Решение № 3539 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Финанси, бюджет и данъчно облагане (ФБДО) в Община Айтос, чрез гл. юрисконсулт Г. Стоичкова, и на Г. Х. Айтос ЕООД, ЕИК 147161709, седалище и адрес на управление гр. Айтос, [адрес], чрез адв. Карчев, срещу Решение 9659 от 27.11.2024 г. по адм. д. 510/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал.3 ДОПК 107-4612-1/01.02.2024 г., издаден от главен специалист в дирекция ФБДО в Община Айтос, потвърден с Решение 1 от 29.02.2024 г. на директора на цитираната дирекция в частта, с която е установено задължение за ТБО за 2023 г. за разликата над 2223,04 лв. - главница до 3907,46 лв. и за разликата над 126.44 лв. - лихва до 222.27 лв. за имот с партиден 5201F196218500, находящ се в гр. Айтос, [адрес] и за имот с партиден 5201F238500, находящ се в гр. Айтос, [адрес], а в останалата част жалбата е отхвърлена. Директорът на дирекция ФБДО в Община Айтос обжалва решението в частта, с която е отменен АУЗ досежно задължението за ТБО за 2023 г. за разликата над 2223.04 лв. до 3907,46 лв. главница и за разликата над 126.44 лв. до 222.27 лв. лихва за имот с партиден 5201F196218500, находящ се на [адрес] и за имот с партиден 5201F238500, находящ се на [адрес]. Поддържа се касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че от писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установяват разположени съдове за битов отпадък тип бобър в непосредствена близост до имотите на Г. Х. Айтос ЕООД. Според първия касатор смесените битови отпадъци не са в обхвата на сключения по реда на ЗУО договор за покупко-продажба на отпадъци, който не следва да се цени като основание за освобождаване от заплащане на ТБО. По тези съображения се иска отмяна на решението в оспорената част, отхвърляне на жалбата на дружеството срещу АУЗ и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба, Г. Х. Айтос ЕООД, я оспорва като неоснователна чрез пълномощника си адв. Карчев по подробно изложени в писмен отговор съображения. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в оспорената му от администрацията част. Г. Х. Айтос ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 107-4612-1/01.02.2024 г. Наведено е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд Бургас да обсъди заявленията на дружеството за освобождаване от заплащане на ТБО за 2023 г. във вр. с чл. 71 ЗМДТ. Поддържа, че недвижимият имот, намиращ се в гр. Айтос, [адрес], е жилищна сграда. С тези мотиви претендира отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Ответникът по касационната жалба на Г. Х. Айтос ЕООД, директорът на дирекция ФБДО в Община Айтос, чрез гл. юрисконсулт Г. Стоичкова в писмен отговор оспорва основателността й. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в оспорената му част. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване части от съдебния акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които те са неблагоприятни, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност. Пред АС Бургас е оспорен АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК 107-4612-1/01.02.2024 г., издаден от главен специалист в дирекция ФБДО в Община Айтос, потвърден с Решение 1 от 29.02.2024 г. на директор на дирекцията в частта, с която на Г. Х. Айтос ЕООД, е установено задължение за ТБО за 2023 г. както следва: за имот в гр. Айтос, [адрес] в размер на 2275.52 лв. и лихва за забава в размер на 129.44 лв.; за имот в гр. Айтос, [адрес] в размер на 1631.94 лв. и лихва за забава в размер на 92.83 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд дружество е собственик на нежилищен имот, находящ с в гр. Айтос, кафе [наименование], [адрес], представляващ обособена част от втори етаж на търговска сграда с площ от 536 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ I, кв.124 по плана ПУП на гр. Айтос. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ имотът е деклариран като магазин с РЗП 536 кв. м. с отчетна стойност 362 000 лв. Г. Х. Айтос ЕООД е собственик и на жилищна сграда , състояща се от партер с офиси, изложбена зала, жилищен етаж с 1 апартамент, фотоволтаична PV система за производство на електроенергия 100 кWp и външно кабелно ел. захранване от главно ел. табло, сграда до ел. табло мерене съгласно Разрешение за ползване ДК-07-58/09.02.2010 г., находяща се в гр. Айтос, [адрес]. По реда на чл. 14 от ЗМДТ имотът е деклариран като производствена сграда с отчетна стойност 199480,90 лв. На 03.01.2023 г. между Г. Х. Айтос ЕООД - възложител и Ники Тел Рециклинг ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на отпадъци, по силата на който изпълнителят поема задължението да приема и транспортира генерираните от продавача отпадъци от хартиена, картонена и пластмасова опаковка от търговска дейност с кодове 15 01 01 (100% велпапе); 15 01 02 (прозрачна натурална пластмаса); 15 01 02 (стреч и найлон безцветно, натурално без примеси от складова дейност); 15 01 01 (смесена хартия, картонаж) 15 01 02 (полиетилен ниско и високо налягане). Не се спори, че от дружеството са подадени декларации по чл. 16а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Айтос (НОАМТЦУПОА), според които за всеки имот търговецът ще използва по един брой контейнер тип бобър . При горната фактическа установеност АС - Бургас е приел, че оспорването е допустимо, тъй като е изпълнено изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за оспорването му пред съд. Издаден е от компетентен орган, определен със Заповед РД-08-360/07.06.2022 г. на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Първостепенният съд е обосновал недоказаност да е престирана услугата сметосъбиране и сметоизвозване от общината за периода в обхвата на акта по отношение на собствените на дружеството имоти на първо място, тъй като не е установено пред тях да са поставени контейнери тип бобър и на второ, че от администрацията не е изготвена на схема за местата, на които са разположени контейнерите, както и че липсва протокол за предаване на заявените контейнери. По тези съображения е постановил отмяна на акта в частта на ТБО в размер на 1684 лв. За да мотивира законосъобразност на акта в частта относно услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, първостепенният съд е ценил представените доказателства (протоколи за извършените дейности) и показанията на св. И. (служител на общината). Решаващият състав е констатирал, че такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения не е начислена от административния орган. Относно недвижимият имот в гр. Айтос, [адрес] е възприел довода на органа по приходите, че в сградата са налице нежилищни имоти и за тях правилно е определена ТБО съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 2.1 от НОАМТЦУПОА. За жилищната част ТБО не е определяна. Решението е частично неправилно. Първостепенният съд е извършил непълен анализ на доказателствата по делото, относими към престиране на услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране по чл. 62, т. 1 ЗМДТ от страна на Община Айтос. В съдебната практика по приложението на ЗМДТ няма спор, че дължимостта на таксата битови отпадъци не е обусловена единствено от наличието на установена в чл. 11 ЗМДТ правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект, а от фактическото престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Като собственик на декларираните от него по реда на чл. 14 ЗМДТ нежилищни недвижими имоти Г. Х. Айтос ЕООД е субект на задължението за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Не се спори, че те са в обхвата на строителните граници на гр. Айтос и на заповедите на кмета на Община Айтос за определяне на границите, в които ще се извършва организираното сметоизвозване в населените места на общината през 2023 г. Не се спори и че от дружеството са две декларации по чл. 16а от НОАМТЦУПОА, че за всеки един от имотите ще използва по един брой контейнер тип бобър . Основателен е касационният довод на администрацията, че първостепенният съд е игнорирал показанията на посочения от дружеството свидетел Р., според които в непосредствена близост до търговския му обект в центъра на гр. Айтос са разположени 8 или 10 контейнера, които се ползват от собственика на дружеството и от неговите служители. Те кореспондират напълно със споделеното от св. К. И. (еколог в общината), която подробно и последователно описва разположението на съдовете в близост до двата имота и начина, по който се ползват. Първостепенният съд не е отнесъл към нормативно установено задължение тезата, че от общината не е изготвена схема за поставяне на съдовете за битов отпадък, нито че такива следва да се разполагат пред конкретен обект на облагане. Неоснователен е касационният довод на дружеството за приложимост на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, в приложимата редакция бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., съгласно изменение ДВ бр.81/2024 г., в сила от 24.09.2024 г., доколкото същата предвижда, че ще влезе в сила от 01.01.2026 г., аргументиран с договора за покупко-продажба на отпадъци, сключен между Г. Х. Айтос ЕООД и Ники Тел Рециклинг ЕООД. Негов предмет е приемането и транспортирането на хартиени, картонени и пластмасови опаковка, генерирана от търговска дейност съобразно задължението на търговеца по чл. 33, ал. 2 ЗУО. Както бе посочено, в договора изчерпателно са изброени и отнесени към кодове отпадъците, които ще се извозват, и те са от хартия, картон, пластмаса, полиетилен. Битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗМДТ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Жизнената дейност на хората в домовете им и в обществените сгради изключва създаване единствено на хартиени и пластмасови отпадъци. По делото не са посочени доказателства, относими към трите елемента от фактическия състав на чл. 71, т. 2 ЗМДТ - имотът да е незастроен или да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Изложеното обуславя извод за основателност на касационната жалба на директора на дирекция ФБДО в Община Айтос. Неоснователна е касационната жалба на дружеството. Правилно е приел АС - Бургас, че извършването на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образувания в общината се установява от приетите по делото протоколи за приемане и предаване на извършените дейности през 2023 г., в които е посочено метене, почистване от листопад, зимно почистване (лед и сняг), ценени в съвкупност с показанията на св. И. относно контрола върху реалното изпълнение на тази дейност. Услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. За да е дължима, следва да е реално извършена, което в настоящия случай е установено. Първостепенният съд е анализирал и представените от ответника фактури за дейностите по приемане чрез депониране и обработка на битовите отпадъци в депо Братово съгласно договор Д54-/02.12.2022 г. сключен между Община Айтос и ОП Чистота Еко и доказателства за депонирането на отпадъците с посочване на датата, количеството, номер на автомобила, с който се извършва извозването на отпадъците, според които доказателства и наличието на функциониращо депо на територията на Община Айтос, таксата за тази услуга е дължима. Пропускът на длъжностното лице с функции на орган по приходите да посочи в АУЗ таксата за всяка услуга поотделно е саниран от горестоящия административен орган, който е изложил начина на изчисление на размера на ТБО. За компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" не се установява да е начислена такса, както правилно е посочил и съдът. Вторият касатор поддържа, че имотът в гр. Айтос, [адрес] е жилищна сграда, върху която са поставени соларни панели. Без да оспорва, че по реда на чл. 14 ЗМДТ сградата е декларирана като производствена, дружеството поддържа, че тази негова грешка не следва да обвързва администрацията. Според заключението на СТЕ имотът на цитирания адрес представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж с обособени офиси, изложбена зала за фотоволтаични инсталации, складове и гараж за 2 автомобила; първи жилищен етаж с дневна с трапезария и кухня, кабинет, 4 спални съ санитарни възли, мокро помещение. В подпокривното пространство е обособено складово помещение. Покривът е двускатен и е покрит с фотоволтаични панели, които са монтирани върху дървена скара от греди, която е положена върху метални греди и колони. В подпокривното пространство е монтирана фотоволтаична система за производство на електрическа енергия и отвеждането й до главното табло. Според заключението имотът е производствен обект, макар производственият цикъл да не предполага отделянето на отпадъци. Първостепенният съд с право е съобразил, че освен жилището на първия етаж в сградата са налични и нежилищни обекти - офиси, изложбена зала за фотоволтаични инсталации, складове, а в подпокривното пространство е монтирана фотоволтаична система за производство на ел. енергия и отвеждането и до главното табло (съгласно разрешение за ползване ДК-07-58/09.02.2010 г.) и за посочените нежилищни обекти ТБО е определена съгласно чл. 16б, ал.1 т. 2.1 от НОАМТЦУПОА за нежилищни имоти на търговци по смисъла на ТЗ . С оглед на изложеното решението в частта, постановяваща отмяна АУЗ за ТБО за 2023 г. за разликата над 2223.04 лв. до 3907,46 лв. главница и за разликата над 126.44 лв. до 222.27 лв. лихва за имот с партиден 5201F196218500, находящ се в гр. Айтос, [адрес] и за имот с партиден 5201F238500, находящ се в гр. Айтос, [адрес], следва да бъде отменено, като вместо това се отхвърли жалбата срещу акта в цитираната част. В останалата му оспорена част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на първия касатор се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. § 2 от ДР ДОПК, които се определят в размер на 2 000 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции с оглед обема и качеството на осъществената от гл. юрк. Г. Стоичкова процесуална защита, както и 70 лв. разноски за държавна такса. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,