Решение № 2780 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2008 г.

Решение № 2780 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП и на "БГ Фрип" ЕООД, гр. Разград, представлявано от Стелияна Иванова Пехливанова против Решение № 873 от 17.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1924/2007 г. на Варненският административен съд, Първо административно отделение, V-ти състав. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП атакува съдебното Решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 19/14.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, с който на основание чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС (отм.) е начислен данък добавена стойност в размер над 82 508,48 лв. за данъчен период м. 12.2006 г. и съответните им лихви. "БГ Фрип" ЕООД, гр. Разград, представлявано от Стелияна Иванова Пехливанова атакува съдебното Решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 19/14.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден частично с Решение № 600/22.08.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС (отм.) е начислен данък добавена стойност до пълният предявен размер от 177 722,79 лв. за данъчен период м. 12.2006 г. В касационните жалби се прави оплакване, че Решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбите се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени Решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на данъчно - задълженото лице срещу обжалвания РА. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение."БГ Фрип" ЕООД, гр. Разград, представлявано от Стелияна Иванова Пехливанова моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени Ревизионния акт и признае на дружеството право на данъчен кредит. Претендира разноски. Ответният по касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Ответният по касационната жалба на "БГ Фрип" ЕООД, гр. Разград не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалба са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решението си Варненският административен съд е отменил Ревизионен акт № 19/14.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС (отм.) е начислен данък добавена стойност в размер над 82508, 48 лв. за данъчен период м. 12.2006 г. и съответните им лихви, отхвърлил е жалбата в останалата й част и е осъдил "БГ Фрип" ЕООД, гр. Разград да заплати на Националната агенция по приходите гр. София сума в размер на 613, 30 лв. по компенсация. Административният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит и прочие. Първоинстанционният съд е изложил и твърде пространни мотиви относно приложението на материалния закон, в това число е извършил анализ на сключения договор за консигнация, момента на настъпване на данъчното събитие, имало ли е основания за издаване на ДКИ, възникнало ли е право на данъчен кредит и т. н., след което е направил и съответните изводи. Постановеното решение на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационните жалби са за неправилно приложение на материалния закон. Те са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна, същата е описана подробно в мотивите на съдебния акт и по нея страните не спорят. Спорът по делото е единствено и само по приложението на материалния закон. Изхождайки от фактите по делото настоящата инстанция намира, че възприемайки фактическата обстановка правилно, административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. По всички въпроси в съдебния акт са изложени подробни мотиви, в които са разгледани тезите и на двете страни. Посочено е, че договорът за консигнация е разновидност на комисионния договор, като същественото различие е в ограничения предмет и правни действия, които има консигнатора. Посочено е още, че по силата на този договор се предава стока от консигнанта (доверител) на консигнатора с цел продажба на стоката, като от гледна точка на мандатните отношения между страните по учредителната и отчетната сделка, на страната на доверителя стои задължение да приеме резултата от продажбата, да плати разноските и да заплати възнаграждение, а консигнаторът има задължение да изпълни поръчката и да се отчете. Изхождайки от клаузите на договора Съдът е приел, че консигнаторът (жалбоподателят) следва да продаде от свое има и за сметка на консигнанта стоката в срок. В този ред на мисли са изложени мотиви, че моментът на настъпване на данъчното събитие се регламентира от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗДДС (отм.), като възраженията в обратния смисъл са неоснователни, тъй като независимо от особеностите на договора за консигнация, той е вид комисионен договор и за него са приложими императивните изисквания на цитираната разпоредба. С оглед на това е прието, че по силата на чл. 83, ал. 2 от ЗДДС (отм.) моментът на възникване на данъчното събитие по отчетната сделка не може да е по-късен от момента на възникване на изпълнителната сделка. Съдът е посочил, че издалият фактурата търговец е регистрирано по ЗДДС лице и е следвало да издаде данъчна фактура. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. На първо място правилно е прието, че независимо от някои особености, консигнационният договор е вид комисионен договор, поради което за него са приложими императивните разпоредби на нарочната норма на чл. 83, ал. 2 от ЗДДС (отм.). На второ място, прилагайки последната разпоредба първоинстанционният съд е дал правилен отговор към кой момент е настъпило данъчното събитие. По спорния въпрос - продадени ли са стоките, предадени на "Шик-Шик" ЕООД и "БГ текс" ЕООД от последните на трети лица през 2006 г. - Съдът правилно е приел, че приложните към обжалвания административен акт писмени доказателства доказват по несъмнен начин липсата на стоките, предмет на договорите за консигнация. При извършен анализ на приобщени писмени доказателства, събрани по реда на ДОПК при извършване на ревизии на дружествата - главни книги, оборотни ведомости, аналитични и хронологични регистри, обобщени оборотни ведомости и инвентаризационен опис е установено, че и в двете дружества липсват заведени счетоводни сметки от група 90. В оборотните ведомости и главните книги на двете дружества липсват както сметка 910 (по която съгласно заключението на вещото лице са осчетоводени стоките на консигнация), така и сметки 990 и 990/1 (за които са представени обобщени оборотни ведомости на синтетични сметки с натрупване от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. на сметки от група 990 като нови доказателства от жалбоподателя). Съдът е констатирал разминаване между стойностите на дебита по оборотите, записванията по Главна книга, дебитните обороти и стойностите вписани в Оборотната ведомост, събрана в хода на ревизията. Въпреки дадената многократно възможност на страната да представи тези доказателства с надлежни отбелязвания такива не са представени в хода на съдебното производство. Съдът е кредитирал всички събрани по реда на ДОПК писмени доказателства, изходящи от "Шик-Шик" ЕООД "БГ текс" ЕООД, "БГ Фрип" ЕООД, тъй като същите са представени от представители на самите дружества в изпълнение на връчено им Искане за предоставяне на писмени документи и обяснения от задължено лице в хода на извършвани на тези дружества ревизии. Поради обстоятелството, че при извършване на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице не е установило констатираните по-горе от съда различия в счетоводните записвания на "Шик-Шик" ЕООД и на "БГ текс" ЕООД и не е извършило анализ на същите, чрез проверката и на Годишните данъчни декларации и отчетите за приходите и разходите им за 2006 г. Съдът правилно не го е кредитирал. По отношение на другия консигнатор "БГ текс" ЕООД липсва съпоставимост на дебитните салда по сметки от група 304 по оборотната ведомост за 2006 г. със стойността на стоките на консигнация по приемо-предавателен протокол от 24.06.2006 г. Органът по приходите е формирал извода си за реализация на процесиите стоки с отразеното в ОПР за 2006 г. на дружеството крайно салдо по сметка 304, без да извърши анализ на движението на стоките по тази сметка, при условие, че е разполагал със счетоводна справка на сметките от тази група. Стойността на тези стоки фигурира като дебитно салдо към 31.12.2006 г., следователно стоките са налични към края на годината. По отношение на останалите видове предоставени на консигнация стоки, с оглед дебитните и кредитните салда по сметки 304 и невъзможността за ограничаването на стоките на консигнация от получените от доставчици стоки от същия вид, както и установяване каква част от процесните стоки са реализирани и установяване на обстоятелството, че крайните дебитни салда по подсметките за останалите стоки са с по-висока стойност от стойността на стоките на консигнация, правилно съдът е приел, че към 31.12.2006 г. последните са били налични при консигнатора и липсва прехвърляне на собствеността върху тях, представляващо доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.) за която на ревизираното лице следва да се начислява данък добавена стойност. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски за страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,