Решение № 13295 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 292/2017 г.

Решение № 13295 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 292/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 175, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. Й. О., гражданин на Р. Т., гр. С., Студентски град, бл. ..., стая 6а с искане за допълване на Решение № 10659 от 28.08.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 292/2017 г. на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК. В молбата г-н О. сочи, че в мотивите на Решение № 10659 съдът е обсъдил дължимостта на разноските, но не се е произнесъл в решението си с диспозитив. Моли съда да допълни решението си като осъди Столичната дирекция на вътрешните работи да му заплати направените по делото разноски. Сочи, че обсъдените мотиви не касаят изцяло дължимите и доказани разноски. Моли съда да измени решението си в частта за разноските като присъди пълния размер на дължимите разноски. Молителят се представлява от адв. Е. Ф., Софийска адвокатска колегия. Ответникът по молбата - началникът на сектор "Миграция в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Върховният административен съд счита молбата в частта, с която се иска допълване на решението в частта за разноските с оглед липсата на осъдителен диспозитив в съдебното решение за молба за поправка на очевидна фактическа грешка. В останалата част съдът счита молбата за такава по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и по нея ще се произнесе след произнасяне по молбата за поправка на явна фактическа грешка. Върховният административен съд счита молбата за поправка на явна фактическа грешка за допустима и основателна. В мотивите на Решение № 10659 съдът е приел, че с оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да осъди Столичната дирекция на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 15,00 лв. държавна такса, 10, 00 лв. такси за преписи за документи, 1 100,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правни услуги от 30.11.2016 г., съгласно фактура № 415,00 от 01.12.2016 г. и фактура № 493 от 17.05.2017 г. и извлечения от банкова сметка. Въпреки ясно изразената в мотивите на съдебното решение воля на съда да присъди на касатора разноски в съдебното решение не е постановил диспозитив, с който да осъди Столичната дирекция на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник. С оглед на това налице е явна фактическа грешка - пропускане в решението да се изрази част от формираната воля на съда досежно разноските по делото. Съдът следва да отстрани явната фактическа грешка като постанови в съдебното решение диспозитив, с който да осъди Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на К. Й. О. направените по делото разноски в размер на 1 125,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 1 АПК Върховният административен съд