Решение № 6064 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2016 г.

Решение № 6064 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. срещу решение № 36 от 11.01.2016 г. на Административен съд В. /АСВ/, постановено по адм. д. № 1356/2015 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-08-1402463-091-01/12.01.2015 г. на НАП гр. В., потвърден с Решение № 73/08.04.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отрича се установеността на изпълнението на доставката извън територията на страната на територията на друга държава членка, като условие на ВОД. Като процесуално нарушение на съда се определя пропускът му да открие производство по оспорването на верността на международните товарителници и автентичността на подписите на писмените потвърждения на осн. чл. 193 ГПК. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - Б. И. Б., редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С решение № 36/11.01.2016 г. по адм. дело № 1356/2015 г. по описа на АСВ, съдът е отменил ревизионен акт (РА) № Р-08-1402463-091-01/12.01.2015 г., издаден от ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 73/08.04.201 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, в която на Б. И. Б. е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са определени доплънителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01.2009 г. в размер на 24 172,60 лв., ведно с лихва в размер на 12 847,34 лв. Балчев е физическо лице, регистрирано като земеделски производител чрез обработка на земи в землището на с. Д., община К.. Начисленият с РА ДДС и лихви върху него е за данъчни периоди м. 10.2008 г. и м. 11.2008 г. като по четири фактури, за които е деклариран ВОД на зърно от Б. към Румъния, с получатели три румънски дружества - S. C. Slotania S. R. L., M. T. S. R. L. и R. S. S. R. L., приходната администрация е приела, че представените към фактурите транспортни и потвърждаващи документи нямат достоверен характер и не установяват преминаване на стоките от България в Румъния и съответно не установяват декларирания ВОД. За да отмени РА относно определените задължения за ДДС по ВОД, съдът е приел, че жалбоподателят е доказал, че са налице предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, като условие за облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. С позоваване на решението на СЕС по делото Teleos е аргументирал съответстващата и на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС доказателствена активност на ДЗЛ. Съдът не е обсъдил доказателствената сила на изискуемите документи по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - ЧМР и/или потвърждения предвид твърденията за извършен транспорт за сметка на румънските получатели. Решението е неправилно. Основателно е направеното в жалбата касационното оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. На основание чл. 7 ЗДДС по препращане от чл. 53, ал. 2 ЗДДС е регламентирано, че кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В настоящия случай истинността на писмените доказателствени средства по чл. 45, т. 2 ППЗДДС - ЧМР и потвърждения - е оспорена своевременно от процесуалния представител на ответната страна - в първото по делото съдебно заседание, като изрично е уточнено, че се оспорва, както автентичност относно лицата издали и подписали документите, така и верността на съдържанието на документите относно извършването на транспорта. Документите са представени в извънсъдебната фаза на производството. В същото съдебно заседание съдът е оставил без уважение това искане, за което свое процесуално действие не е изложил мотиви. Истинността на тези доказателства не е обсъдена в последващ акт на съда, нито в крайния съдебен акт. Касационният съд намира, че като е оставил без уважение искането на ответната страна за проверка истинността на документи, които са относими и релевантни за спора и удостоверяват обстоятелства от съществено значение за изхода на спора предвид основния спорен въпрос - преминаване на стоките от територията на Р. Б. на територията на друга страна -членка на ЕС, в процесния случай - Румъния, съдът е допуснал нарушение от категорията на съществените, тъй като в обратния случай разрешаването на спора и крайния акт на съда биха могли да са различни. Нарушено е и правото и възможността на страните за адекватна защита в съдебното производство. При действието на чл. 193 ГПК, приложим на основание § 2 ДР ДОПК съдът е следвало да запита другата страна желае ли да се ползва от оспорените документи и при положителен отговор да постанови извършване проверка на истинността като разпредели доказателствената тежест между страните по правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК. Впоследствие, с нарочен акт или с крайния акт, съдът е следвало да се произнесе дали оспорването е доказано или не - чл. 194 ГПК. Тази процедура не е спазена от съда, който изначално отклонява искането за оспорване, без да изложи каквито и да било мотиви в тази връзка. Мотиви - фактически и правни основания - не са изложени и в крайния акт във връзка с основния спорен и релевантен за разрешаването на делото въпрос - преминала ли е стоката /по процесните фактури/ физически от територията на РБ на територията на Румъния и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е направен такъв извод. Предвид изложеното касационният съд намира обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на Административен съд В. следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото производството следва да започне от фаза на първо съдебно заседание като се извършат изискуемите процесуални действия по реда на чл. 193 и сл. ГПК и съответно резултатът от тях да намери отражение при мотивиране на съдебния акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,