република“ № 16. Липсват данни за изрично произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ на главния архитект на Столична община за издаване на удостоверение за търпимост на незаконен строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към Трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 КККР е бил оспорен пред Административен съд София-град. В тази връзка е постановено влязло в сила решение № 10199/24.03.2025 г. по адм. д. № 10388/2024 г. по описа на АССГ, с което е отменен мълчаливия отказ на главния архитект на СО да издаде по реда на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към Трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 с административен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, кв. „Толстой“, ул. „Република“ № 16. Със същия съдебен акт е изпратена преписката на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление, съобразно мотивите на съда, като е определен едномесечен срок за издаване на административния акт по заявлението. В мотивите на решението е прието, че административният орган следва да прецени дали пристройката е построена преди 1987 г. Допълнително е прието, че главният архитект дължи изрично произнасяне, поради което формираният мълчалив отказ е в нарушение на материалния закон. Изрично е отразено, че основателността на предявеното искане пред административния орган не може да бъде разрешена от съда, когато е формиран мълчалив отказ. Съгласно Заповед № САГ24-РД-09-09-67/30.08.2024 г. на главния архитект на Столична община, на главните архитекти на райони в Столична община са делегирани правомощия за издаване на удостоверения за търпимост. С писмо от 02.06.2025 г., от главния архитект на район „Надежда“ - СО е указано на „Андроник 1“ ЕООД да представи доказателства за годината на извършване на строежа, като е уточнено, че изграждането му не е допустимо по време на действието на регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-36/26.01.1994 г., както и към днешна дата. По делото не се спори, че липсва издаден изричен административен акт по подаденото заявление за издаване на удостоверение за търпимост. Представен е предварителен договор от 30.04.2025 г., сключен между „Андроник 1“ ЕООД и С. С., видно от който, от дружеството е поето задължението за прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот: Ресторант - обща сграда, състояща се от Трафопост от 85,78 кв.м. с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 КККР с трайно прикрепена постройка пМО от 65 кв. м. към него. Продажната цена е в размер на 365 668 лева за трафопоста и 307 060 лева за пристройка (пМО), т. е. общо 672 728 лева. Налична е клауза, според която следва да се заплати капаро 9500 лева от страна на купувача С. С.. Съгласно чл. 3 от предварителния договор, окончателният договор следва да се подпише в срок до 30.05.2025 г. при предоставяне на Удостоверение за търпимост за 65 кв.м. пМО - трайно прикрепената сграда към трафопоста. Според чл. 10 от предварителния договор, при несключване на окончателен договор в предвидения срок и условия по вина на продавача, същият дължи на купувача връщане на полученото капаро в троен размер. Представен е приходен касов ордер, установяващ, че С. С. е заплатил на „Андроник 1“ ЕООД капаро в размер на 9500 лева. По делото пред АССГ са приети свидетелски показания на С. С., който разяснява, че се е свързал с управителя на „Андроник 1“ ЕООД по повод обява за продажба на имот в гр. София, кв. „Надежда“, представляващ търговско помещение – заведение за хранене, намиращо се в Трафопост. Дава сведения за сключен предварителен договор между свидетеля като купувач и „Андроник 1“ ЕООД като продавач, с който е постигната договореност за сключване на окончателен договор за имота. Като причина за сключване на предварителен договор e посочeno, че за имота е липсвало удостоверение за търпимост, с което продавачът е следвало да се снабди за около 1 – 2 седмици. Свидетелят потвърждава, че е заплатил капаро в размер на 9500 лева, както и за поето задължение на продавача да заплати капаро в троен размер, в случай че договорът не бъде сключен. Окончателен договор не е бил сключен, тъй като ищецът не се е снабдил с удостоверение за търпимост. Продавачът e върнал капарото и е заплатил неустойка в троен размер на капарото, но за това не е бил съставен писмен документ. Съдът е формулирал извод, че не са доказани настъпилите вреди, в случая твърдените пропуснати ползи, от получаването на продажната цена. Изложени са доводи, че понятието пропусната полза не е дефинирано, като в теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено сигурно увеличаване на имуществото. Направено е заключение, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и следва да бъде доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото, докато в конкретня случай същата е само логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в ЗОДОВ ред. Изведения от закона сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността. На основание чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В случая се претендират обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт и бездействие по изпълнение на съдебно решение, като следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган; 2. същите да са осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. да са осъществени от административен орган, намиращ се в структурата на ответника - Столична община; 4. наличие на претърпени имуществени вреди (пропусната полза), а именно сигурното увеличение на имуществото; 5. причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и незаконосъобразни акт, респ. действието/бездействието. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на ответника по настоящото дело – Столична община. Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение № 10199/24.03.2025 г. по адм. д. № 10388/2024 г. по описа на АССГ е отменен мълчаливия отказ на главния архитект на СО да издаде по реда на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към Трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 с административен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, кв. „Толстой“, ул. „Република“ № 16., като преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление, съобразно мотивите на съда и е определен едномесечен срок за издаване на административния акт по заявлението. Липсват доказателства за издаването на административен акт в изпълнение на решението. В този смисъл, установено е наличие на първата предпоставка от изброените по-горе – незаконосъобразен акт – мълчалив отказ на главния архитект на СО, отменен по съдебен ред. По делото не се спори, че липсва издаден изричен административен акт по подаденото заявление за издаване на удостоверение за търпимост. Съгласно мотивите на влязлото в сила съдебно решение № 10388/2024 г., по описа на АССГ, съдът е приел, че от доказателствата по административната преписка са налице твърдения и документи които сочат, че процесната пристройка вероятно е строена преди 1987 г., но тези факти следва да бъдат проверени от административния орган и същият да формира изрична воля с надлежен акт по подаденото до него заявление. Твърденията за осъществяването на фактическия състав на § 16, ал.1 ПР ЗУТ обуславя материалната незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ за издаване на удостоверение за търпимост от сезирания орган-главния архитект на Столичната община, който е компетентен да се произнесе по заявлението на „Андроник 1“ ЕООД. Изложено е, че следва да се проведе административно производство, като в хода на производството по заявеното удостоверение за търпимост административният орган следва да установи всички релевантни за казуса факти и да се произнесе по заявлението с надлежен акт, в който да изложи мотиви. Изрично е посочено, че в случаите на мълчалив отказ, формиран по ЗУТ, въпросът за основателността на предявеното искане, не може да бъде разрешен от съда, поради естеството на акта, затова преписката следва да бъде върната с указания за задължително мотивирано произнасяне от страна на административния орган. Изложено е също, че в рамките на съдебното производство съдът не следва да обсъжда дали са налице предпоставките за издаването на исканото удостоверение за търпимост, както и дали въпросният строеж представлява търпим, защото това са въпроси, които следва да са предмет на евентуално следващо производство с предмет законосъобразността на издадения от главния архитект на СО административен акт. Видно от мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен мълчаливия отказ на главния архитект на СО да издаде по реда на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към Трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 с административен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, кв. „Толстой“, ул. „Република“ № 16, преписката е изпратена на главния архитект на СО за произнасяне по същество по подаденото заявление, съобразно мотивите на съдебното решение, но изрично е посочено, че наличието на предпоставките за издаването на исканото удостоверение за търпимост, както и дали въпросният строеж представлява търпим е въпрос, който следва да се изясни в рамките на предстоящото административно производство. Следователно, в резултат от съдебното решение и връщането на преписката за произнасяне на административния орган не се гарантира настъпването на положителен резултат за „Андроник 1“ ЕООД, изразяващ се в издаване на удостоверение за търпимост относно описания имот. Поради тази причина и не може да обоснове наличие на настъпила вреда, в резултат от отменения с влязлото в сила съдебно решение № 10388/2024 г., по описа на АССГ мълчалив отказ. Правилен е направения от Административен съд София-град извод, че не се установява по безспорен начин наличието на настъпили вреди в резултат от изпълнение на административна дейност. Липсва разрешение на въпроса дали по отношение на строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към Трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2 с административен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, кв. „Толстой“, ул. „Република“ № 16 са изпълнени изискванията за издаване на удостоверение за търпимост, поради което и не може да се приеме, че от отказа за издаване на такова за заявителя „Андроник 1“ ЕООД са настъпили претендираните вреди. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай реално липсва наличието на безспорно установена настъпила вреда, в резултат от отменен по съответния ред административен акт. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,