Решение № 5364 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. Ф., гражданка на Сирия, чрез адвокат Р. Георгиев, против решение 78/06.01.2025 г., постановено по адм. дело 1389/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Сирия. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на Р. А. Ф.. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Р. А. Ф., гражданка на Сирия, против Решение 12032/19.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба вх. УРИ 105400-2453/31.07.2024 г. на Дирекция Миграция -МВР и молба вх. 2183/06.08.2024 г. на РПЦ [заличен текст], Р. А. Ф., гражданка на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение омъжена, без професия и без образование, поискала предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждата гражданка е проведено интервю на 27.08.2024 г., отразено в Протокол Рег. УП-33715/27.08.2024 г., и в присъствието на преводач от/на арабски език. Като причина за напускане на Сирия чуждата гражданка посочила войната там и лошите икономически условия. В момента в Сирия били баща й, майка й, петимата й братя и трите й сестри, всички те в [населено място], обл. Ракка, само един от братята й живеел в Дейр Алзор. Р. А. Ф. напуснала Сирия през месец юни 2024 г. нелегално за Турция, където останала около месец, след което влязла на територията на България на 30.07.2024 г. през дупка в оградата - били общо 11 души, ходили един ден в гората, след което били качени в автомобил от трафикант и потеглили в посока гр. София, но по пътя били заловени от полицията. Чужденката посочила, че в страната си на произход не е била осъждана, не е имала проблеми на етническа или религиозна основа, не е била преследвана или заплашвана. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 12032/19.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Р. А. Ф., гражданка на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденката. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на Р. А. Ф.. Тя не е посочила причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че спрямо Р. А. Ф. не се установява да е осъществено преследване по някоя от причините съгласно ЗУБ, също така няма данни да ѝ е оказано физическо или психическо насилие. Няма информация и за преследване, осъществено на база етническата или религиозната принадлежност на търсещата закрила. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденката съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Посочено е, че за Р. А. Ф. не съществува риск за сигурността на територията на Сирия. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 12032/19.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещата закрила, Р. А. Ф. не е доказала по отношение на нея да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради нейната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю тя заявила, че напуснала Сирия поради страх от войната и лошите икономически условия там, но реално не е заявила конкретна причина или страх от преследване, поради които да е била принудена да напусне родината си на произход. Поради това, правилно е прието, че така представената история е недостоверна. Реално причината за напускането на Р. А. Ф. на Сирия е желанието ѝ да се установи в държава с по-добри икономически условия и това, че след напускането на страната на произход чужденката е влязла нелегално в Турция и след това в България. В действителност от материалите по делото не се установява по отношение на Р. А. Ф. да е имало опасност за живота и сигурността ѝ и не съществува реална опасност от тежки посегателства, тя не се позовава и на причини от хуманитарен характер и не е заявила член на нейното семейство да има предоставена международна закрила в България, поради което действително искането ѝ е неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че подадената от страна на съпруга ѝ молба за предоставяне на закрила е отхвърлена от административния орган, по повод на което по жалба на А. А. М. е била подадена жалба. С влязло в сила съдебно решение жалбата му е отхвърлена и административният акт е потвърден. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация на себе си и семейството си. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на Р. А. Ф. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на Р. А. Ф., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая тя не е била принудена да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането ѝ в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Р. А. Ф. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Р. А. Ф.. От съдържащите се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в съответните държави. От тях се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 12032/19.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,