Решение № 4600 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2018 г.

Решение № 4600 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ срещу решение № 1907/26.09.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2121 по описа за 2018 г. в частта му, с която е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 30/10.05.2018 г., издаден от директора на БДИБР. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за освобождаване от такса за водовземане от подземни във връзка с ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, като разграничава понятията за водовземане и за ползване на воден обект в контекста на отделните разрешителни режими за двете дейности. Липсват оплаквания срещу частта от решението, с която се отменя АУПДВ относно определените задължения за такси за водовземане от подземни води с цел промишлено водоснабдяване и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за отчетен период 2017 г. Иска отмяна на обжалваната част от решението и "потвърждаване" на съответната част от АУПДВ. Ответникът по касация "П. А. Л. - БГ" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив АУПДВ са установени в тежест на "П. А. Л. - БГ" ЕООД задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетни периоди 2014 – 2017 г. в общ размер 248 048. 28 лева с лихви за забава в общ размер 27 824. ЗЗ лева. Актът е издаден на основание чл. 195 б, ал. 1 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ в частта за определените задължения за такса за водовземане от подземни води за аквакултури /респ. водоснабдяване на животновъдство и за аквакултури/ за отчетни периоди 2014 – 2017 г. в общ размер 247 155. 52 лева и лихвите в размер 27 814. 41 лева; за таксите за водовземане от подземни води за промишлено водоснабдяване и за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и за 2017 г. в размери съответно 859. 83 лева и 32. 93 лева. Отхвърлено е оспорването срещу частта от АУПДВ, с която са установени задължения за лихвите върху таксите за водовземане от подземни води за промишлено водоснабдяване и за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и за 2017 г. за периода от 01.04.2018 г. до 10.05.2018 г. По констатациите на първостепенния съд "П. А. Л. - БГ" ЕООД е субект на правото на водовземане от подземни води, предоставено му с разрешително за водовземане № 31520201/23.06.2010 г., чрез каптиран естествен извор в имот № 124008, м. "Ряка", в землището на с. Беден, общ. Девин. Разрешеното водовземане е за водоснабдяване на обект "Рибарник и рибопреработвателен цех" в землището на с. Беден, като целите на ползването на водата са аквакултури и свързани с тях дейности, промишлени цели и питейно-битови нужди. В мотивите на съдебния акт са описани количествата изразходвана вода и дължимата такса по видове дейности, посочени в декларациите на титуляра на разрешителното по чл. 194 б ЗВ и отчети за иззетите количества вода. Съдът е мотивирал отмяната на АУПДВ в частта за определените задължения за такса за водовземане от подземни води за аквакултури /респ. водоснабдяване на животновъдство и за аквакултури/ за отчетни периоди 2014 – 2017 г. с позоваване на приложимите по време разпоредби на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, а след новелата от ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г. – чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Приел е, че не се дължи такса за водовземане, когато се отнася за аквакултури и свързани с тях дейности. Като релевантен за законосъобразността на АУПДВ в частта за задължения за таксите за водовземане от подземни води за промишлено водоснабдяване и за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и за 2017 г. съдът е възприел настъпилият след издаването на акта факт на плащането на таксите /плащането е сторено на 28.05.2018 г. /. Основал е правораздавателната си дейност на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Извършената от съда интерпретация на правото при решаването на спора за съществуването на определените с АУПДВ задължения за такса за водовземане от подземни води за аквакултури /респ. водоснабдяване на животновъдство и за аквакултури/ за отчетни периоди 2014 – 2017 г. е съответна на материалния закон. Въведеният с чл. 194, ал. 1 ЗВ принцип е за възмездност на ползването на водите – както за водовземане, така и за ползване на воден обект, замърсяване и концесия. В ал. 7 на същата разпоредба е предвидено изключение от принципа за възмездност, като са посочени изчерпателно хипотезите, в които не се дължи такса за водовземане от повърхностни и подземни води /използвана е законодателната техника на препращането от чл. 194, ал. 7 към ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" относно вида на таксата/. С приемането на т. 4 на ал. 7 /ДВ бр. 36 от 2008 г. / в обхвата на изключението се включва ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Т. е освобождаването е от такса за водовземане /а не за ползване на воден обект/ за дейности, свързани с аквакултури. С новелата на ЗВ от ДВ бр. 58 от 2015 г. ал. 7 на чл. 194 става ал. 11. В т. 4 се запазва основанието за освобождаване от такса, но се разширява обхвата на освобождаването за всички такси по ал. 1. Субектът на правото на водовземане не е дължал такса за ползване на водите за дейностите за аквакултури. Определянето с АУПДВ на задължения за такса за водовземане е неправомерно, а отмяната на утежняващия акт с първоинстанционното решение – правилна. Решението е правилно и в частта му за отмяна на АУПДВ относно задължения за таксите за водовземане от подземни води за промишлено водоснабдяване и за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. Инстанционният контрол върху него в тази част е в пределите по чл. 218, ал. 2 АПК. Решението е валидно и допустимо и съответства на материалния закон. АУПДВ е декларативен административен акт, който представлява изпълнително основание /вж. чл. 209, ал. 1 и чл. 165 и чл. 166 ДОПК/. Плащането след неговото издаване го прави удар в празно пространство и обезсмисля съществуването му. С неговата отмяна се отстранява изпълнителното основание за несъществуващо публично вземане. Правилното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 5 280 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение