Решение № 10256 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2013 г.

Решение № 10256 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба на Емил Георгиев Бешлийски в качеството му на представител на ЖСК "Домостроител-2", гр. Плевен, срещу решение № Ж-18 от 14.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията). С обжалваното решение регулаторният орган на основание чл. 201, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 102, ал. 2 от отменената Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е наложил принудителни административни мерки на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като е разпоредил на лицензианта да предложи цена за присъединяване на сградата на ЖСК "Домостроител-2", с адрес: кв. "Кайлъка", бл. 311, вх. "Б", ап. 9, гр. Плевен, изчислена съгласно т. 7 от решение № Ц-002 от 29.03.2002 г. на ДКЕВР, включваща постоянна компонента за присъединена мощност от 201 до 500 кW, и е задължил "ЧЕЗ Разпределение България" АД да го уведоми в 7-дневен срок за предприетите действия. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното решение. Релевира се допуснато нарушение на чл. 35 АПК, включително и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, а спорът реши по същество. Направено е и искане в условията на евентуалност - преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния се представител оспорва жалбата. Взема становище за нейната неоснователност, като моли решението на административния орган да се потвърди. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуалния си представител, също взема становище за неоснователност на жалбата. По изложените съображения в представените писмени бележки, в които се съдържат твърдения относно спазването от страна на ДКЕВР на нормативната уредба относима за създаденото административно правоотношение моли, жалбата да не се уважава. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадената жалба за процесуално допустима. Относно направеното възражение от заинтересованата страна за процесуалната недопустимост на жалбата, настоящият състав констатира, че решението на ДКЕВР е постановено въз основа на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена по законовата делегация на чл. 60 ЗЕ към която препраща чл. 22, ал. 7 при предоставеното правомощие на ДКЕВР да разглежда жалби по реда на ал. 1, т. 1. Според чл. 103 НЛДЕ, отменена, но действала към момента на постановяване на решението, предмет на настоящата жалба, решенията на Комисията може да се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Освен че решението, срещу което е подадена жалбата подлежи на съдебен контрол, жалбата е подадена от представляващия ЖСК "Домостроител-2", или от надлежна страна и в срока по чл. 103, ал. 1 НЛДЕ. Решението на ДКЕВР е съобщено на Емил Бешлийски на 22.01.2013 г., видно от обратната разписка - лист 8 от административната преписка. Жалбата е подадена направо пред Върховния административен съд по пощата, като пощенското клеймо върху плика е с дата 5.02.2013 г. или в преклузивния 14-дневен срок. Следователно направеното възражение от заинтересованата страна за недопустимост на жалбата е неоснователно. Според изложеното относно допустимостта жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От доказателствата приложени към административната преписка се установява, че Емил Бешлийски, като представляващ ЖСК "Домостроител-2", е подал искане № 1200579714 от 25.01.2012 г., а според становището на директора на Дирекция "ОППМ" в "ЧЕЗ Разпределение България" АД - лист 60-62 от адм. преписка входящият номер на искането е 1200520156 от 25.11.2011 г., да му се предложи договор за присъединяване към електрическата мрежа на обект ЖСК, представляваща жилищен блок № 311, намираща се в гр. Плевен, ж. к. "Кайлъка", кв. 428, УПИ I, за предоставена мощност от 350 kW. По искането е изготвено становище с изх. № 1200520156 от 19.01.2012 г. на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, обн. в ДВ, бр. 74/2004 г., издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси по законовата делегация на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, наричана само "Наредба № 6". В това становище е описано фактическото положение на жилищния блок, състоящ се от пет самостоятелни входа, начинът на присъединяването на всеки един към електроразпределителната мрежа, мястото на присъединяване, съоръженията, които трябва да се изградят за присъединяването, техническите параметри и изисквания към съоръженията в мястото на присъединяване, граница на собственост, цена на присъединяване, изграждане на съоръженията за присъединяване и задълженията на потребителя и на разпределителното предприятие. Заинтересованата страна и разпределително дружество е представило и проект на договор за присъединяване по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 - ДПЕРМ 1200579414, без дата, в който е посочена цена за присъединяване в размер на 29 400 лв. - лист 54-57 от адм. преписка. Към проекта на договора има приложение № 1 относно главните електромерни табла на съответните пет входа. Емил Бешлийски, в качеството си на представляващ ЖСК е останал недоволен от така предложения му проект на договор, поради което е подал жалба и до ДКЕВР с вх. № Е-11Е-00-22 от 28.05.2012 г. В съответствие с чл. 98, ал. 3 НЛДЕ ДКЕВР е изискала писмено становище от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е представено - лист 46-47. Със заповед № З-Е-232 от 15.10.2012 г. ДКЕВР е сформирала комисия, която да извърши проверка по случая в срок от два месеца, с поставени в заповедта три задачи - лист 40. Изпълнението на заповедта е отразено в констативен протокол № 42 от 7.12.2012 г. на назначената комисия - лист 34-37 от преписката. Протоколът е предявен на жалбоподателя и на заинтересованата страна, която е направила възражение. Назначената комисия да извърши проверката е съставила доклад до председателя на ДКЕВР с вх. № Е-ДК-9 от 10.01.2013 г., който е разгледан на заседание на ДКЕВР, проведено на 14.01.2013 г., според представеното извлечение от протокол № 5 от същата дата. След разглеждане на жалбата, доклада на комисията, представеният от нея констативен протокол, ДКЕВР е взела обжалваното решение № Ж-18 от 14.01.2013 г. В решението си ДКЕВР е разгледала становищата и на лицензианта и това на жалбоподателя, като е приела, че жалбата на ЖСК е частично основателна. Основателността й е относно определената цена за присъединяване, която неправилно е била определена от лицензианта в неговото становище и предложен проект на договор. Цената за присъединяване е намалена до размера от 21 360 лв., поради това, че ЖСК представлява един обект според § 5, т. 23 ДР на ЗУТ, по начина по който е изграден и е дадено строително разрешение за изграждането му, а не поетапно. Цената за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа е в зависимост от предоставената максимална мощност, ниво на напрежение и съответните разходи. В цената се включват само разходи, които са свързани с услугата, като тези разходи не са елемент на цените за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа. Цената на услугата е уредена в чл. 25 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.) и т. 7 от решение № Ц-002 от 29.03.2002 г. на ДКЕВР, прието на основание чл. 16, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 20-24 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) и в съответствие със задължителните правила на Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия, приети с ПМС № 53 от 6.03.2002 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 15.02.2002 г. Според присъединената мощност, която е в размер на 201 до 500 kW приложима е т. 7 от посоченото решение. В решението, предмет на жалбата е посочено, че към момента на въвеждане в експлоатация на построения жилищен блок не е бил сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, какъвто е следвало да бъде сключен според чл. 91 от отменения ЗЕЕЕ, включително и на основание чл. 15 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн. в ДВ, бр. 40/2000 г. и отм. бр. 34/2005 г. Изискването за сключването на такъв договор е предвидено и в чл. 117 ЗЕ. За да се спазят изискванията на действащата Наредба № 6, предвидени в чл. 33, ал. 2, заявената мощност следва да се увеличи до 130% с цел осигуряване на резерв за увеличаване не предоставената мощност за бъдещ период. Увеличението се отнася до всяка обособена сграда, тъй като жилищната сграда се състои от пет самостоятелни входа. По изложените фактически и правни констатации ДКЕВР е постановила своето решение. Решението е законосъобразно. То е постановено при стриктно спазване на правомощието на ДКЕВР да разглежда жалби на потребители срещу лицензианти - чл. 97, ал. 1, т. 1 НЛДЕ. Назначена е работна група, която е извършила проверка и е съставила констативен протокол, предявен на страните и при спазване на реда, предвиден в чл. 100-102 НЛДЕ. Решението се оспорва от жалбоподателя с твърдения относно това, че вече жилищният блок е присъединен към електроразпределителната мрежа и с проекта на договора и решението на ДКЕВР се цели повторно присъединяване на жилищния блок. Това твърдение е неоснователно, защото както е установено и в обжалваното решение ЖСК няма сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа и не е платила такса за тази услуга. Самата сграда е собственост на общината, според приложения акт за частна общинска собственост, а индивидуалните партиди на живущите в нея са били открити през 2001 г. Освен това към жалбата не е приложен сключен договор с НЕК или друго електроразпределително дружество за присъединяване към електроразпределителната мрежа. В обжалваното решението са посочени елементите на присъединяване и мястото на което то ще се извърши, чрез предоставяне на втора, успоредна линия на съществуващата, за да отговаря на изискванията на Наредба № 6. Направените твърдения в жалбата относно писмо № Пр-р 21 от 13.02.1995 г., приложено към жалбата не могат да отменят констатациите относно изградените до момента електрически съоръжения за присъединяване на обекта, а именно два броя разпределителни касети, монтирани между входовете и захранването с посочените кабели със съответните сечения. Жалбоподателят не е опровергал фактическите констатации, послужили за издаването на обжалваното решение, включително и спазване на законовите изисквания при издаването му. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение