Решение № 6266 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. И. от гр. Варна срещу Решение 1127 от 27.07.2023 г. по адм. дело 1682/2022 г. на Административен съд Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач , приложена на 16.06.2022 г. от А. С. Й. и Г. Г. А. - служители на ТЕТ-61 ЕООД София и двамата на длъжност водач на открита платформа с повдигащо устройство . В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като събраните по делото доказателства не са обсъдени. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество, евентуално се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерността на претендираните от ответните страни такива. Ответниците водачи на открита платформа с повдигащо устройство на ТЕТ-61 ЕООД, в представен по делото писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от А. С. Й. и Г. Г. А. - служители на ТЕТ-61 ЕООД София и двамата на длъжност водач на открита платформа с повдигащо устройство на 16.06.2022 г. в 14:20 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 16.06.2022 г. в 14:20 ч. в курортен комплекс Златни пясъци , пред х-л Елена е паркиран лек автомобил, марка Алфа Ромео , с рег. [рег. номер], при наличие на пътен знак Б27 и табела Т17, на която са изобразени автомобил, вдигнат от техническо средство паяк , и надпис 052 356 680. От правна страна съдът е обосновал извод за законосъобразност на акта, тъй като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза решаващият съд е направил извод за наличие на предпоставките за приложение на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП предвижда три отделни хипотези за прилагане на принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Всяка от хипотезите е самостоятелна, като за реализиране на първата е достатъчно установяване на факта на паркиране на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. В тази хипотеза не се изиска автомобилът да създава опасност за другите участници в движението или паркиране, при което е невъзможно преминаването на другите участници в движението, каквито изисквания са предвидени в останалите хипотези. В настоящия случай обаче, освен с пътния знак Б27 и допълнителната табела Т17 режимът на паркиране в процесния участък е регламентиран и с пътен знак Д20. Обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак Д20, се установява от заключението на СТЕ (раздел IV, т. 2), от самия протокол, съставен при преместването на автомобила, и от регистъра на репатрираните автомобили. В протокола е посочено, че автомобилът е паркиран на паркомясто, отредено за гости на хотел Елена . В регистъра на репатрираните автомобили, колона 4 е вписано: Елена . Съгласно чл. 54, ал. 5 ППЗДвП пътен знак Д20 е знак със специално предназначение и има наименование платен паркинг . Условията за паркиране в процесния участък са регламентирани в договор между собственика на пътя ПАРКСТРОЙ-ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ ООД и СТЕЛА ТУРС 2001 ЕООД. При извършена справка в търговския регистър се установява, че адресът на управление на СТЕЛА ТУРС 2001 ЕООД е именно в хотел Елена . Договорът за наем е представен по делото и видно от неговото съдържание същият има за предмет отдаване под наем на 32 бр. паркоместа в срок до 31.12.2022 г. Съгласно т. III.1 от договора размерът на наема е 800 лв. за едно паркомясто или общо 25 600 с включен ДДС и се заплаща от наемателя СТЕЛА ТУРС 2001 ЕООД изцяло при подписване на договора. По делото е представен и трудов договор на водача на автомобила - К. С. И. със СТЕЛА ТУРС 2001 ЕООД. Трудовият договор е сключен на 27.03.2006 г. С него И. е назначен на длъжност склададжия . По делото не е извършено оспорване от ответниците нито на договора за наем на паркоместата, нито на трудовия договор на И.. Твърденията на ответниците, че автомобилът е следвало да бъде допълнително обозначен с карта на таблото, издавана от хотела, не са подкрепени с доказателства. Действително в представения по делото договор за наем се предвижда, че наемодателят има право да осъществява контрол върху ползването съгласно условията на договора и нормативните разпоредби. В договора обаче не се съдържа изискване за обозначаване по специален начин на автомобилите, които са паркирани на наетите от СТЕЛА ТУРС 2001 ЕООД места. От горните факти и обстоятелства не се установява извършено нарушение на правилата за паркиране от водача на процесния автомобил. Приложената мярка е в противоречие на материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП и следва да бъде отменена. С оглед на изхода от спора ТЕД-61 ЕООД юридическото лице, в чиято структура са органите ответници, следва да бъде осъдено да плати направените от касационния жалбоподател разноски за двете инстанции в общ размер на 1 710 лв., включващи 10 лв. държавна такса, 130 лв. възнаграждение за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 70 лв. държавна такса и 1 000 адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на ответниците за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение е неоснователно. Договореният и платен размер на съответства на правната и фактическа сложност на делото. Пред първата инстанция е прието заключение на СТЕ и са разпитани трима свидетели, като за целта са проведени шест открити заседания, в които процесуалният представител на И. е участвал активно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение