Решение № 13867 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписвания, чрез процесуален представител, срещу решение 454 от 09.04.2024г., постановено по административно дело 1169/2023г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отменена негова заповед РД-01-451/20.07.2023г. за изплащане на служителите в съответните звена на АВп на суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода април-юни 2023г. съгласно приложен списък, неразделна част от заповедта, в частта, в която С. Б. К. не е включена в този списък, и делото е върнато на ИД на АВп за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно с произнасяне по същество и отхвърляне подадената от С. К. жалба. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касация С. Б. К. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски. Прави възражение срещу определянето на разноски в полза на ответника, евентуално срещу техния размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-област е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съдът е счел за основателни оплакванията на жалбоподателя за неспазване на установената форма поради неизлагане на мотиви-липса на каквито и да било фактически основания за поставяне на оценка Неефективно изпълнение 5, в резултат на което жалбоподателката няма право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за съответния период. Приел е, че в оспорената заповед липсват мотиви защо АО е взел такова решение и защо на жалбоподателката не се дължи изплащане на ДВ за принос, като мотиви не се съдържан във формуляра за индивидуална оценка. Съдът е приел за безспорно, че жалбоподателката е била лишена от възможността да се запознае с така представената й оценка и евентуално да възрази, като след поискване на жалбоподателката е била отказана такава възможност и не й е бил връчен препис от заповедта и формуляра за оценка. Според съда в случая не става ясно как от една страна жалбоподателката е изпълнила заложените цели, а от друга няма принос за успешното изпълнение на целите и задачите на звеното. АССО е достигнал до извод, че липсата на мотиви и допуснатото съществено процесуално нарушение са достатъчни за отмяна на отказа на жалбоподателката да бъде изплатено ДВ за принос, като за пълнота е отбелязал, че възражението на К. за некомпетентност на прекия ръководител, поставил индивидуалната оценка е основателно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не се кредитират доводите на касатора, свързани с недопустимост на обжалваното решение поради просрочие на жалбата. В процесната заповед не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, при което противно на тезата на касатора приложима е разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК, и предвид датата на подаване на жалбата-20.09.2023г., същата като подадена в срока за обжалване е допустима. При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на държавен служител чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл, приложими са нормите на чл.67, ал.3 и ал.8 ЗДСл и тези на правилата, приети от съответната администрацията на осн. §2, ал.1 от ДР на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, в случая Единни вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията, и на приетите на осн. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп. Съгласно чл.68, ал.8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал.3. Според т.2 от Раздел I на правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп, допълнителното възнаграждение на служителите в АВп се определя за постигнати резултати въз основа на оценката на звеното, в чиито състав работят и индивидуалната им оценка, като степените на оценка са посочени в т.10 на раздел III, в която в б.д е посочена оценка Неефективно изпълнение 5. Съгласно т.17 на раздел III на правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп, звена и служители, получили оценка Неефективно изпълнение 5, както и служители по т.5 с оценка Неодобрение на извършената работа нямат право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за съответния период. Видно от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, вкл. формуляр за оценка на служителя в звено Сигурност на информацията, за процесния период, предмет на оспорения АА, а именно април-юни 2023г., С. Б. К. на длъжност Главен експерт в отдел Анализ, методология и организация, ГД Регистри в Агенция по вписванията, преназначена със заповед от 29.06.2023г. на длъжност Главен експерт в звено Сигурност на информацията в Агенция по вписванията е получила оценка Неефективно изпълнение 5. При тези данни незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд за липса на фактически основания в оспорения акт, защото в конкретния казус мотиви се съдържат в документи- част от административната преписка по издаване на акта. Неправилно първостепенния съд е обсъждал процедурата по оценяване, извършена на основание единните вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията, и на приетите на осн. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВп, включително евентуалното връчване на служителя на формуляра за оценка, като част от процедурата, защото определянето и поставянето на оценките, както и акта с който същите се обективират, не подлежи на съдебен контрол. Изплащането на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е право, а не задължение на ръководителя на съответната администрация, поради което релевантния за спора факт е отговаряла ли е служителката на определените от администрацията(административната структура) условия в актовете по §2, ал.1 от ДР на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за получаване на ДВ за постигнати резултати за периода. В конкретния казус при безспорно установения по делото факт на получена от К. оценка Неефективно изпълнение 5, служителката не е имала право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за съответния период, т.е. с невключването й в списъка, приложен към заповед РД.01-451/20.07.2023г. за изплащане на служителите в съответните звена на АВп на суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода април-юни 2023г., АО не е допуснал нарушение на приложимите материалноправни норми. От изложеното следва, че оспорената пред АССО заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се присъждат разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 270 лева- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. и платена ДТ в размер на 70лв. Възраженията на ответника по касация относно разноските не се уважават предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,