Решение № 3116 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 728/2009 г.

Решение № 3116 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 728/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Красен ММ5" ЕАД - гр. София срещу решение от 15.09.2008 г., постановено по адм. дело № 3056/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "д" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1/27.03.2006 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърдено с решение № 1127/26.05.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 461,57 лв. по 8 бр. фактури, издадени от "Роза" ООД за данъчен период месец юли 2004 г. Макар в касационната жалба да не са конкретизирани отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, от краткото й изложение може да се направи извод, че се сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата, тъй като съдът е приел, че не е налице реалност на доставките, въпреки представените доказателства. Твърди се от касатора, че видно от представения по делото ДРА на "Роза" ООД данъчният орган не е санкционирал процесните фактури и е приел, че правилно ги е отразил в дневниците си за продажби. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Михайлова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Софийски градски съд е приел, че не е доказано начисляването на ДДС по процесните фактури от доставчика съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) Този си извод съдът е обосновал и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която изрично вещото лице е отразило, че не е могло да направи проверка в счетоводството на доставчика поради ненамирането му. Съдът е установил, че не са представени и доказателства за реалността на доставките, които са с предмет "кюспе". Приложените по делото складови разписки са едностранно подписани, а и са съставени от трето на процеса лице - "Добрич Мел" АД, клон "Ал. Димитров", като жалбоподателят не е изложил обстоятелства относно връзката им с процесните доставки. Според съда няма доказателства по делото къде и как е била съхранявана стоката, откъде и как е била транспортирана - от наети или собствени складове, поради което е приел, че не следва да обсъжда складови книги, товарителници и кантарни бележки, представени по делото. Съдът е изложил мотиви, че доставката на "кюспе" предполага преминаването й от патримониума на един собственик в друг, т. е. наличието на стоков поток, за който не са представени доказателства. Не са представени според решаващият съдебен състав доказателства и за предходни доставки, поради което е прието, че е налице основанието по чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Отразяването на фактурите в дневниците за продажби и справки декларации е само част от фактическия състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), който изисква и счетоводното отразяване на данъка по тези фактури в специалните счетоводни сметки - 453/2 и кореспондиращите такива - 710 и 411. Представянето на извлечения от технически носители е недостатъчно предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК, което обаче изисква проверка в счетоводството на доставчика, за да се установи, че тези документи се намират в компютрите му, намиращи се на местата, където той упражнява своята търговска дейност. Нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното счетоводство от вещото лице не е извършена такава проверка поради ненамиране на доставчика. Освен начисляването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), по делото не са ангажирани доказателства и за реалността на процесните доставки. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за реалността на доставката - стоковия поток на процесното кьоспе, складирането му, транспортирането му и предаването му. Наличието на фактури не е достатъчно, за да се приеме наличие на реалност по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Освен това няма представени доказателства и за предходните доставчици, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Наличието на ДРА № 752/7.09.2005 г. на прекия доставчик "Роза" ООД не води до други изводи, тъй като от този акт не може да се направи пряка връзка с процесните фактури. Правилно съдът не е ценил като годни доказателства представените по делото складови книги, товарителници и кантарни бележки, тъй като те са издадени от трето на процеса лице и не е доказана взаимовръзката им с процесните доставки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не е нарушен и материалния закон, за който настоящата инстанция следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила- чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Михайлова, на ответната страна не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и на основание чл. 161, ал. ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,